Европа.История

REVOLUTIO

Южен Уелс корнуелският инженер Ричард Тревитик (1771-1833) пригодил един мощен I парен локомотив да тегли вагонетки с въглища по къса железопътна линия. Това се ] оказало по-скъпо от конете. През 1815 г. Дж. Л. Макадъм (1756-1836) дал името си (ко-1 ето по цял свят се пишело погрешно) на система за строителство на пътища, която ] използвала основа от натрошени камъни и насмолено покритие.

Нищо не можело да стане без пари. Били нужни огромни суми пари от страна 1 на инвеститорите, склонни да поемат огромни рискове, за да получат огромни, но несигурни печалби. Такива пари можели да бъдат на разположение само в страни, където други форми на прединдустриапна инициатива били акумулирали готов запас от спекулативни пари.

Демографските фактори също били от изключителна важност. Не е трудно да i се разбере работата на демографския мотор, където процесът на Индустриалната революция генерирал нарастване на населението, а нарасналото население насърча-1 вало процеса на Индустриалната революция. Трудността е да се види как моторът е бил зареден и запален в началото. Във франция определено е имало дълъг период 1 на демографска немощ, през който la grande nation на Европа, двадесет милиона ак- ! тивно население, се оказало неспособно да повиши броя на французите през последните три века. Великобритания, точно обратно, се радвала на много предимства: * проспериращи фермери, опитни занаятчии, готови запаси на въглища и желязо, обширна търговска мрежа, малки вътрешни разстояния, търговски предприемачи, нарастващо население и политическа стабилност. Трябвало да минат десетилетия, преди някой да се опита да я конкурира. (Виж Приложение III, стр. 1300.)

Колективизмът - убеждението, че обществото като цяло може да има права и интереси - не бил много ясно изразен през този период. Той бил противоположен на индивидуализма, върху който се наблягало силно още от времето на Ренесанса и Протестантската реформация. Но той представлявал важно развитие на процесите. Той бил загатнат както в идеята за модерната държава, която наблягала върху общността от всичките си поданици, така и в дискусиите на физиократите и икономистите за функционирането на социално-политическия организъм. Той представлявал съществена характеристика в концепцията на Русо за общата воля и бил кардинален принцип на утилитаристите. Може да е бил насърчен и от тълпите във все по-нарастващите европейски градове, от гледката на индустриалните работници, които се изливали през фабричните врати. Във всеки случай силата на колектива, обуздана или необуздана, можела да грабне въображението не само на философите, но и на генералите, на подбудителите на тълпите и на поетите.

Романтизмът процъфтявал върху нарастващото напрежение. След първите наченки в Германия следващото поколение в Англия било пълно с поети и публицисти-особено триото от млади “езерни” поети, Семюел Тейлър Колридж (1772-1834), Уилям Уърдсуърт (1770-1850) и Робърт Саути (1774-1843), както и от удивителния Уилям Блейк (1757-1827), поет, гравьор, илюстратор. Немският романтизъм все още бил продуктивен. Приятелят на Гьоте, Фридрих фон Шилер (1759-1805), публикувал своите исторически драми “Валенщайн” (1799), “Мария Стюарт” (1800) и “Вилхелм Тел” (1804) по времето, когато Гьоте се придвижвал в друга посока. Но до времето, когато Уърдсуърт се катерел по скалите в Тинтьрн през 1798 г., именно английските романтици били водещи. Европа вече се хвърляла в ужасите на войната и революцията. Човечество-

КОНТИНЕНТ В СМУТ

695

то, изглежда, било ирационално до точката на саморазрушението. Светът бил още по-неразбираем. Свободното господство на логиката и разума приближавало към своя край:

Ах! Какъв ден! Как злобно ме поглеждат млади и стари!

Вместо кръстът, бремето на вината Виси около врата ми7.

*

Ти болна си, розичке -в тебе се впива зъл червей, довеян от бурята дива.

Той свря се в уханното алено ложе и с похот коварна и тъмна те гложде8.

Ето фройдистки стихове почти сто години преди Фройд. [Freude]

Непокорните млади бунтовници разширявали още повече границите на романтизма. През 1797 г. в Германия Фридрих фон Харденберг (Новалис, 1772-1801) написал мистичните Hymnen an die Nacht, в които, като Данте за Беатриче, възвисил своята страст към отдавна изгубената любов. През 1799 г. Фридрих Шлегел (1772-1829), по-младият брат на преводача на Шекспир, Данте и Калдерон, написал скандалния роман Lucinde, който внушавал, че любовта към красотата трябва да бъде върховен идеал. Във франция Франсоа-Рене Шатобриан (1768-1843) публикувал Essai sur les révolutions (1797) и своята Génie du Christianisme (1801) напук на съвременните условности. През 1812 г. в Англия скандалният лорд Джордж Байрон (1788-1824) публикувал Childe Harold’s Pilgrimage, който щял да сложи началото на един европейски култ.

Също толкова важни били салоните и центровете, които пропагандирали новите идеи. Йенската група на братята Шлегел била влиятелна в Германия. Но най-важ-ното място трябва да се отреди за Жермен Некер (Мадам Дьо Стал, 1766-1817), дъщеря на главния министър на Луи XVI и една от най-ефикасните създателки на романтически идеи. Самата тя писателка, Мадам Дьо Стал поддържала свой двор, първо на Рю дю Бак в Париж, а после в изгнание, който бил посещаван от всички литератори на онова време. Нейният роман Delphine (1803) имал феминистки наклонности; Corinne (1807) бил манифест на страстта; De l’Allemagne (1810) бил трактат, чрез който светът на немския романтизъм станал достъпен за французите.

Разумът обаче не бил усмирен, докато самите философи не се обърнали против него. По-ранните различия на Вико от Просвещението намерили почва на едно доста необичайно място - в Източна Прусия. Имануел Кант (1724-1804), несъмнен гигант сред философите, запълнил бездната между Разума и Романтизма. Пиетист, ер-

696