Европа.История

DIRHAM

На 12 май 922 г. сл. Хр. един керван влязъл в българския град Сувар на Волга. Той пътувал повече от три месеца от пристанището Юрджан на Каспийско море. Воден бил от арабския търговец Ибн Федлан, който записал впечатленията от своите пътешествия1. Това е един малък епизод в историята на търговските контакти между Източна Европа и арабските държави в продължение на повече от пет века. Ибн Федлан идвал да купи кожи; и няма съмнение, че е носил големи запаси от дирхами, с които да плати за покупките си.

Дирхамът, или dirhem, бил монета от чисто сребро с тегло от 2,97 грама и със стойност една десета от динара. Бил сечен в Северна Африка и в Централна Азия от различни династии. Бил стандартни валута в Източна Европа в епохата преди съществуването на местни монетни дворове. Съкровища от дирхами са намерени из цяла Европейска Русия, Украйна, Беларус, Балтийските държави, Швеция и в Северна Полша. Най-голямото от тях съдържа над 50 000 монети. Заровени от своите притежатели в несигурни времена, те понякога оставали непотърсени, докато не били намерени от съвременните археолози и иманяри. Могат да бъдат датирани доста точно чрез датата на най-новата монета на всяко определено място.

Анализът на съкровищата с дирхами показва четири ясно определени периода. В първия период, около 800-25 г., съкровищата съдържат Абасидски дирхами, предимно от Северна Африка. Те вероятно отразяват и хазаро-арабските търговски връзки през Средиземно море IKHAZARIA], През втория период, 825-905 г., североафриканските образци изчезват и са заместени от централноазиатски монети. През третия период, 905-60 г., съкровищата все още съдържат предимно Сарманидски образци, но са примесени с голям брой бувайхидс-ки и зиаридски образци2.

През викингската епоха, когато шведските викинги контролирали маршрута от Балтийско море до Днепър, дирхамите били пренесени навсякъде на север, (futharki |RUS’| Важни находки са направени в Швеция и особено на остров Готланд3.Наистина, когато Ибн Федлан документира срещата си с една шведска дружина, притежаването на дирхами се било превърнало във въпрос на статус и публичен показ:

“Видях [шведите], когато те се настаниха на лагер край Волга. Никога не бях виждал по-величествени мъже. Те са високи като палми, с румени бузи и с червена коса. Не носят нито рубашка, нито кафтан, а мъжете имат грубо наметало, което отхвърлят на една страна, освобождавайки ръцете си…

На гърдите на жените има стегната капсула от желязо, мед, сребро или злато според богатството на съпруга й. В нея има пръстен и към него е прикрепен нож… Около вратовете си носят златни и сребърни верижки. Защото, когато мъжът притежава 10 000 дирхеми, той може да направи една верижка за жена си; за 20 000 тя носи две верижки. Така [една допълнителна] верижка се прибавя [на шията на жената] за всеки 10 000 дирхеми, които съпругът й притежава4.

Вносът на арабско сребро в Източна Европа намалял в края на X и престанал в началото на XI век. Последният сарманидски дирхам, открит в Швеция, датира от 969 г., в Русия - от 1015 г. Това се приписваше на “сребърната криза” в Централна Азия. Но всъщ-

ш

316