Европа.История

PENINSULA

пробите от ДНК например са били непознати до последните десетилетия на XX век; и никой не е разбирал колко много общ генетичен материал притежават всички хора.

В резултат на това теоретиците по расовите въпроси са били склонни да си вадят заключения от външни критерии като цвета на кожата, фигурата или формата на черепа. Реално расовият състав на европейското население винаги е показвал значително разнообразие. Високите, синеоки, светлокожи, платиненоруси хора от тъй наречената “нордическа раса”, които са се установили в Скандинавия, оформят единствената фупа, неясно квалифицирана като “бели”. Те почти не приличат на ниските, мургави, чернокоси хора с кафяви очи от тъй наречената “средиземноморска” или “индо-средиземноморска раса”, която доминира в големи региони на юг. Между двете крайности съществуват множество преходни степени. По-голямата част от населението на Полуострова се разграничава ясно от монголоидната, индоидната и нег-роидната раса, но не и от другите групи, доминиращи в Близкия изток и Северна Африка.

Сега някои от най-обещаващите постижения в областта на предисторията се постигат чрез модерни генетични изследвания. Усъвършенстването на серологията, откриването на ДНК (1953) и последвалата операция за картографиране на 3 000 милиона “букви” върху човешките гени позволиха да бъдат направени изследвания от много сложно естество. Съотношението на генетичните и лингвистични находки сега предполага, че моделите на биологична и културна еволюция може би са били много по-близки, отколкото сме си представяли. Последните изследвания показват, че движението на генетичния материал в предисторическа Европа е кореспондирало с паралелни културни тенденции. “Гените, народите и езиците имат… отклонения в тандем”, написа един водещ автор3. Местните изследвания показват, че изолирани културни общности като неиндоевропейските баски притежават свои собствени уз-наваеми генетически следи. Тук няма генерални заключения. Но изследването на европейското генетично наследство, някога псевдонаука, сега е уважавана работа. Най-накрая “ние започваме да четем посланията, оставени от далечните ни прадеди“4.

[CAUCASIA] [TAMMUZ]

От психологическа гледна точка Полуостровът дарява първобитния човек със стимулираща смесица от възможности и предизвикателства. Той създава степен на напрежение, което изисква инициативност, но все пак е податлив. Животът е бил труден, но е възнаграждавал хората. Сезонната ритмичност е поощрявала дейности, изискващи ругана и предвидливост. Променливото време е стимулирало гъвкавостта. Трябвало е да се преодолеят много естествени опасности - океанските бури, зимните снегове, летните суши и болестите; но все пак перспективите за здраве и оцеляване са били добри. Хората в Европа са се чувствали по-малко изложени на риск, отколкото техните наследници на източния бряг на Северна Америка няколко хилядолетия по-къс но.

Би било прибързано да се твърди, че Европейският полуостров е бил единственото място, където човешката цивилизация е можела да се развие, както се е развила в действителност; но все пак повечето от алтернативните места са имали своите неудобства. Сравнени със субтропичните речни долини, където човечеството е процъфтяло най-напред, сезонната ритмичност и мекият, умерен климат на Полуострова са осигурили една доста по-приемлива обстановка за устойчиво развитие. Геологи-

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

73

ческата и биологичната околна среда е богата и разнообразна. Има “млади” алпийски планини, древни хълмове, активни вулкани; дълбоки клисури и широки поля; бързи планински ручеи, широки реки, хиляди езера; субполярна тундра, постоянно замръзнали земи, ледници; скалисти брегове, пясъчни плажове и широки делти. Има открити тревисти земи, просторни широколистни гори, мрачни иглолистни гори и субтропически палми; полупустинни почви, големи блата и зони с дълбоки льосове и чернозем. Гамата на растителен живот и фауна е огромна. Местностите в Европа са свързани с мрежа от естествени пътеки, в които първобитният човек е откривал повече покана, отколкото бариера. Както човек може да гребе около повечето островни брегове в издълбана лодка, той може да се спусне по множество реки почти във всички посоки. Сена, Рейн, Елба, Одер, Висла, Неман и Двина текат на север. Ебро, Рона, Марица, Днепър и Волга - на юг. Тежу, Лоара и Соверн текат на запад; Темза, Дунав, По и Днестър - на изток. Между тях има безкрайни серии от кратки пътеки и лесни естествени пристанища. В района на Оксо в Горна Бургундия например човек може да ходи в продължение на няколко часа между водите, които водят към Средиземно море, Атлантическия океан или Ламанша. В Централните Алпи изворите на Рейн и Рона текат съвсем наблизо един до друг край Андермат, преди да потекат съответно на север и на юг. На пристанището Двина-Днепър в околностите на Витебск човек лесно може да пренесе лодка, която е дошла от Швеция, до точка, която ще я закара чак до Египет.

Не трябва да се подценява продължителният процес, при който пътищата и пътечките на Европа са били отворени за движение и заселване на хората. От друга страна, не може да се направи никакво сравнение между сравнителната лекота на пътуването в Европа и другите по-големи континенти. На керваните от древния път на коприната от Китай им е трябвала година или повече, за да прекосят Азия. Но от незапомнени времена всеки здрав и разумен пътник е можел да прекоси Европа за седмици, ако не и за дни.

Разделянето на Европа на “природни” и “исторически” региони дълго осигуряваше материал за интелектуални упражнения, които са толкова забавни, колкото и неубедителни. Опитите да се дефинира “Западна Европа” като различна от “Източна Европа” са толкова многобройни, колкото и критериите, използвани за фиксиране на разделителните линии. (Виж Карта 3.) Разграничението между “Северна Европа” и “Южна Европа” е ясно и постоянно в централния алпийски сектор на Полуострова. Но то не се задържа до същата степен нито в далечния европейски Запад, на Иберийския полуостров, нито в далечния европейски Изток, по бреговете на Черно море. Някои аргументи успяват да докажат, че родословието на региони като “Централна Европа” или “Източна Централна Европа” е толкова оригинално, колкото и изопачено5. Човек може да стъпи на по-сигурна почва, разделяйки Европа на региони, базирани върху физическите и географските й характеристики.

Европейският полуостров е съставен от пет естествени компонента. В историческите времена тези географски единици са останали до голяма степен постоянни, докато политическите единици, които са ги заобикаляли, са идвали и са си отивали с

74