Европа.История

DYNAMO

ология, която поставил на върха в йерархията на науките. В същото време, настоявайки върху необходимостта от институционапизирана духовна власт и основавайки онова, което в действителност представлявало научна Църква, той се озовал в парадоксал-ната позиция на превръщане на науката в обект на един мистически култ. В очите на един от неговите критици, T. X. Хъксли, позитивизмът на Конт бил еквивалентен на “Католицизъм минус Християнство”.

В същия този период науката и технологията напредвали както никога преди. Въпреки че природата на научните открития може би не е била толкова фундаментална, колкото при Коперник, Нютон или Айнщайн, били очертани цели нови континенти на познанието. Науката се придвижвала на преден план в общественото съзнание. Повечето изтъкнати имена принадлежат към областите на физиката, химията, медицината и биологията - преди всичко фарадей, Менделеев, Пастьор, Мендел, Херц и Дарвин. Списъкът на великите открития и изобретения започнал да се брои не в двадесетици или стотици, а в хиляди. (Виж Приложение III, стр. 1278-9.) С изключение на един-двама американски гении, той бил изцяло доминиран от европейци. Голямото изложение през 1851 г., което се състояло в Лондон под патронажа на принц Албърт и приходите от което били дадени на научните музеи и на Имперския колеж за наука и технология, привлякло милиони посетители от цял свят. [elementa] [genes]

Нарастващото научно предизвикателство към традиционните религиозни схващания кулминирало в главния диспут върху “Произход на Видовете” (1859) на Дарвин и свързаната с него Теория за еволюцията. Християнските фундаменталисти, обучени в буквалната истина от Книгата Битие, където Бог създал света за шест дни и шест нощи, не виждали никакъв начин да се примирят с теорията, че човечеството се е развило бавно през милиони поколения. Било странно, че именно тази кавга между науката и религията не е избухнала много по-рано. В крайна сметка пионерският трактат в палеонтологията, за античния произход на вкаменелостите, бил написан от датчанина Нилс Стено още през 1669 г. Първото научно изчисление за възрастта на земята - Époques de la Nature от Ж. Буфон, което стигнало до цифрата около 75 000 № дини - било публикувано през 1778 г.; а хипотезата за мъглявините на Лаплас, описваща възникването на Вселената от разширяващ се облак газ, се разпространявала още от 1796 г. френският натуралист Ж.-Б. Ламарк (1744-1829) представил теория за еволюцията, базирана върху наследяването на придобитите характеристики през 1809 г. От времето на Стено учените геолози се вкопчили в битка с тъй наречените “дилуви-анци”, които приписвали всички физически земни форми на ефектите от Големия По!

ТОП. [MONKEY]

Влиянието на Дарвин трябва да се обясни отчасти с факта, че научните дебати по негово време привличали много по-широка публика, но главно с човешкия аспект - със сензационната новина, че всички хора не са произлезли от Адам, а от маймуните: от “космато четирикрако, украсено с опашка и заострени уши, вероятно живеещо по дърветата”. Дарвин събирал информация за образуването на видовете още от пътешествието си с кралския кораб Beagle до Южна Америка и Галапагоските острови през 1831-6 г.; и първоначалният му проблясък на вдъхновение се появил, след като прочел Маптус през 1838 г. Повече от двадесет години преди да бъде подтикнат да публикува своите аргументи в “Произход на Видовете” и повече от тридесет години преди да ги опише напълно в “Произход на човека и подбор във връзка с пола” (1871).

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

799

Е1_ЕМЕ1ЧТА

НА 1 март 1869 г. професорът по химия в Санктпетербургския университет Дмитрий И. Менделеев (1834-1907) се приготвил да пътува до Твер. Макар и зает с подготовката на своята книга “Основи химии” (Основи на химията), той също така бил силно въвлечен в либералните планове за прилагане на науката към ежедневния живот в Русия и приел поръчка да изследва селските методи за производство на сирене. Менделеев бил стигнал до точката в своя учебник, където търсел система, чрез която да класифицира химичните елементи; и в този ден той изведнъж видял ползата от това да ги включи в таблица, която ги подреждала според тяхното атомно тегло и според общите им свойства.

Девет години по-рано Менделеев присъствал на първия международен Конгрес по химия в Карлсруе, където италианецът Станислао Канизаро очертал своето намерение да направи списък на елементите, подреждайки ги според атомното им тегло. От тогава той играел някаква игра на умствено търпение, разполагайки елементите както според атомните им стойности, така и според сходните им свойства. Той комбинирал списъка на Канизаро със свое типологическо групиране. Резултатът бил примитивна версия на Периодичната таблица и временна формулировка на Периодичния закон: “Елементите, подредени в съответствие със стойността на техните атомни тегла, представляват ясна периодичност от свойства”. През този месец той прочел един доклад в Руското химическо общество със заглавие “Опит за система на елементите, базирана върху тяхното атомно тегло и химически сходства”. Докладът се появил в едно немско списание през 1871 г.

Преди Менделеев елементите се разбирали само поотделно. Древните различавали десет истински елемента, но тяхното мислене било объркано от паралелната им вяра в “стихийните сили” на земята, огъня, въздуха и водата. Лавоазие познавал 23 елемента. Хъмфри Дейви изолирал натрий и калий чрез електролиза. До 1860 г., в Карлсруе, Канизаро имал в своя списък 60 елемента — точно две трети от 90-те, които съществуват в природата.

Откритията на Менделеев не получили голяма незабавна подкрепа. Те били отхвърлени от водещите британски и германски химици, включително от Бунзен, с когото той някога работил в Хайделберг. Пробивът дошъл през 1875 г., когато един французин идентифицирал нов елемент, наречен “галий”. Менделеев успял да покаже, че това е един от шестте неоткрити елемента, чието съществуване, атомни тегла и свойства можел да предскаже. За изненада на специалистите руският теоретик се оказал доста напред в емпиричното изследване. Последвали международна слава и богатство. В Русия обаче либералните мнения на Менделеев причинили объркване. През 1880 г. той не успял да стане пълноправен член на Имперската академия; а през 1890 г. бил принуден да напусне университета. В последните си години работил като консултант по всичко - от барута и ледоразбивачите до мерките и теглилките, въздухоплаването и нефтената индустрия.

Изненадващо, когато Менделеев научил за атомния строеж, той оставил теорията за радиоактивността да бъде несъвместима с неговия Периодичен закон. Всъщност тя се оказала решителното потвърждение на неговото велико откритие. Броят на електроните в атома на всеки елемент е строго свързан с неговото тегло и свойства. |ЕижТ1МЖ|

Когато Менделеев починал, неговите студенти положили копие от Периодичната таблица върху ковчега му. Дотогава тя се превърнала в общоприета основа за химическата класификация на материята, място за среща на модерната химия и физика. През 1955 г. един от деветдесетте изкуствени радиоактивни елемента, създаден чрез бомбардирането на айн-щайнум-253 с хелиеви йони, бил наименован в негова памет. Това е Менделеевий (Ме101).

800 DYNAMO