Европа.История

TORMENTA

На Летния панаир в Париж от средата на XVI век изгарянето на котки било редовна традиция. Била построявана специална сцена, така че голяма мрежа с няколко дузини котки да бъде спусната върху огъня отдолу. Зрителите, включително крале и кралици, пищели от смях, докато животните, виещи от болка, били опърляни, изпичани и накрая овъглявани. Жестокостта очевидно се приемала за нещо смешно1. Тя играела своята роля в много от по-традиционните европейски спортове, включително боевете с петли, примамването на глигани, борбата с бикове и лова на лисици. (LUDI]

Двеста години по-късно, на 2 март 1757 г., Робер Франсоа Демиен бил осъден в Париж “да даде честна компенсация”:

Той беше въведен в двуколка, гол с изключение на ризата, и носеше в ръка факел от горящ восък. Ешафодът се издигаше на Place de Grève. Защипан за гърдите, ръцете, бедрата и прасците, дясната му ръка държеше ножа, с който той бе извършил споменатия акт, той трябваше да бъде изгорен по ръката със сяра, да бъде полят отвън с врящо масло, разтопено олово и горяща гума, а после да бъде разкъсан от четири коня, преди тялото му да бъде изгорено, превърнато в прах и разпръснато във вятъра.

Когато огънят беше запален, горещината бе толкова слаба, че се повреди само кожата върху опакото на едната му ръка. Но тогава един от екзекуторите, силен и здрав мъж, грабна металните щип-ци, всяка дълга по 1,5 фута, и като ги завъртя, откъсна големи парчета плът, оставяйки зеещи рани, които бяха поляти с нажежена до червено лъжица.

Между писъците Демиен постоянно викаше: “Боже мой, смили се над мен!” и “Иисусе, помогни ми!” Зрителите бяха назидавани от състраданието на възрастно кюре, което не пропусна нито миг да го утеши.

Съдебният служител, сир де Бретон, приближи до страдалеца няколко пъти и го попита дали има какво да каже. Той каза не…

Последната операция продължи много време, защото конете не бяха свикнали с нея. Бяха нужни шест коня; но дори те не бяха достатъчно…

Екзекуторът попита дали трябва да го късат на парчета, но служителят му нареди да опита отново. Изповедниците приближиха още веднъж и той каза иЦелунете ме, господа”, и един от тях го целуна по челото.

След още два-три опита екзекуторите извадиха ножове и му отрязаха краката… Казаха, че е мъртъв. Но когато тялото беше разчленено, долната челюст още мърдаше, сякаш искаше да проговори… В изпълнение на декрета последните парчета плът не бяха изразходвани до 10:30 вечерта…2

Демиен бил наказан заради опит за цареубийство. Най-близкото му семейство било прогонено от Франция; братята и сестрите му получили заповед да сменят имената си; а къщата му била срината до основи. Той приближил до Луи XV, когато кралят влизал в каретата си, и му причинил малка рана с малък нож. Изказал някакво оплакване за Парламента. Не направил опит да избяга и казал, че искал само да уплаши краля. В наше време Демиен би бил сметнат за ексцентрик.

558