Европа.История

DYNAMO

добри условията за евреите и обществата, където те живеели, се противопоставял и на ционистите, и на комунистите.

Остава интересната загадка за това защо европейските евреи е трябвало да направят такъв огромен принос към всички аспекти на европейската култура и достижения. Това развитие от периода предизвиквало и завист, и възхищение и генерирало широко разнообразие от спекулации. Еврейската надареност несъмнено докоснала откритите нерви на защитниците от последните окопи на европейската християнска цивилизация и на онези неудачници, които се чувствали застрашени от успеха на “космополитите без корен” и “чужденците”. В ретроспекция обаче тя може да бъде свързана логично с психологическата енергия, мобилизирана в семействата, борещи се да преодолеят както отхвърлянето от страна на затворените еврейски общности, които напуснали, така и подозренията на предимно християнското общество, където се борели да бъдат приети. Тя определено била свързана и с еврейската страст към образование, която имала своите корени в изучаването на Тора, но която лесно можела да бъде пренасочена към ранното овладяване на чужди езици, на юридическа квалификация или на научни знания. Тя също така трябва да се свърже с разширяващите се граници на знанието и комуникациите, където хората с международни контакти имали предимство пред своите доморасли събратя. За талантливите индивиди подходящата степен на несигурност определено можела да се окаже полезна. [e^mc2] [WIENER WELT]

Повечето евреи, разбира се, нито блестели, нито процъфтявали. Статистически, по-голямата част от европейското еврейство в началото на XX век останало точ-но такова, каквото си било 100 години преди това - разпръсната маса от бедни, улт-рарелигиозни, селски общности, струпани в непроменящите се застояли води на бившите полски провинции. В много отношения техните перспективи имали по-малко общи неща с децата им, които се преселили на запад, отколкото с бедните, ултрарели-гиозни селяни, сред които живеели от незапомнени времена. Тези угнетени Ostjuden били мишената на много предразсъдъци не само от страна на местните, но също и на другите евреи, които постигнали успехи в Германия и Австрия и които изоставили напълно стария еврейски свят*.

Европейският империализъм в края на XIX век се различава от по-ранните форми на този феномен в няколко важни аспекта. Той бил част от световната борба за контрол върху последните останали страни, подходящи за експлоатация. Било очевидно, че световните ресурси са ограничени: държавите, които си създали колониални империи, бързо печелели постоянно предимство; онези, които се забавили, можели завинаги да бъдат изключени от “Първа дивизия”. През двете десетилетия, започнали през 1875 г., над една четвърт от сушата на земното кълбо била завладяна от половин дузина европейски сили. Колониите се възприемали като интегрална част от напредналите индустриални икономики. Била планирана доставката на суровини, евтина работна ръка и полуготови продукти за максимизирано на ползата за “страната майка”. Наблюдавал се качествен и количествен скок в интензивността на експлоатацията. В очите на някои, включително на марксистите, нарастващата конкуренция за колониални ресурси непременно щяла да доведе до международен конфликт. “Империализмът като висша форма на капитализма” (1916) на Ленин била типично произведение от този жанр.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

855