Европа.История

CHASTITY

“■Г ■ЦЕЛОМЪДРИЕТО - в смисъл на постоянно отказване от сексуална активност - било I I прието от ранните християни като централна характеристика в техния морален ко-I И. ^ декс. То не било непознато и сред древните, макар Ювенал да намеква, че то не е било виждано, откак “Сатурн зае трона”. То било практикувано от езическите жреци, подобно] I на девиците весталки в Рим, под страх от смъртно наказание, и в еврейския свят от някои I от мъжките секти. Но никога не е било поддържано като универсален идеал.

Наистина търсенето на девствеността в големи размери довело до сериозни социал-, I ни изводи. То застрашавало семейството, най-уважаваната институция в римския живот, и i подкопавало основите на брака. В един свят, където детската смъртност била висока, а сред-, ният човешки живот не продължавал повече от 25 години, средното домакинство се нуждаело от пет бременности за всяка възрастна жена, за да се поддържа броят на населението] Безбрачието сред възрастните сериозно застрашавало възпроизводството.

Но християните обичали целомъдрието с непрестанна пламенност. От св. Павел нататък те все повече осъждали “робството на плътта”. “Защото, колкото за вътрешното ми ; естество, аз се наслаждавам на Божия закон, пише св. Павел. Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния за-кон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”1 j

Апелът на тези учения на св. Павел може да бъде само частично обяснен от гледн-; щето на духовния живот, изискващ свобода от всички светски занимания. Вярата в близост-, та на “Второто пришествие” може би също е играла някаква роля, тъй като се е смятало,) че то ще се отплати с изобилно потомство. Сексуалният оргазъм бил осъден, защото той включвал крайната загуба на свободната воля. Много хора вярвали, че характерът на детето се определя от настроението на неговите родители по време на съвкуплението. Това създавало още забрани, тъй като любовниците се страхували, че нечистите сексуални чувства могат да деформират отрочето им. Гален изказва погрешната медицинска идея, че семето се получавало от пяната на възбудената кръв. За мъжете сексът бил свързан с физически и духовни разстройства. За жените доживотната девственост била смятана като най-сигурен начин за освобождаване от тиранията на съпрузите и традиционните домашни задължения. Поради това най-общо сексът бил смятан за механизъм, при който “греховете на бащите” се предавали от поколение на поколение.

През август 386 г. в Милано станало най-известното покръстване на самопризнап се прелюбодеец. “Изповеди” на св. Августин дават важно разбиране за съображенията, накарали го да приеме целомъдрието. До тогава обаче от времето на св. Павел минали триста години. Установените християнски общности усещали нуждата да се размножават.

И оживял вторичният идеал за християнския брак заедно с първичния идеал за християнското целомъдрие. В него бракът официално останал като заместителна мярка, страж срещу похотта и прелюбодейството за онези, които са слаби да се въздържат. “Защото е подобре да се ожени, написал св. Павел до християните от Коринт, отколкото да изгори.”!

“Поражението на тялото” продължило да властва и през Средновековието. Светското латинско духовенство се присъединило към монасите в обет за безбрачие. “Светите деви” се почитали универсално. Култът към Дева Мария, неопетнена въпреки зачеването и

ДРЕВЕН РИМ

221

раждането, получил статус, подобен на този на вярата в Светата Троица. Християнските аскети практикували всяка форма на духовно и физическо въздържание, като не се изключвала и самокастрацията.

Историята на целомъдрието е една от онези теми в изследването на Mentalités, които най-добре помагат на съвременните читатели да проникнат в съзнанието на древните. Тя служи за входна точка към онова, което се нарича “отдавна изчезнал и дълбоко затворен свят”. Съдебните изследвания, които проследяват дебатите върху целомъдрието сред Църковните отци от гръцката и латинската традиции, не коментират сексуалните нрави през онова време, в което ранните християни със сигурност са виждали форма на тирания. Но те се заемат със задачата на всеки добър историк - да съобщи за разликата между миналото и настоящето, където целомъдрието, да заема една фраза, често се възприема като най-неестествената сексуална перверзия. В “За модерните личности” Питър Браун заключава: ”… раннохристиянските теми за сексуално отказване, въздържание, безбрачие и девствен живот сигурно носят у себе си ледени тонове… Дали те казват нещо от полза или успокоение в нашите времена, читателите… трябва да решат сами.”3

ския Сабат в неделя. След запалването на свещите и молитвите за мир службата достига кулминацията си в отварянето на Ковчежето на завета и с четенето от Книгата на законите Torah:

Ковчежето е отворено

Тора е дървото на живота за онези, които го държат здраво, и онези, които се придържат о него, са благословени. Неговите пътища са пътища на веселието и всички негови пътеки са мир.

ETZ CHA-YIM HI LA-MA-CHA-ZI-KIM ВА VTOM-CHE-HAM’U-SHAR.

D’RACHE-HA DAR-CHEY NO-AM,

VCHOL NTI-VO-TE-HA SHA-LOM

Ковчежето е затворено; паството е настанено31

Ранното християнство имало много съперници. През първите два века на Империята процъфтявали мистериозните култове към Изида, Кибела и към персийския слънчев бог Митра. Те споделяли няколко важни черти с ранното християнство, включително екстатичното единение с божеството, идеята за личен Спасител или Бог и ритуалите на посвещаването, сродни до кръщението. Антропологичният подход към религията би наблегнал върху тези подобия.

D’P’fnçÜ K’îy trnjyy ГО.91Л] rq ■^1 OVV3TT F5TT :olty çrçjta’Oî

222