Европа.История

ROMA

помощ, от Египет, Сирия и Мала Азия били пренасочени флотилии със зърно. Коне- ] тантинопол трябвало да бъде открит в рекордно време; с неговите съседи се отнася-] ли лошо, изпразвали хамбарите им и те гладували.

Характерът на Константин привлича много спекулации. Като първия християн-I ски император той става обект на безсрамна агиография. ‘Речта и разумът онемяват, пише Еузебий от Цезария, първият биограф, когато се взра в духа над тази трижди! благословена душа, съединена с Бога, свободна от всички смъртни отпадъци, в роба, блестяща като светкавица и с винаги сияйна диадема.“36 Но за своите хулители той бил отвратителен лицемер, тиран и убиец, чиято репутация била полирана само от неговото покръстване на смъртното му ложе и от фалшификациите на следващата епоха. Гибън, който бил алергичен към християнските легенди, въпреки това предпочел] една почцедра интерпретация, акцентираща върху талантите, опетнени само от екст-равагантността на напредналата му възраст. Константин бил ‘висок и величествен, I сръчен… неустрашим на война, рриветпив в мир… и напарен с привичното му благо-1 разумие… Той зжлушВал тикваш като първия император, който публично утвърдил 1 християнската религия***7.

Независимо от примера на маша си, съмнително е д околко Константин е практикувал християнството. Той публично признал своя д ълг към Единствения Бол но повечето от негова действия, в1шочтелноЕпикга за толерантността, могат д а бъдат обяснени шир ша и гага мжяшя та толерантен езичник. По време на съборите в Коястантингапйл той се интересувал юй-мшго от това д а насърчи собственото си обо-жествяваме. В еышого време бил предан гопгрон на церковного строителство не само в Рим, където “Са. Петър’” и Базишиш Константиана (Св. Йоан Латеран) били негови творения. През 321 г. той матоши общото съблюдаваме на нещелшга като ден за почивка. Д ълго отлагал офиадшяното ш покръстване и бил кръстен опт епископ Еузебий от Ншцр на смъртното « леят Не дата шшшшт специални триншшш на егас-шга на Рим. Константом се пшжцрршя та зардобонавашщта ое театралност на хьс-шя тлпероки кушпг. Както Зп11 йпжйив (Реггабедимгаго слънце),, той таовдш праишма-] ш,^В}Шшгт^^зй&31^1ршщрш1г^101&тжттщрщршю,[тсео1Вщщшср11о-№1ШШ ши« ма (Щрмшшюишя дешотшш.. Пубшмнот© изкуство,, както е илюстрирано отфреошге т №нштж2вата арш в Ртл,, оаваш вш 1П1ано1Шбаю и фортшпна №• тшшущтшят живот® №нилаш1шшт даор Йшм дашшншрам от желамзш за помирявана тш мвдшшщата ое хрпшшжша шлю с трвдищиюшша крпгура. Кдаотамтшраз-чешит на тшршгеттш ретор Лакштам,, с шшото се загозннал в Триер,, да ойучш мито-ипи шм 1Кришпй ма Шпт МНгк и да гошпшга ооншвде ма едато шашам обвшиние ма храдлидашш вьагщщ за одата.

Сшшшю ма хрлоштноша ретипг» игра влаовамеш на Коншпгантш -гя5аа дадатреидашдабра. Овдщ Едоша от Мишо рНЗ§ Нашата шшшншпа шшшта гатофн-идомшта тгашршшшшст и <мй8шн«шп® трмвдр,, а о Лшпаети Шра шг шагшдавше-дача доктрина. Но то вой шцр ®иш ишир шгош итошетв от юаттатношеш секта з рг-мвн ешт ма ижшмуедадаашм рведак. Нямада иьршдагадршта вдаог.. Сиалданшит иа-мон мг бюп трюг тшгьожю. Надай от юдаият® ИЦьршшши ашпцр,, от №ш Зютцстя) Аютустш, вой <ад,@ да ©«го родж Найншшшит от вршкпщада, Лрщ, ©э радваш т эта-

ДРЕВЕН РИМ

231

читвлно влияние в имперския двор и бил върнат от заточение през 334 г. Действително на арианството му било съдено да доминира при следващия владетел. Донатиз-мът в Африка наскоро бил забранен. Единствените страни отвъд границите на Империята, където християнството се разраствало, били Армения и Абисиния. Епохата на спорадични гонения била минало; но “разделенията в християнския свят преустановили гибелта на езичеството”.

През 330 г. Империята била поздрава форма, отколкото от много десетилетия дотогава. Изтокът и Западът били обединени отново. Царувал всеобщ мир. Реформите на Константин били изоставени като “боязлива политика на разделяне на всичко обединено, на редуциране на всичко изтъкнато, на сплашване на всяка активна сила, на очакване, че най-слабите ще се окажат и най-покорни”. Те поне дали на Империята време, за да си поеме дъх. Армията била овладяна чрез поделянето на юрисдикцията между преторианските префекти и поставянето й под контрола на борещите се за надмощие началници на кавалерията и пехотата; чрез отличаване на елитните дворцови войски от второкласните сили на границата; и чрез широко въвеждане на варварски офицери и помощници. За разточителните строителни проекти на императора, поправката на пътищата и усъвършенстването на пощенската система се плащало непосилен поземлен данък. Обширната мрежа от имперски пратеници, които действали като официални шпиони, държала в страх потенциалните противници.

Константин нямал план, как да избегне вечните проблеми на приемствеността. Убил най-големия си син, Криспий, заради слухове за заговор в Рим. Но така му останали още трима сина - Константин, Констанций и Констанс - един любим племенник и трима братя. Две години преди смъртта си той разделил Империята помежду им, издигайки синовете си до ранг цезар. Те се отплатили зле за щедростта му. Константин II бил убит, докато нахлувал в територията на Констанс. Констанс бил убит от узурпатора Максентий. Констанций II, организирал клане на останалите си роднини, бил оставен от Максентий да спечели Империята.

След хаоса през предишния век икономиката на Империята била възстановена до състояние на просперитет и стабилност. Гражданското разточителство било намалено от предишните му нива; но провинциалните градове, особено в граничните зони на централна Европа, до голяма степен запазили своята гордост от общественото си строителство. Данъчните реформи на Диоклетиан, базирани върху облагане на земеделския труд, осигурили основата за редовно бюджетно планиране. Те раздули и имперската бюрокрация. Златните монети, сечени по 60 от фунт злато, компенсирали обезценяването на медните монети и положили основите на стабилната византийска валута.

Имперските граници се държали твърдо; всъщност за известно време те били леко разширени. Ценната провинция Армения била откъсната от Персия през 297 г. и чрез романизация и християнизация там били положени основите на една трайна и характерна култура. За улесняване на управлението Империята била разделена на четири префектури; Ориенс (Константинопол), Илирик (Сирмиум), Италия и Африка (Милано) и Галия (Триер). На Запад, в Британия, плячкосванията на пиктите и шотландците били възпрени от експедицията на бащата на Константин. Сепаратистките

232