Европа.История

TENEBRAE

било разглеждано. През целия период на Студената война полските емигранти в Лондон не получиха разрешение да издигнат публичен мемориал; а на британските офицери им беше забранено да присъстват на ежегодните паметни служби. Въпреки безспорните открития на американската конгресна комисия през 50-те години на XX век, британският външен министър през 1989 г. все още декларираше, че истината е неизяснена. През 1990-1 г,, когато съветската отговорност бе потвърдена от президента Горбачов отчасти, а после и напълно от президента Елцин, британският закон за военните престъпления бе съставен внимателно така, че да изключи съюзническите престъпници от своя обхват. Бе докладвано, че няколко от предполагаемите убийци от НКВД все още са живи и здрави в Русия7.

В СССР и в управляваната от комунистите Полша “Катин” остана забранена тема точно петдесет години8. В близкото белоруско село, наречено Катин, бе издигнат голям съветски мемориал за нацисткото варварство, където бяха водени милиони посетители в точно пресметната политика на дезинформация.. “Черната книга на полската цензура” класифицира Катин като събитие, което не може да бъде споменавано дори за да се обвиняват нацистите9. Притежанието на Lista Katynska, списък на жертвите, публикуван в чужбина, беше криминално престъпление10.

През този половин век “Катин” предложи лакмусов тест за професионалната честност на историците и тяхното разбиране за реалностите на Големия съюз. В никакъв случай това не е най-крайният акт на съветската жестокост. Но той бил проблемът par excellence, който принудил коментаторите да избират между нарастващата тежест на доказателствата и удобните твърдения на победилите западни и съветски правителства. Онези, които решиха да кажат истината, бяха обвинени в “ненаучност”11.

ция срещу Британия, която да неутрализира Кралския флот и да раздели съюзниците. И още веднъж германското представление надминало всички очаквания. От безмилостната бомбардировка на Ротердам на 10 май до капитулацията на Белгия на 28-ми завоюването на Ниските страни отнело 18 дни. От прекосяването на френската граница на 14 май до падането на Париж на 16 юни победата над Франция отнела по-малко от пет седмици.

Падането на франция било едно от онези смразяващи кръвта събития, които отбелязали края на една епоха. От три века франция била смятана за главна военна сила. Победата от 1918 г. вероятно компенсирала бедствието от 1870 г. Но френската армия, с британска и полска подкрепа, сега била извадена от строя за по-малко време, отколкото било необходимо на Германия и Русия заедно да извадят от строя Полша. 1940 показала, че 1870 не е била грешка. Германските нашественици нямали числено превъзходство, нито дори в бронирани машини; но техните танкови дивизии провели този втори блицкриг с огромна стремителност и енергия. Непревземаемата Линия “Мажино”, която не навлизала в Белгия, просто била заобиколена; и танковете преминали в стоманена колона между британците на север и основната френска групировка в центъра. Когато заобиколените френски сили се изтеглили, те били преследвани от противник, който се движел с далеч по-голяма скорост и имал много по-голяма огнева мощ. При Арас един бригаден генерал на име Шарл дьо Гол провел единствената значителна бронирана контраатака. Но объркването било всеобщо. Британският експедиционен корпус бил разбит тотално и заседнал в дюните на Дюн-

ж\

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1009

керк. 51 -ва (Планинска) пехота се дала скъпо на скалите на Сен Валери ен Ko. Смърт, плен или евакуация били единствените алтернативи.

До средата на юни, когато Париж бил изправен пред повторение на обсадата отпреди 70 години, френската политическа върхушка се пречупила. За разлика от своите полски съюзници, които отказали да преговарят с нашествениците, френските лидери поели инициативата, предлагайки съглашение. Маршал Петен, героят от Вердюн, изпратил един свой подчинен до символичния вагон от Компиен да подпише капитулацията. Франция трябвало да се разоръжи; 2 милиона френски войници били интернирани за работа в Райха; едно автономно правителство, базирано във Виши в Оверн, получило право да управлява южната половина от страната при условие, че Елзас и Лотарингия се връщат на Германия, а Северна франция подлежи на германска военна окупация. Когато Хитлер дошъл да приеме поздрава от своите легиони на Шан-з-Елизе, той бил господар на Европа от Пиренеите до Припет. Няколко смесени британски, полски и свободни френски части били сформирани отвъд Ламанша; и един нов непокорен английски глас, на Чърчил, говорейки на отвратителен френски, прогърмял над радиовълните; “Une nation qui produit trois cents sortes de fromage ne peut pas périr.” Генерал дьо Гол декларирал: “франция изгуби битката, но не и войната”. [EMU]

Сравнена с могъщото завоюване на франция, германската въздушна офанзива срещу Британия трябва да е изглеждала като второстепенен въпрос. Но тя се оказала един от най-скъпите провали на нацистите. Поверена на райхсмаршал Гьоринг, тя се състояла от нарастващо кресчендо от нощни бомбени набези срещу пристанища и фабрики, тъй наречените “Blitz”, и от придружаващите ги въздушни битки, които имали за цел да спечелят превъзходство над Южна Англия и над Ламанша. Офанзивата използвала огромен въздушен флот от 1330 бомбардировача “Хайнкел” и “Юн-керс”, опериращи от бази в Северна Франция и подкрепяни от групи изтребители “Месершмит” и “фоке-Волф”. Тя била планирана като прелюдия към “Операция Тюлен”, инвазията в Британия, чиито детайли, включително арестът на около 1100 видни личности, били планирани предварително. Срещу нея се сражавали ескадрилите с изтребители от Кралските ВВС, оборудвани с “Харикейн” и “Спитфайър”, приблизително 10% от които били пилотирани от полски, чешки и френски пилоти. (Върховният ас се оказал чешки пилот, летял с 303 полска ескадрила.) Рейдът над Ковънтри, който не улучил фабриките за танкове, но изравнил със земята катедралата и 500 къщи, бил незначително събитие в сравнение с последвалите подвизи на Кралските ВВС над Германия. Но в съюзническата митология той се превърнал в един от главните символи на нацисткото варварство. Битката за Британия, която се водила повече от четири месеца, достигнала своята кулминация на 15 септември - деня, когато резервите на Кралските ВВС били почти изчерпани, но когато Гьоринг с неохота решил, че Луфтвафе не може да понесе още по-големите загуби. Въздушната офанзива и инвазията в Британия били отложени sine die*. “Никога в областта на човешките конфликти, казал Чърчил в Камарата на общините, толкова много хора не са би задължени толкова много на толкова малко други”. След разгрома при Дюнкерк това бил “Най-хубавият час” за Британия.

* За неопределено време - Б. лр.

1010