FREUDE
ПРЕЗ 1785 г. в селцето Голис край Лайпциг Фридрих Шилер съчинил An die Freude, “Ода на радостта”. Това е хвалебствен химн на духовното освобождение, което го завладява след една безнадеждна любов и една зима, прекарана в крайна бедност в Манхайм. Тя съдържа политически и лични обертонове: един упорит слух поддържа тезата, че първоначалното заглавие е било “Химн на Свободата”:
Седем години по-юьсно младият Бетовен заявил публично своето намерение да композира музика по одата. Той щял да се занимава с нея в продължение на повече от тридесет години.
Бетовен замислил идеята за грандиозна “Германска симфония” някъде през 1817 г. Той усещал, че тя може да достигне кулминацията си в един хоров финал. Ранните й ноти споменавали Adagio Cantique, “религиозна песен в симфония в старите тоналности… В Adagio текстът да бъде от гръцки митове (или) Cantique Ecclesiastique. В Allegro — фестивал на Бакхус”2. Чак през юни 1823 г. той се обърнал решително към одата, но и тогава с постоянни опасения. През тези години, мрачен и паднал духом от напредващата глухота, Бетовен триумфирал над своя недъг с Missa Solemnis и чудесната поредица от сонати за пиано, Ор.
Но Симфония №9 (Хорал) в ре минор (Ор. 125) щяла да се изкачи още по-нагоредо висините на интелектуалното творение и емоционалната смелост. След кратък, шептящ пролог, първата част, allegro та поп troppo, навлиза с необикновен звук от целия оркестър, който свири в унисон заглъхващия акорд в ре минор. Втората част, molto vivace, “най-бо-жественото скерцо”, се прекъсва от моменти, когато музиката спира напълно само за да започне отново с удвоена енергия. Третата част, adagio, е построена около преплитащи се мелодии, изпълнени с огромна величественост.
* (Българският превод е на Димитър Стоевски във Фридрих Шилер “Избрани творби”, С, НК., библ. “Световна класика”, 1983.)- Б. пр.
Freude, schöner Götterfunken, Tochter aus Elysium,
лъч божествен — дивен дар, свеждаме опиянени
Радост, дева възхитена,
wir betreten feuertrunken,
Himmlische, dein Heiligtum. Deine Zauber bindet wieder, was die Mode streng geteilt; alle Menschen werden Brüder, Wo dein sanfter Flügel weilt.
братя стават всички люде, ти разпериш ли крило.
взор пред твоя свят олтар. Ти сплотяваш в порив чуден разделените от зло,
ХОР
Seid umschlungen, Millionen! Deisen Kuß der ganzen Welt! Brüder — überm Sternenzelt Muß ein lieber Vater wohnen1
Във прегръдка, милиони, край сложете на вражди!
С обич безпределна бди бог от звездни небосклони.
109-11.
КОНТИНЕНТ В СМУТ
697
Преминаването към финала било замислено чрез свързване на несвързаното изложение на предишните теми в два изблика на прочутата какофония или “врява”. Това, на свой ред, е прекъснато от звънливия апел на басовия глас: “0 Freunde, nicht deise ТоепеГ (0, приятели, стига вече с тези тонове! Хайде да изпеем нещо, пълно с радост). За кратко новият мотив се прокрадва в духовата секция. Повторено в триумфалното съзвучие в ре ма-жор, съзвучие от тромпети, това е най-простото, но и най-триумфалното съзвучие от всички симфонични мелодии. В поредица от петдесет и шест ноти там има само три, които не са последователни. Това е мотивът, който ще носи Бетовеновата преподредба на Шилеровите строфи:
Ослепителните усложнения, които следват, вкарват изпълнителите и слушателите в царството на старанието и въображението. Към разширения оркестър се присъединяват пълен хор и четирима солисти. Квартетът пее темата в две вариации. Тенорът пее “Радост, радост, като слънцата през вечния път” до висотите на военния марш с турска перкусия. Оркестровата интерлюдия с двойна фуга води до гръмотевичния хор “О, милиони, аз ви прегръщам!”. Солистите разговарят с хора с началните стихове на Шилер, преди друга двойна фуга да подтикне сопрановите гласове да задържат горно ла в продължение на дванадесет безкрайни такта. Кодата вижда как солистите се смесват в нещо като “универсален канон”, преход към ярка полифония и накрая се впускат в съкратената версия на основната тема. Накрая думите “Дъщеря на Елизиум, Радост, 0, Радост, Бог слязъл на земята” се повтарят maestoso преди финалното, утвърждаващо спускане от ла към ре3.
Въпреки поръчката от Лондонското филхармонично общество “Деветата” е представена за пръв път в театър Кернтнертор във Виена на 7 май 1824 г. Композиторът дирижирал. Не чувайки нищо, той изгубил контрол напълно; продължил да дирижира, когато музиката престанала. Един от изпълнителите го обърнал кръгом, за да може да види аплодисментите.
Бетовен винаги е бил възприеман като универсален гений. По време на Втората световна война началните тактове от неговата Пета симфония били използвани, за да обявяват излъчванията на ВВС за окупираната от нацистите Европа. Век и половина след смъртта му неговата версия на An der Freude била приета като официален химн на Европейската общност. Думите, които прославяли всемирното братство на Човека, свързали преднационалис-тическата със следнационалистическата епоха. Било преценено, че мелодията е подходяща за пламенните надежди на един континент, появяващ се от какофонията и врявата на две световни войни.
698