Европа.История

TENEBRAE

бил под обсада. Съветите взели инициативата по суша. Англо-американците имали превъзходство по море и във въздуха. Комбинираните ресурси на американската индустриална мощ, на руската човешка сила и на Британската империя били несравнимо посилни от свиващото се царство на Хитлер. Все още нямало Втори фронт освен в Италия и нямало никакви сигнали за сериозна опозиция в Германия. С изключение на Wunderwaffen, или “чудните оръжия”, които трябвало да възвърнат залязващата сполука на фюрера, гибелта на Райха ставала все по-вероятна.

Въпреки преувеличените слухове интензивното състезание в областта на оръжейните разработки било напълно реално. То се фокусирало върху реактивните двигатели, върху ракетите и върху атомната бомба. Германските учени явно спечелили две-три състезания. Прототип на реактивния “Месершмит-262” полетял през 1942 г. Vergeltung, или ракетите на “отмъщението”, “фау-1 ” и “фау-2”, били разработени в Пе-енмунде на Балтийско море и били насочени към Лондон през юни 1944 г. Но надпреварата за създаване на атомната бомба била спечелена от съюзническия проект “Манхатън” в далечното Ню Мексико. Неговият успех през юли 1945 г. дошъл твърде късно за Европейската война.

За съюзниците най-острият проблем бил в политическата и стратегическата координация. С тази цел били организирани три лични срещи на Голямата тройка - в Техеран (декември 1943), в Ялта (февруари 1945) и в Потсдам (юни 1945). Три главни проблема лежали в основата на техните дискусии - дефинирането на военните цели, приоритетите на Тихоокеанската и Европейската война и плановете за следвоенна Европа. По военните цели Големият съюз решил да настоява за безусловна капитулация на Райха. Това било направено отчасти от уважение към подозренията на Сталин по отношение към Втория фронт и отчасти заради признаване на грешките от 1918 г. Ефектът, докато обвързвал съюзниците, бил да даде на Съветския съюз разрешение за тоталитарни планове на изток. След като западните лидери отхвърлили възможността да се оттеглят от конфликта, те се отказали от най-силния си лост, с който да смекчават съветското поведение.

Сблъсъкът на приоритетите между война срещу Германия и война срещу Япония бил особено остър за американците, които сами поемали главния дял от двата конфликта. Той щял да излезе на преден план в Ялта. Съветите съблюдавали стриктен неутралитет спрямо Япония след 1941 г. и не желаели да променят позицията си преди окончателното привършване на войната в Европа. Британците, обратно, били силно замесени в Японската война. Техните крехки линии в Далечния изток били разтегнати и много неустойчиви и трябвало да се разчита много на независимата война на доминионите, особено на Австралия и Нова Зеландия. Сингапур паднал драматично в един по-ранен етап. След това британското участие било ограничено до Бирма (където японската сфера се допирала до границите на Британска Индия) и до помощта, която те оказвали на американците.

Плановете за бъдещето на Европа никога не стигнали до пълно съгласие. Западните съюзници изключили Сталин от размислите за Западна Европа, започвайки с Италия, а Сталин продължавал да ги притиска независимо от разположението на силите му на изток. Важно изключение лежи в тъй нареченото “Процентно съглашение”, което Чърчил обсъдил със Сталин при посещението си в Москва през октомври 1944 г. То никога не било прието официално; но съществуват известни причини да се

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1039

мисли, че и двете страни го приели като работен план за Балканите. Говори се, че Чърчил извадил половин лист хартия от джоба си и записал кратък списък на страните, а до тях - серия с проценти, представляваща очаквания баланс на западното и руското влияние. След като Сталин дръпнал от лулата си, той поставил ясна синя бележка за одобрение върху следното

Русия Други

Румъния 90% 10%

Гърция 10% 90%

Югославия 50% 50%

Унгария 50% 50%

България 75% 25%11в

“Осъдителният документ”, както го нарекъл Чърчил, не оцелял в публичната секция от Британския публичен архив и неговото съществуване е съмнително. Онова, което е важно на практика обаче, е, че Гърция била отбелязана като единствената страна в списъка, където западното влияние трябвало да преобладава. И точно така станало.

Полша била единствената страна, чието бъдеще не било договорено дори в неофициалните очертания. Нейната участ често се възприема като източник за последвалата Студена война. Полша, като франция, била член на първоначалния съюз от 1939 г. Нейното правителство в Лондон било напълно признато, нейните войници, моряци и пилоти се отличили в сраженията както под британско, така и под съветско командване. През април 1943 г. Сталин използвал претекста за нацистките разкрития в Катин, за да прекъсне връзките си с полското правителство. В същото време, в Москва, той признал неуместно наречения Съюз на полските патриоти, сърцевината на съветския марионетен режим. През юли полският министър председател и главнокомандващ генерал Сикорски, единственият полски политик, който се ползвал със световно признание, бил убит в самолетна катастрофа край Гибралтар. От тогава нататък полската трагедия започнала да се придвижва към своята нерадостна съдба. Съветската пропаганда изисквала връщане към границата Рибентроп-Молотов, сега удоб-но наречена Линията “Кьрзън”. Без никакъв достоверен източник било заявено, че населението от Източна Полша надига глас за обединение със СССР; а полското правителство, настроено “приятелски” към съветските интереси, трябвало да бъде прието като най-съществено. Тези твърдения не били проучени подробно; но западното обществено мнение, чието възхищение от великолепните съветски военни действия не познавало граници, било предразположено да им повярва. И така, когато Червената армия навлязла още по-дълбоко в Полша, западните сили притиснали своите нещастни полски съюзници да отстъпят.

Техеран се намирал по средата на военновременния въздушен маршрут между Лондон и Москва; и именно там, от 28 ноември до 1 декември 1943 г., Рузвелт, Чърчил и Сталин провели първата си среща. Те постигнали значителен напредък, за да осигурят продължаването на войната. Постигнали съгласие за наложителността от откриването на Втори фронт във Франция и за следвоенната независимост на Иран. Но изобщо не постигнали съгласие за Полша. По време на очевидната кавга между Идън и Молотов президентът Рузвелт “спял на стола си”. Западните лидери отстъпи-

йЙАФФма)^ №Ш> звтваишпговав

тййш® йиг лшнщщ. (&1)/чшпг етв51 дои (Sww бягагаяградтвд. иш> шшоншшет доиспашмвд. за ю юй51Ш5®й ® т^рш®ш!1№та ^ s6i№ смшитшв моттвд№юе фвщ №«а

[Пф*®{5ящ^ц®г®[ггаш«ш.

©фажаишкш® wa Ч^ривнап® армипя «яг 1tSW©-5 ш. |гвддорншиг шшошшншв штинщ, «иго ц^рщр Еецшаета т ©® рмш: Те зйшадйщ шсрвд Баяшипйшншшт® дадртащ, Баш|ру-<£№ \» w зав&цшипш с «йясздипа ш Еершж. С|щтаишпайран««1 вшллип в сершютгог-

цшшм шекше инащрзд, ® тю кшшйшпнм 1Ш1щажщращн№1 <шг шра ш щшгришип били шаирши (Spau!^ ||5®®11ШшанУп11© |г®[ршшющ| лгйшшшц, а шшсте (йшм шприам в

т^©ш mm. ©rospsira откдавяжа «яфаноиш «алвд 1%рш бита юшпа ншм Дданьр, |Щ»шйвдтш(1щаш1!ЖйЖ1ге|ршш11рт©’чрез11шифшазта(0!тшшрашзе№1Ш1..Тре1ша. за-«пбчшипз кщш щгарх г..„ бит «ши« ким деишниша Впиша. Четьргага,, започ-ййи® л$®з Satpsr |$441| ©е обърнала ш юг ншм Бятаншшв т била ившчшша кш Ду-йй®| |ГПшгщ, |лр®$ туарм HS4©1| била msmem iwii Одер и ошщ no.

шшт ттитстшштоаютат сгртетя бит т се абкрьиш и за-дашгтршмг® т ©мпролиаа. След кат зашртоше крепост бшт отрязваш и изолиращ. т@ ©iiwcfiw©’ ияшшпи да бъдат оставени за ушшриданме на понюьсен епал. По тши йащМ шш германски артт бит откъснат в Курланрмя и останат неза-ш№тмр№щшттйшт&.Е№№1жатшжтгерь!№ю«ащт1№лтшзта1К№№Бреслау ©станала нетежьпша, когато Берлин паднал. Главнот било да се попречи на Вер-мшга да подготви контраудар и следователно да опустошава, тормози и унищожава. Руснаците лишавали войната в степите: агресията обикновено се обръщала срещу агресорите, фиксираната отбрана обикновено можела да бъде обходена. Когато равнината се стеснила, изкушението на Вермахта да остане и да се сражава нараснало. Три такива точки на запушване се получили в прохода Дукла в Карпатите, в битката за Будапеща и на линията на Померанската стена. Там изобилно се проливала съветска и германска кръв.

Репутацията на Червената армия - прекръстена на Съветската армия през 1944 г. Ц се носела пред нея. След сломените от 1939-41 г. тя често се възприемала като чуждестранна сила, дори в Съветския съюз. На Балканите била посрещната в най-добрия случай със смесени чувства. В Германия, където войниците били насърчени да убиват и изнасилват, провокирала паника. Първото германско село, освободено от нацистите, било село на мъченици. Снимки на германки, разпънати на кръст върху вратите на хамбарите им, били пуснати в обращение от нацистите, за да втвърдят съпротивата, Вместо това, през зимата на 1944-5 г., германското население побягнало масово.

Съветското настъпление в Централна Европа било една от най-грандиозните и иай-ужасните военни операции в модерната история. Един от войниците в нейните редици, който бил арестуван на фронта, написал за “Неустоимата сила на Коминтерна”, която премазва всичко под колелата си117. Защото, ако съветската армия донесла освобождение от омразните нацисти, тя донесла и подчинение на сталинизма. С нея дошли плячкосването, изнасилванията, обикновената жестокост и официалният терор в ужасяващи мащаби. За онези, които го видели, той бил незабравима гледка. Докато разбитите германски формации се оттегляли, на тяхно място минавали вълна

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1041

след вълна от освободители. Първо дошли фронтовите войски, бдителни, добре облечени, тежко въоръжени. После пристигнали второразредните съединения и наказателните батальони, които напредвали с амуниции, но без храна. Зад тях пътували остатъците от фронта - изостанали, обози, ранени, бегълци, заклещени между фронтовете. Най-отзад се търкалял кордон от НКВД с техните красиви униформи и американски джипове и застрелвали всеки, който не можел да продължи. Накрая дошли “ордите от Азия”, безкрайните снабдителни колони, возещи се на всичко, което отивало на запад - счупени камиони, откраднати селски каруци, коне, дори камили. Контрастът между недоспалите, бинтовани и изморени германски войници и безкрайните товари със свежи славянски и азиатски лица разказвал своята собствена история.

Съветското настъпление на Балканите през август 1944 г. имало важни политически последствия. Румъния преминала на другата страна и повела битка срещу бившите си нацистки покровители; Унгария била окупирана от германската армия, за да не може и Будапеща да последва примера на Букурещ. В България царското правителство било свалено през септември. В Югославия партизаните на Тито се присъединили към съветските войски и освободили Белград през октомври. В Гърция и Албания, които се намирали отвъд линията на съветската окупация, нелегалните комунисти се подготвили да завземат властта. В този момент, през декември, Съветите се натъкнали на упоритата отбрана на Будапеща; и настъплението спряло до Нова година.

На запад Вторият фронт най-накрая бил открит на 6 юни 1944 г., Денят Д, когато британски, канадски, полски и американски войски дебаркирали по плажовете на Нормандия. Операция “Оувърлорд” несъмнено включвала най-добрите технически постижения на войната. Тя изисквала безопасното дебаркиране на стотици хиляди мъже и техните оръжия върху силно укрепено крайбрежие, чиито защитници се подготвяли за посрещането цели четири години. Тя успяла, защото доброто планиране било комбинирано с голям късмет. Отвличащите мерки, които включвали бомбардирането на фалшиви цели в Па дьо Кале, объркали Германския генерален щаб за мястото на дебаркирането. Хитлер, чието предчувствие за Нормандия се оказало правилно, бил ра-зубеден. Въздушното превъзходство осигурило близка подкрепа на плажовете и още по-важно, възпрепятствало мощните германски бронирани резерви. Технологичните чудеса включвали огромни плаващи палуби, наречени “Пристанищата Мълбери”, които били изтеглени на позиция близо до бреговете на Нормандия и Плуто (Тръбната линия под океана), която гарантирала неограничени доставки на петрол. Промяната във времето, която донесла най-голямата буря над Ламанша от 25 години насам, накарала германския командващ генерал Ромел да се прибере у дома през критичния уикенд.

Противникът на Ромел, американският генерал Дуайт Д. Айзенхауер, знаел, че само на него е позволено да хвърли зара. Началото било отлагано два пъти. С благоприятна луна, която залязвала бързо 156 000 души, 2000 бойни кораба, 4000 съда за дебаркиране и 10 000 бойни самолета били държани в тревога няколко дни. Но после, сред огромното вълнение, заповедта била дадена. Посред нощ, в затихващата буря, американските парашутисти от 82-ра и 101-ва въздушнопреносими дивизии скочили

66. Европа

■В

1042

ТЕ^ВЯАЕ

насред германските линии. Един от тях, от Канзас, се престорил на мъртъв, когато увиснал от кубето на “Сен Мари Еглиз”. По-далеч на запад, на “моста Пегас”, първият британски войник на френска земя, сержант Джим Уолуърк, тихо приземил своя безмоторен “Хорза” в 00:16 часа на 30 ярда от целта, изпадайки в безсъзнание от удара. После Група Д от 2-ра Оксфордска и Бъкс лека пехота си проправила път по моста със стрелба, превзела шлюза на канала Орн, влязла в кафенето на мосю и мадам Гондре и казала думите на Освобождението “Всичко е наред, друже”118.

После, в сивата зора, стоманените врати на съдовете за дебаркиране се отворили и основните сили излезли на брега върху пет плажа с кодови имена. Седемдесет и три хиляди бойци от Първа американска армия ударили Юта и Омаха; 83 000 бойци от Втора британска и Първа канадска армии щурмували Горд, Джуно и Суорд. Шокираните германски защитници се прикрили в своите бункери, бомбардирани с тежки снаряди от невидими кораби и обстрелвани безмилостно от въздуха. Само на “кървавата Омаха” те успели да издигнат стена от огън и да приковат на място нападателите. Там тексаските рейнджъри героично се катерили по скалите под огъня само за да открият, че огневата позиция на върха е била демонтирана. Но неуспехът бил с местно значение. Денят й проработил. Освен опората си в Италия съюзниците си спечелили и опора във франция. Сега Райхът можел да бъде стегнат от всички страни.

Обаче операцията се развивала бавно. Когато Вермахтът се съвзел от изненадата, съпротивата била жестока. Американците не успели да превземат Шербург, главното пристанище на брега на инвазията, в продължение на три седмици. Британците, които трябвало да влязат в Кан вечерта на деня Д, се сражавали до О + 34 (9 юли). Но логистиката надминавала всичко, което можело да се види на изток. Подкрепленията се стичали в Мълбери; петролът течал гладко през Плуго. Когато американците най-накрая пробили в тил, на германците не им оставало нищо друго, освен да бягат. Хванати във фелиз, в една все по-стесняваща се бездна, те били подложени на масово заколение. След това пътят на съюзниците към Париж и за настъпление към Рейн бил чист.

След две години поражения германската армия най-накрая реагирала срещу Хитлер. На 20 юли 1944 г., в източната щабквартира на фюрера, неговата УУоНвсЬапге край Растенбург в Източна Прусия (сега Катржин в Полша), бил направен опит за атентат срещу него. Една бомба, оставена в куфарче под тежката дъбова маса в залата за конференции, избухнала в присъствието на фюрера; той избягал, силно потресен, с ранена ръка. Бомбата била поставена от полковник Краус фон Щауфенберг, член на аристократичния кръг Крайзау на Молтке. Неговият провал и ужасната съдба на заговорниците, чиято бавна смърт върху касапски куки била филмирана за наслаждение на фюрера, обезкуражила по-нататъшните опити. Големи томове са изписани за Германската съпротива. Ролята на отделни аристократи и на малки групи, като пастор Бонхофер или “Бялата роза”, е несъмнена. Но си остава фактът, че те не постигнали своите цели119.

До бомбения атентат непосредствените германски съседи в Полша и Франция с нетърпение очаквали своята свобода. Съветската армия приближавала източните предградия на Варшава. Американската армия си пробивала път покрай западните предградия на Париж. И двата града били пълни с разнообразни съпротивителни групи,

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1043

насочвани главно от Лондон; и двата едва се удържали да не въстанат срещу нацисткия потисник. Във Варшава те били водени от нелегалната АК, а в Париж - от Свободните французи.

Париж въстанал на 19 август. Въпреки слабото разузнаване, идеята била да се започнат атаки в града и да се ускори последният щурм на американците. Части от френската съпротива работели заедно с американското командване, което ги реорганизирало след дебаркирането в Нормандия. Нападнат от всички страни, германският гарнизон се оттеглил - и американците ударили, френската бронирана дивизия на генерал Льоклерк, сражаваща се под американско командване, получила честта да възглави челния отряд. Германският гарнизон се предал, след като игнорирал заповедта на фюрера да не остави камък върху камък. На 25 август, докато снайперистите все още действали, генерал Дьо Гол влязъл, величествено изправен по Шан-з-Елизе. Катедралата “Нотр Дам” ознаменувала събитието с великолепна Те Оеит. Въпреки тежките загуби на цивилни населението се веселяло. Предвоенната Трета република франция била възстановена; Париж бил свободен.

Варшава въстанала на 1 август, почти три седмици преди Париж. Планът бил да се координират атаките в града с последния съветски щурм. Но на варшавяни не им било съдено да споделят успеха на парижани. Разузнаването в Полската съпротива било слабо; и открило прекалено късно, че съветското командване няма да им помогне. Съветските генерали използвали полските нелегални организации във всички битки, след като прекосили полската граница. Но Сталин не признавал независимите сили; и нямал намерение да позволи на Полша да спечели отново свободата си. Нападнат от всички страни, германският гарнизон започнал да се изтегля. Но после Съветите изненадващо спрели в самия край на града. Задвижила се схемата на едно мръсно предателство. Радио “Москва”, което апелирало към Варшава да въстане, сега отхвърлило лидерите на въстанието като “банда престъпници”. Две германски танкови дивизии се придвижили напред; и гарнизонът получил време да изчака помощта на масираните подкрепления от най-ожесточените формации на нацистките резерви. Полската армия на генерал Берлинг, която се сражавала под съветско командване, била изтеглена от фронта заради това, че не се подчинила на заповедите и се опитала да помогне на въстанието. Самият Берлинг бил уволнен. Западните опити да снабдят Варшава по въздух от Италия били осакатени от нежеланието на Съветите да позволят на самолетите им да се приземяват и да презареждат. Улица след улица, къща след къща, канал след канал, въстаниците били обстрелвани с артилерия, с картечници и взривявани с динамит на брега на Висла, докато съветските войници се приличали на слънце на другия бряг. В една от няколкото убийствени оргии, в предградието Мокотув, нацистките войски избили 40 000 безпомощни цивилни в сцени, напомнящи ликвидацията на Варшавското гето през предишната година. Седмици след освобождаването на Париж варшавските въстаници продължавали да се сражават. Те се предали след шестдесет и три дни, на 2 октомври, когато техният командир, генерал Бур, попаднал в германски плен120. Единственото им успокоение било да получат статус на военнопленници. Въпреки че жертвала 250 000 от своите жители, Варшава не била освободена. Предвоенната Република Полша не била възстановена. В разрушената катедрала “Св. Йоан” не се чул Те Оеит. Останалото население било евакуирано. В своята ярост Хитлер наредил от бунтовния град да не остане камък върху

1644

1ВЯВДЕ

ияямьк. Разрргениетопродьлвйилотри месеца, itprara Сшишавапта армвд, със еюа и-мотет or полски марионетки на буксир, мабшвдавата оашвда or другата страна ма реката. Тя не влязла в празните, заглъхнали и заснежат pyunm ма Варшава до 17 януари 1945 г.

Въпреки дебаркиранего в Нормандия, западните сьюзишр се сбтюшт с множество неуспехи. В Италия Рим паднал в деня преди Деня 0, но чж слея като съюзническите армии месеци поред атакували възвишенията на Моте Касмню. Една седмица след Деня D бомбардировките над Лондон били подновени« с изпращането ма първата летяща бомба “Фау-1 ”, “ракетната бомба”, а през сеппгштври-и нашфау-2’. Американският десант на френската Ривиера през август бил зле планиран и се развивал бавно. На север Брюксел бил освободен сред голяма радост на 3 септември. Но британският план под кодово име ‘Операция Маркет Гард ьн”, да скочат напред и да превземат мостовете на Рейн и Арнхем бил нещастие, заплатено много скъпо. В центъра, през декември, в “Битката за Булж”, американците трябвало да поемат тежестта на последната голяма бронирана контраатака на Вермахта в Ардените. В Бас-тон, където 101 -ва въздушнопреносима дивизия била призована да отстъпи, ресурсите на Германския щаб и неговите преводачи най-накрая били преодолени от американския отговор на “Лудите”. През октомври в Средиземно море британската армия влязла в Гърция само за да разбере, че трябва да се справя с една гражданска война. Чърчил не се поколебал да подпомогне правителството в Атина срещу комунистическите атаки. Преди да падне, на Райха му било позволено да се поклатушка на ръба.

Окончателното завоюване на Германия от януари до май 1945 г. станало след сцени, каквито никога преди не били преживявани. На запад британските и американските бомбардировачи настойчиво превръщали всеки голям германски град в катакомби от развалини и трупове. Нацистките власти напразно планирали последната си позиция в алпийските редути на Австрия и Бавария. На изток милиони отчаяни германски бегълци се влачели на запад през зимата. Десетки хиляди загинали, потъвайки на Wilhelm Gustloff и други кораби на състраданието или по смъртоносния маршрут през скованите от лед води на фришес Хаф. Последният изблик на фюрера бил да събере германските мъже над 14-годишна възраст в тъй наречените Volkssturm. Повечето от тези ученици, инвалиди и ветерани щели да умрат заради съветската политика да се убива всеки в германска униформа. Задължителната евакуация на големите градове, като Данциг и Бреслау и на концентрационните лагери като Аушвиц била придружена с походи на смъртта. Германският живот на изток достигал до своя край. [DONHOFF]

Офанзивата на Жуков срещу Берлин започнала на 12 януари 1945 г. от разстояние около 400 мили. Червената армия прочистила Полша, когато западните съюзници все още били далеч от Рейн. Падането на Будапеща в средата на февруари позволило два продължителни похода, след които Виена и Берлин вече се виждали. В началото на март американците провели успешен пробив, когато германските сапьори не успели да взривят последния останал мост на Рейн, в Ремаген. Скоро генерал Па-тън щял да препуска триумфално от своето предмостово укрепление дори по-бързо от Жуков от изток; неговите бойци по-късно щели да се срещнат със Съветите в Тор-гау, Саксония, на 23 април. Британците, с канадска и полска подкрепа, освободили Холандия и настъпили далеч в северната Равнина. Берлин бил отрязан от пръстен рус-

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1045

м

АРИОН, графиня Донхоф, била родена през 1909 г. в семейния замък Фридрихщайн, на двадесет мили от Кьонигсберг, Източна Прусия. Седмото дете от мно-. гобройно потомство, тя последвала вечната практика на полуфеодалната източ-

DÖNHOFF

неевропейска аристокрация, без да знае, че нейното време изтича.

Фридрихщайн в началото на XX век все още предлагал на своите обитатели всички-I те красоти на природата и предимствата на привилегиите. Разположен сред езерата, гори-I те и променливия климат на изток, той привлякъл своите деца в блажен кръг от коне, пикници и библиотеки, на възпитатели, любвеобилни пледачки и изтъкнати гости. Майката на I Марион, някога придворна дама на императрицата в Потсдам, ръководела къщата с вкус I към строгия етикет и социалната йерархия в двора на кайзера. Тя обучила слугите да се I обръщат към нея с “Най-покорно добро утро, Ваше Превъзходителство”. Бащата на Мари-I он, Карл Август, безгрижен пътешественик по света и известно време дипломат в германс-I ките посолства в Санкт Петербург и Вашингтон, бил член както на наследствения пруски I Сенат, така и на изборния германски Райхстаг. Стилът им на живот бил публично изоби-I лие, аскетичност насаме и лютеранска набожност.

Донхоф, като много германски благороднически семейства, се преместили през Сред-I I ните векове на изток . Първоначалният им дом бил в Дюнехоф на Рур във Вестфалия. Вто-I I рият, също Дюнехоф, бил изграден през 1330 г. край Рига в Ливония, където останал в про-I I дължение на осемнадесет поколения. Хората от този по-стар ливонски клон от семейство-I I то, обикновено известен като Денхоф, станали видни полски магнати — графове, хетмани, I I старейшини и кардинали. Пруските, протестантски Донхоф, произлизали от ливонския Маг-I I нус Ернст фон Донхоф, някога полски посланик в Саксония и Бранденбург, който се уста-I новил край Кьонинсберг през 1620 г. Неговият син Фридрих купил големите имения край I I Прегд през 1666 г. Неговият внук, Ото Магнус, губернатор на Мемел и пруски посланик на I I Договора от Утрехт, построил сградата Фридрихщайн през 1709-14 г.

Войните и бедствията прескачали през пруската граница. През Голямата северна вой-I I на 40% от населението на Източна Прусия измряло от чумата. През Революционните вой-I I ни имението било онаследено през 1791 г. и станало свидетел на пристигането на францу-I I зите през 1807 г., на освобождаването на крепостните през 1810 г. и на пристигането на Ку-I I тузов през 1813 г. През Първата световна война, след като избегнало руското настъпление I от август 1914 г., то лично посрещнало своя спасител фелдмаршал фон Хинденбург.

В началото войната от 1939 г. изглеждала точно като всички останали. Но до зимата I I на 1944-5 г. станало ясно, че предстои крайна и тотална беда. За разлика от своите пред-I шественици, настъпващата Съветска армия имала намерение да изтрие всичко германско I от Източна Прусия веднъж и завинаги. Тъй като всички зрели мъже от семейството били I мъртви или убити на Източния фронт или екзекутирани след бомбения заговор срещу Хит-I лер, Марион Донхоф била оставена да управлява сама именията Фридрихщайн и Куайте-I нен. Една нощ през януари 1945 г. тя се качила на коня си, присъединила се към потока I бежанци на запад и изминала 1000 мили за два месеца на път кьм Вестфалия. (Спряла само I веднъж, да посети снахата на Бисмарк във Варзин в Померания.) 600-годишното източно I приключение на Донхоф изминало пълния си кръг. Изоставеният Фридрихщайн бил анек-I сиран от РСФСЕ

1046