Европа.История

BUCZACZ

Шърковното настоятелство Бушац. През 1939 г. то било населено от 45 314 поляци. Сред неговите 17 енории Баришч наброявал 4875 души, Бушац - 10 257, Коропиец - 2353, Коваловка - 3009, Монастерска - 7175… В Баришч две полски семейства били убити от украинците през 1939 г…. Един от Бриански бил с отрязан крак… Но главната атака станала през нощта на 5 срещу 6 юли 1944 г., когато били убити 126 поляци. Мъже, жени и деца били застреляни или насечени с брадви. “Мазурското” настоятелство на града било изгорено до основи. Нападателите били въоръжени с картечници и крещели “Rizaty, palyty” (убивай, пали). Оцелелите избягали в Бушац, където преживели зимата в ужасни условия, в бивши еврейски къщи без врати и прозорци…

[Католическата] епархия Новоставце, макар и рядко населена, съдържала в своите граници и три гръко-католически енории. Съотношението между поляци и украинци било 2:3. През 1939 г. съвместното съществуване все още било възможно. Но условията се влошили след германската окупация. През 1944 г., когато от там преминавала германо-съвет-ската фронтова линия, не останало нищо друго освен развалини…

Свещеникът на Корошятин докладвал за атаката срещу своето село на 28 февруари 1944 г. 78 души били разстреляни, задушени или насечени с брадви в мазето на свещеническата къща. Около деветдесет души загинали при атаката от 1943 г. Тифусът отнесъл още петдесет. Станало нещо любопитно. В селото имало тринадесет тъй наречени “диви брака”. Всички от тях измрели освен един.

В Коропиец в действителност не били избивани поляци. Но се съобщава, че от гръ-ко-католическите амвони отеквали призиви по отношение на смесените полско-украински бракове: “Майко, ти кърмиш врага — удуши го”1.

Четиридесет години след събитието Римокатолическата църква в Полша все още се опитва да документира военновременното “етническо прочистване”, извършено в бившите източни провинции Галиция и Волхиния. Оценките за жертвите варират от 60 000 до 500 0002.

Бушац, или Бухач, бил един от множеството райони, споделили същата съдба. Той се намира в архиепископията Лвов, която покрива цяла Червена Рутения (Източна Галиция) и стига зад нея. Неговото предвоенно население било съставено от украинци, поляци и евреи. Всичките три общности били изтерзани от съветските репресии в началото на войната. После евреите били избити от нацистите и техните местни колаборационисти. След това поляците били атакувани от украинците. Накрая завърналите се Съвети унищожили всеки, който бил свързан с независимите организации.

Етническото прочистване във военновременна Полша започнало през 1939-41 г. както от нацистите, които прочистили няколко западни региона за германско заселване, така и от Съветите, които депортирали милиони от източните региони. След 1941 г. то било подхванато от малки фракции в полската съпротива, които се опитвали да изтикат украинците от Централна Полша и в далеч по-големи мащаби от Украинската въстаническа армия (UPA), която тероризирала поляците. През 1945 г. комунистите завършили прочистването на поляците от Украйна и чрез “Операция Висла” — на украинците от техните домове в “Народна Полша”. В Потсдам съюзническата политика одобрила експулсирането на всички германци на изток от Одер.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1037

UPA била създадена през октомври 1942 г., за да положи началото на една изключителна, националистическа Украйна и да се противопостави на нарастващите банди от съветски партизани, проникнали в германския тил. (Нейният командир, генерал Роман Шуке-вич, “Чупринка”, продължил да се сражава, докато не бил пленен през 1950 г.) Обаче когато надигащата се комунистическа вълна не била спряна нито от Вермахта, нито от формацията SS Galizien, украинските нелегални потърсили отчаяно решение. Западна Украйна се насочвала към връщането си или под съветско, или под полско управление. Тогава по-радикалните елементи решили да унищожат своите най-уязвими противници, а именно полските цивилни3. Те не изпитвали угризения да избиват всеки, който им се противопоставял:

11 март 1943 г. В украинското село Литогошч (Волхиния) украински националисти убиха полски учител, когото бяха отвлекли. Заедно с този поляк те избиха няколко украински семейства, които се противопоставиха на клането*.

В един конфликт със силни религиозни подводни течения духовенството било избрано за зверска разправа:

Преподобният Людвик Влодаршик от Окопи беше разпънат на кръст; преподобният Станислав Добржански от Острувка беше обезглавен с брадва; преподобният Карол Баран беше раз-рязан на две в Коритника; на преподобния Завадски му прерязаха гърлото…5

В следвоенна Източна Европа всички военни престъпления били официално приписани на нацистите. Жертвите от всички области като Бушац били събрани заедно в “Двадесетте милиона руски жертви от войната” или били скрити в мълчание6. Мултинационалните измерения на трагедията не били оценени. Всички националности носят вината за вдигането на шум за своите собствени жертви и пренебрежението към другите, макар че понякога срещаме и описания на споделено страдание:

Между май и декември 1942 г. повече от 140 000 волхински евреи бяха убити. Някои, които бяха намерили убежище в полски домове, бяха избити заедно със своите полски защитници през пролетта на 1943 г., когато от 300 000 поляци, живеещи във Волхиния, 40 000 бяха убити от украински “бандити”. В много села поляци и евреи се сражаваха заедно срещу общия враг7.

Но не бе направено цялостно, безпристрастно изследване за военновременния геноцид. Опитите да се установят полските или католическите загуби например неизбежно заобикалят еврейските и украинските загуби. Те наблягат върху ролята на еврейските и украински колаборационисти на съветска служба или върху украинските съединения под германско командване. Не обръщат внимание на дейността на силезийските поляци от германските съединения Schupo, нито на полското сътрудничество със Съветската армия. Те не отчитат и еврейските и украинските жертви на UPA. Всяко изследване, което гледа само от едната страна, е обречено да изопачи информацията.

Бушац, по случайност, бе родното място на Симон Визентал, необикновения ловец на нацисти8.

1038