Европа.История

SYLLABUS

НА 8 декември 1864 г. папа Пий IX публикувал папското писмо Quanta сига заедно с “Преглед на най-важните заблуди на нашето време”. Документите се намирали в архивите на Ватикана повече от петнадесет години и били ревизирани няколко пъти. През 1862 г. те вече искрели от ярост, когато антиклерикалното списание в Торино II Mediatore публикувало подбор от изтеклото им съдържание.

Прегледът е разделен на десет тематични секции и всяка от тях съдържа по няколко клаузи. Тъй като целта е да се изобличат заблудите, позицията на Римската църква по всеки отделен въпрос можела да бъде достигната, като съответната клауза се предхождала от думите “Не е вярно, че”:

Атеизъм и абсолютен рационализъм

1. Бог не съществува.

2. Божественото откровение може да се използва за противопоставяне срещу всички науки или философски идеи.

За умерения рационализъм Безразличието

15. Всички религии и религиозни деноминации са равни.

За политическите общества

18. Всички социалистически, комунистически, тайни, за четене на Библията, и кпе-рико-либерални общества са позволени.

Правата на Църквата

24. Църквата няма светска власт.

26. На Църквата може да бъде отречено правото да притежава собственост.

28. Епископите могат да провъзгласяват апостолски писма само със съгласието на правителството.

30. Правата на Църквата произлизат само от Гражданското право.

32. Изключването на духовенството от военна служба може да бъде анулирано.

33. На Църквата може да бъде отречено правото да преподава свещената доктрина. 37. Националните църкви може да бъдат освободени от контрола на папата. Правата на Държавата

39. Държавата е единственият извор на социална власт.

43. Държавата може да анулира едностранно споразуменията.

44. Гражданското право е по-висше от Каноничното право.

45. Правото на Държавата да определя образователната политика е абсолютно.

46. Държавата може да упражнява абсолютен контрол върху семинариите.

49. Държавата може да откаже на Йерархията свободно общуване с Рим.

50. Светските органи имат изключителното право да назначават или да освобожда ват епископи.

54. Кралете и принцовете могат да бъдат освободени от законите на Църквата.

55. Разделението на Църквата и Държавата е необходимо.

Етика

56. Човешките закони не се подчиняват на природните или божествените закони.

808