Европа.История

I

16. СВ. АВГУСТИН. St Augustin et les patrons de Marchiennes (XII век), миниатюра. Общинска биб-I лиотека, Дюе.

Photo: Photo Giraudon.

17. CB. КАРЛ. A. Dürer, Karl der Grosse (1512).

Germanisches Nationalmuseum, Nuremberg.

18. CB. МАТЕЙ. Илюминация върху цяла страница върху фолио 25 от Линдифарнските евангелия (краят на XVII век, Нортъмбрия).

British Library, BL Cott. Nero Div. 25v.

19. CB. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ И ЖЕРОМ. От Масолино, около 1383 г., Национална галерия, Лондон.

Photo: Bridgeman Art Library.

20. МАТКА BOSKA. “Божията майка” (XIV век). Черната Мадона от Ченстохова, Полша, иконас византийски произход или вероятно копие, поръчано от крал Владислав Ягело. Виж [MADONNA],

Photo: Polish Cultural Institute, London.

21. CB. ЙОАН ТЕОЛОГ. Диктовката на Евангелието на Прохор (Итало-критска школа, началото на XVII век). Крит, който бил управляван от Венеция до 1669 г., станал свидетел на едно неподражаемо смесване на православен и католически стилове. Виж [GRECO].

Photo: Sotheby’s, London.

22. СВ. ЛУКА - ИКОНОПИСЕЦ. Според православната традиция първата икона била изрисува-

на от св. Лука, когато той нарисувал Дева Мария от натура. (Икона от XVII век от Църквата на Св. Лука, Опачка, Псков, Русия: реставрирана.)

Photo: Church of St Luke, Pskov, Russia.

23. БОГОРОДИЦА. Девата от Пелагонитиса: сръбска икона на Светата майка и Младенеца (XIV век) от Скопие, Македония.

Photo: AKG, London.

24. ПОЧИТ КЪМ ОТО III. Четирите земи на Европа - Славония, Германия, Галия и Италия - предлагат своя дан на почит към един император, който се опитал отново да обедини Изтока и Запада. Евангелия на Ото III, Бамберг (около 1000 г. сл. Хр.)

Photo: Staatsbibliothek, Marburg.

25. АНГЛИЯ ЗАВЛАДЯНА. Смъртта на крал Харолд край Хейстингс, 1066 г. сл. Хр. Детайл от

Tapisserie de la Reine Mathilde от края на XI век, известна на английски като Гобленът Бейо. 58-те части от този ранен пример на рисунка на ивици разказват норманската версия за събитията, включително предполагаемото предателство на крап Харолд и последвалите претенции на херцог Уилям за английския трон.

Photo: Michael Holford.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ИЛЮСТРАЦИИТЕ

1213

26. ВЕНДСКИЯТ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД. Л. Туксен, Падането на Свантевит (1894). Разрушава-

нето на езическите идоли на славяните по време на Вендския кръстоносен поход (XII век). Подобни сцени придружават “напредъка на цивилизацията’ в Европа, откак Цезар разрушил горичката на друидите в Марсилия до окончателното покръстване на литоеците през 1386 г. Фридриксборг, Копенхаген.

Photo: Fredericksborg, Copenhagen.

27. ПРИМИРИЕ В РЕКОНКУИСТА. Миниатюра от XII век от В libro de Juegos de Ajerfez. Християн-

ски и мюсюлмански войник играят шах.

Photo: Arxui Mas.

28. ПОСЛЕДНАТА ПЕСЕН НА ТРИСТАН. Миниатюра (около 1410 г.) от Roman de Tristan. От сво-

ето начало от Корнуел от VI век до операта на Вагнер от 1859 г. трагичната любовна история за Тристан и Изолда била разказвана в безброй версии. Виж [TRISTAN].

Photo: Austrian Nat Library, Vienna, MS 2537.

29. ЖЕЛЕЗЕН ПЛУГ. “Маршът” от Les Très Riches Heures du Duc de Berry (началото на XV век). Тежкият плуг с конска тяга бил основният инструмент на средновековната ‘Земеделска революция”. Musée Condé, Paris. Виж [PLOVUM],

Photo: Photo Giraudon.

30. ДИРЯТА НА ЕЛЕНА. “Преследването” от Gaston de Foix, Le Livre de la Chasse (краят на XV век).

До неотдавна ловът бил основен за европейската диета и изхранване. Bibliothèque Nationale, Paris. MS Français, 616 fol. 57v. Виж [CHASE].

Photo: Bibliothèque Nationale, Paris.

31. ВЛЮБЕНИЯТ ДАНТЕ. X. Холидей, “Данте и Беатриче” (1883). Популярно представяне на мо-

мента на брега на Арно във Флоренция, който щял да вдъхнови най-великата европейска поема. Беатриче Портинари, която починала през 1290 г., била приета от Данте като негов духовен водач през Рая.

Photo: Walker Art Gallery, Liverpool, no. 3125.

32. ВАРТОЛОМЕЯ ИЗПРАВЕНА ПРЕД ДИЛЕМА. “Разказът на Дионео” от Бокачовия “Декамерон”:

миниатюра от XV век. Пренебрегваната съпруга на съдията от Пиза, Вартоломея, заминава на поклонение, където е прелъстена от един пират, Пагиано да Наре (отляво). След размисъл обаче тя решава да живее с пирата (отдясно).

Photo: Bibliothèque de l’Arsenal, Paris,

Arsenal 5070 fol. 91 v.

33. СВ. ФРАНЦИСК БЛАГОСЛАВЯ ПТИЦИТЕ. Фреска (1295-1300) от Джото. Светецът-покрови-тел на онези, които обичат животните, св. Франциск, бил също така и социален радикал, чиято отдаденост към бедните и към ненасипието била предизвикателство към царуващите възприятия в средновековния свят. Църква на Свети Франциск, Асизи.

Photo: AKG, London.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

БЕЛЕЖКИ КЪМ ИЛЮСТРАЦИИТЕ

ЧАСТ 1

1. ЕЗДАТА НА ЕВРОПА. II ratto dell’Europa. Елинистична фреска от “Къщата на Ясон”, Помпей. Първата четвърт от I век сл. Хр. И гърците, и римляните ценели високо легендата за Европа. Museo Nationale, Naples.

Photo: Anderson/Alinari 23469.

2. СЪБИРАЧИ И ЛОВЦИ. Съставна рисунка, базирана върху пещерно изкуство от палеолита от Теруел и Когул (Лерида), Испания. Мъжки и женски фигури са комбинирани, за да пресъздадат жива реконструкция на един сложени социален ред, често пренебрегван като ред на “пещерните хора”.

Drawing by Danyon Rey 1993.

3. МИНОЙСКИ РИБАР. 2-ро хилядолетие пр. Хр., Национален археологически музей, Атина.

Photo: National Archaeological Museum, Athens.

4. ПРИНЦЪТ НА КРОНОС. Късна Минойска епоха. Минойският Крит бил неукрепен и не притежавал военна каста. Музей Хераклион.

Photo: Ancient Art & Architecture Collection.

5. СИМПОЗИОН - БАНКЕТ. Гръцка рисунка върху ваза от бригоски художник (490-480 г. пр. Хр.) “Симпозиумът” осигурявал места за сядане както за ядене, пиене и правене на любов, така и за сериозни разговори. Мъжете се отпускали върху дивани по ориенталски обичай. Жените и момчетата не присъствали, освен за да забавляват мъжете.

Photo: British Museum ВМ Е 60.

6. ЕТРУСКЕРИЯ. Стенопис от Гробницата на Банкета, Таркуиния(около 470 г. пр. Хр.). Виж [ETRUSCHERIA]

Photo: Hirmer Fotoarchiv ВМ Е 60.

7. АРКАДИАНСКА ИДИЛИЯ. Et in Acadia ego (1639-43), Никола Пусен, купен от Луи XIV през 1683 г. В класическата традиция Аркадия била земята на пасторалното блаженство. В прочутото развитие на идеята на Пусен от Гуерчино една група от замислени овчари и нимфи разглеждат гробницата на Дафне, която умряла от любов, и така открила, че “Дори и в Аркадия, аз (Смъртта) ще бъда намерена”. Лувър.

Photo: @ RMN.

8. ИЗНАСИЛВАНЕТО НА САБИНЯНКИТЕ. Les Sabines (1796-9) от Жан-Луи Давид. Както е отбелязано от Ливий и Овидий, една от любимите приказки в ранния Рим разказва как цар Ромул

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ИЛЮСТРАЦИИТЕ

1211

организирал фестивал в Цирк Максимус, за да привлече жените от съседното сабинянско племе. Героичната версия на Давид показва римски матрони, които се намесват, за да спрат кръвопролитието, на фон, напомнящ за Бастилията. Тази картина му спечелила прозвището “Рафаел на санкюлотите”. Лувър.

Photo: @ RMN.

9. СМЪРТТА НА ЗИГФРИД. Епизод от легендата от V век за нибелунгите: Юлиус Шнор фон Ка-ролсфелд (1794-1872): Hagen ermordet Siegfried (Хаген убива Зигфрид) (1845). Хаген изненадал Зигфрид, когато той пиел от извора, и пробол магическата му защита. Мюнхен бил столицата на крал Лудвиг II Баварски, покровител на Рихард Вагнер, който популяризирал националистическото съживяване на езическия германски фолклор. Кьонигсбау, Мюнхен. Виж [NIBELUNG].

Photo: AKG, London.

10. АТИЛА НАХЛУВА В РИМ, 452 г. сл. Хр. Улпиано Чека и Сауз (1860-1916), “Падането на Рим” (1891). Много картини от този жанр, които величаят варварските герои, казват също толкова много за бунта на деветнадесети век срещу класическия вкус, колкото и за древната история.

Photo: @ Hulton Deutsch Collection.

11. ИЗТОЧНО ПРАВОСЛАВИЕ. Христос Пантократор, а от двете му страни са Константин IX Мо-

номах (упр. 1042-55) и императрица Зоя по времето на Църковната схизма (1054): мозайка от XI век. Византийската традиция набляга върху единението на духовната и светската власт. “Света София”, Истанбул.

Photo: Foto Fabbri.

12. ЗАПАДНО МОНАШЕСТВО. Св. Бенедикт и Манастирът на Монте Казино, основан около 529 г. Миниатюра от XV век. Първият велик западен манастир, основан от светеца, патрон на Европа, оцелял непокътнат до 1944 г.

Vatican Photographie Archive. Vat. Lat. 1702 Hr.

13. ДАРЕНИЕТО НА КОНСТАНТИН. Средновековната легенда, че светската власт на папата е била дарена от император Константин I, илюстрирана във фреска (1246 г. сл. Хр.). Легендата била демаскирана като папска фалшификация през Ренесанса. “Сан Силвестро”, Рим.

Photo: Foto Fabbri.

14. СЛАВЯНСКАТА ЛИТУРГИЯ. Алфонс Муха, Zavedeni slovanska liturgie (1910). Късен романтически

възглед за мисията от IX век на св. св. Кирил и Методий в Моравия: първата от сериите на Муха илюстрира сцени от чешката история. Градска галерия, Прага.

Photo: State Gallery, Prague.

15. КАТОЛИЧЕСКИ ПИЕТИЗЪМ. Енгуеранд Куартон. La Pietà de Villeneuve-Ies-Avignon (1444-66). Из-

разително представяне на “Оплакването на Христос” от Дева Мария от Прованс от XV век. Лувър.

Photo: @ RMN.

à

34. КРАЛ КАЗИМИР ПОЗДРАВЯВА ЕВРЕИТЕ. Войчех Герсон (1831-1901), Kazimierz Wielkiizydzi(око-

ло 1890). Тази късна романтична картина ознаменува експанзията на най-голямата еврейска общност в Европа по времето на Черната смърт, когато огромен брой евреи избягали в Полша от преследванията в Германия. Museum Narodowe, Warsaw.

Photo: H. Romanowski, Museum Narodowe, Warsaw.

35. БАНДИТ. Йеронимос Бош. The Vargant. Селската бедност, скитничеството и избягалите крепостни съставлявали една от вечните социални злини в късна средновековна и ранна модерна Европа. Виж [PICARO]

Photo: Museum Boymans van Beunigen, Rotterdam.

36. МАРКО ПОЛО. Марко Поло, венецианецът, вдига платна към Китай от Големия канал, 1270 г. сл. Хр. Миниатюра, около 1400 г. Европейските откривателски пътешествия започнали дълго преди епохата на Колумб.

Photo: Bodleian Library, Oxford. MS Bod. 264 f. 218.

37. ЗАПАДНЯКЪТ КАТО ИЗТОЧЕН ЧОВЕК. Жан-Етиен Лиотар. Portrait de Richard Pococke (около

1738-9). Британският посланик при Великата порта в отоманско облекло гледа към Босфора.

Photo: @ Musée de l’Art et d’Histoire, Geneva.

ЧАСТ 2

38. ВЕНЕРА. Лукас Кранах, “Венера обуздава Купидон” (1509). Напълно голата жена на Кранах на

преден план увенчава дългия процес на артистично неподчинение, инициирано от бронзовия “Давид” на Донатело (около 1434), което разчупило средновековното табу против голотата и по този начин съживило интереса към човешкото тяло. Ермитажът, Санкт Петербург. Photo: Bridgeman Art Library.

39. ПЕРСПЕКТИВА. Пиеро дела Франческа. “Бичуването” или “Сънят на св. Жером” [окопов г.). Дълбоко енигматична творба от художник, експериментиращ както с техническите новости, така и с визуалната символика. Galleria Nationale, Urbino. See [FLAGGELATIO]

Photo: Bridgeman Art Library

40. АЛЕГОРИЯ. Антоан Карон (1521 -99), L’Empéreur Auguste et la Sibylle de Tibur (около 1575). В опит

за помирение на езичеството от Древния свят с Християнството Карон рисува римската сибила, която предсказва на император Август Непорочното зачатие и раждането на Христос. Лувър. От двора на Анри III.

Photo: Photo Giraudon.

41. КОЛУМБ СЛИЗА В САН ДОМИНГО, 1493 г. ф. Кемелмайер, Първото акостиране на Христофор Колумб (1800-5). Извикване на едно събитие, което сега се описва не като “откритие”, а като “среща”.

Photo: National Gallery of Art, Washington.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ИЛЮСТРАЦИИТЕ

1215

42. ЛУТЕР ВЛИЗА ВЪВ ВОРМС, 1521 г. Р. Зигард, Die Rede Martin Luthers von dem Reichstag in Worms. Реконструкция на сцената от деня, който щял да раздели католическа Европа и да сложи началото на Реформацията.

Photo: Stadtarchiv, Worms.

43. МЕЧТА ЗА ИМПЕРИЯ. Ел Греко, “Поклонение В името на Иисус” (около 1578): подписана версия на по-голяма картина в Ескориал, Испания, известна като “Сънят на Филип //’. Коленичилите фигури на испанския крал, папата и на венецианския дож въплъщават ултракатоли-ческата мисия на Свещения съюз, чиито сили победили турците в Лепанто през 1571 г. и по този начин спасили Европа от челюстите на Ада.

Photo: National Gallery, London.

44. ВИДЕНИЕ HA МИНАЛАТА СЛАВА. Й. Матейко (1838-93), “Батори в Псков” (1872). Носталгич-на романтична картина, припомняща един случай от 1582 г., когато полският крал приел подчинението на руските боляри.

Photo: Royal Castle, Warsaw.

45. СЪВЕТЪТ НА ГУБЕРНАТОРИТЕ. Франц Халс, Regentessen Dude Mannenhuis (Регентките на старческия приют) (1664). Портрет на общата гордост, показващ губернаторките на една холандска благотворителна организация. Паралелен портрет на “Регентите” носи същата дата.

Photo: @ Frans Halsmuseum, Haarlem.

46. МОСКОВСКИ ПРАЗНИК. А. П. Рябушкин (1861-1904), “Московска улица от седемнадесети век

по време на празник” (1895). Живата сцена от стара Москва показва един напречен разрез на московското общество, от надменния чернобрад болярин до слепия просяк, които се прибират y дома от църква по калните улици.

Photo: SCR Photo Library.

47. КРАЛЯТ СЛЪНЦЕ КАТО БАЩА НА СЕМЕЙСТВО. Ж. Нокре (1615-82), Louis XIV en famille (около

1680). Луи XIV, който участвал във всички маскени балове и галабалове в Двора, в тази сцена показва цялото си семейство в класическо облекло. Musée de Versailles.

Photo: @ RMN.

48. ФИЛОСОФЪТ БЕЗ ГАЩИ. Жан Хубер (1721-86), Le Lever de Voltaire (около 1770). Волтер ce преоблича, събличайки нощните си дрехи, докато диктува на секретар: един екземпляр от серията интимни сцени от ферне, нарисувани от швейцарския учен и приятел на Волтер. Musée Carnavalet.

Photo: Giraudon.

49. ГОСПОДАРЯТ НА КОНТИНЕНТА. А. Ж. Грос, Napoleon a Eylau (1808). Едно от най-малко под-лизурковските изображения на Наполеонова бойна сцена, тази от Ейлау (Илава) в Източна Прусия, 8 февруари 1807. Лувър.

Photo: @ RMN.

50. ГОСПОДАРИТЕ HA МОРЕТО. K. ван Вермиген, Met ontploffen van het Spaanse admlraalschlp (Ек-

сплозията на испанския адмиралски флагман, 25 април 1607). Холандското военноморско

превъзходство, което подпомогнало бунта на Нидерландия против Испания, не било оспорено сериозно до възхода на английския кралски флот по-късно през XVII век.

Photo: @ Rijksmuseum, Amsterdam.

51. ИНФАНТА В РОЗОВО. Диего Веласкес, приписвана и на Мазо, “Инфанта Маргарита” (1664). Дете, нарисувано като миниатюрен възрастен човек. Други версии на същия портрет могат да се открият във Виена и Киев. Прадо, Мадрид.

Photo: Bridgeman Art Library.

52. ЧИТАТЕЛ И СЛУШАТЕЛКА. Хюберт Гравелот, Le Lecteur (около 1740). Marble Hill House.

Photo: English Heritage.

53. МАЙКА. Рембранд, “Майката на художника” (1639). Неелтие Вилемсдохгер ван Зюйдхоек, на-

рисувана от нейния син в последната година от живота й.

Photo: Kunsthistorisches Museum, Vienna.

54. ЛЯТО. Дж. Аркимболдо, “Имение“ (1573). Една от четирите такива картини, поръчани от импе-

ратор Максимилиан II като подарък за курфюрста на Саксония. В една по-късна серия от “спокойни глави” Аркимболдо използва като модел император Рудолф. Лувър, Париж. Photo: @ RMN.

55. РОЯЛИСТ. П. Н. Гуерин, Henri de La Rochejacquelein (1817). Героически портрет на вандейския лидер, нарисуван след Реставрацията.

Photo: Musee de Cholet.

56. РЕПУБЛИКАНЕЦ. A. Камброн, La République (1798). Персонификация на републиканска Франция една година преди Наполеновия преврат и цяло поколение преди подобни образи да привлекат името на “Мариане”.

Photo: Musée de Montaubon.

57. ПРИЯТЕЛЯТ НА ДЕЦАТА. Тази картина на Сталин, прегърнал млада почитателка на конгреса на комунистическата партия през 1938 г., в разгара на чистките, е била широко популяризирана от съветските пропагандистки агенции. Тя дори е вдъхновила издигането на статуя в Москва. Момичето, Галя Сергеевна, научило много по-късно, че нейният баща е бил застрелян по заповед на Сталин и че майка й е била захвърлена в ГУЛАГ заради това, че е разпитвала за съдбата му.

Photo: David King.

58. РИЦАР В ЛЪСКАВА БРОНЯ. X. Ланцингер, Adolf Hitler als Ritter (около 1939). Нацисткото търсене на Lebensraum на Изток често се възприемало като продължение на средновековните кампании Drang nach Osten на тевтонските рицари.

Photo: AKG, London.

59. ВЕЧНИЯТ СКИТНИК. K. Д. Фридрих, Скитник над облаците (1818). Върховният образ на ро-

мантическия дух.

Photo: @ Elke Walford, Hamburger Kunsthalle.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ИЛЮСТРАЦИИТЕ

1217

60. ДИНАМО. Дж. М. Търнър, “Дъжд, пара и скорост” (1844). Пионерски пример на импресиониз-

ма и върховният образ на фанатичната привързаност на XIX век както към Природата, така и към Механичната мощ.

Photo: National Gallery, London.

61. НЕ СЕ ПРЕДАВАМ, 1831. В. Козак (1856-1942), “Совински на укрепленията на Вола” (1922). Из-

правен срещу руското нападение срещу Варшава, Наполеоновият ветеран, генерал Йозеф Совински, наредил на хората си да забият дървения му крак в земята, твърдо решен никога да не се поклони пред тираните.

Photo: Museum Wojska Polskiego, Warsaw.

62. СВОБОДНА ЕЛАДА. Ч. Пелберг, “Народни празненства в Олимпеума 6 Атина, 1838.”Тази сце-

на от новото независимо кралство подчертава както гръцкото класическо наследство, така и наследството от четирите века отоманско управление.

Photo: National Historical Museum, Athens.

63. МУЗИКАЛНА ВЕЧЕР. Й. Данхаузер, Liszt am Flugei (1840). От ляво: Алфред дю Мюсе (или Александър Дюма), Виктор Юго, Жорж Санд, Н. Паганини, Джоакино Росини, Мари д’Агул. Natonalgalerie, Berlin.

Photo: Bildarchiv Preussischer Kulturbesitz.

64. ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОНЦЕРТ. A. фон Вернер, “Берлинският конгрес” (1881). От ляво: граф Ка-

роли (Австрия), принц Горчаков (Русия), Бенджамин Дизраели (Великобритания), граф Ан-драши (Унгария), канцлерът фон Бисмарк (Германия), граф Шувалов (Русия), Мехмед Али (Отоманска империя), Staalichen Museum, Berlin.

Photo: AKG, London/Berlin.

65. СЕЛСКА БЕДНОСТ. Ж-.ф. Миле, Les Glaneuses (“Събирачите”) (1857). Летният пейзаж на Нор-

мандия, видян от един майстор на френския реализъм.

Photo: Bridgeman Art Library.

66. ИНДУСТРИАПНА МРЪСОТИЯ. Л. С. Лоури (1887-1976). Макар че е рисувал в средата на XX век, художникът от Ланкашиър призовава едно старомодно и анахронично видение на ранния индустриален пейзаж, който вече е бил изчезнал.

Photo: Bridgeman Art Library.

67. ИМПРЕСИОНИСТ. Клод Моне (1840-1926), “Сена при Буживал” (1869). Експериментално изу-

чаване на парижките предградия, нарисувано от младия Моне, който правел първите си предпазливи стъпки в импресионизма. Виж [IMPRESSION],

Photo: The Currier Callery of Art, Manchester,

New Hampshire.

68. ПРИМИТИВНО. Анри Русо (1844-1910), “Война” (1894). Един от живите, като насън, образи на “Митничаря” Русо, създаден инстинктивно от един наивен художник в епохата на откритието на Фройд за подсъзнанието и посред големия европейски мир. Musée d’Orsay, Paris.

Photo: Bridgeman Art Library.

77. Европа

1220

ПРИЛОЖЬНИЬШ

Германия по време на Родословието на социализма 1314

Трщесештшяша вшта, 16118-48 1286 Македония: Разделението от 1913 1315

Ф)ршсжо^фю««ката гранищ в Епзас Велика Албания 1316

и Лотарингия 1287 Еврейският предел в Руската империя,

Европейски войни, 1648-1788 1288 до 1917 1317

“Неточният въпрос’: Отоманският ‘Големият Триъгълник*: Европейски

упадък, 1683-1020 1290 силови центрове, 1914-91 1318

Образуване на Обединеното Итало-славянските граници, 1939-92 1319

кралство, 1707-1922 1291 Разширение на съветската територия

Хронология на френската в Европа, 1917-45 1320

революц ионна ера, 1789-1815 1292 Република Украйна, 1918-91 1321

Френският революционен календар, Полша, 1921-45 1322

години (-VIII (1792-1800) 1294 Чехословакия, 1918-92 1323

Крим, с руската колонизация на Унгария, 1918-45 1324

Черноморското крайбрежие 1296 Нарастването на Сърбия (1817-1913)

Френската империя, 1812 1297 и на Югославия (1918-45) 1325

Гриленщайн: жизненият цикъл на Диктатурите в Европа между двете

ед но австрийско селско световни войни, 1917-39 1326

домакинство, 1810-42 1298 Двойствената система на

Модернизация: Компонентни процеси 1299 комунистическите “партии-държави” 1327

Европейска демография, 1800-1814 1300 Договори за ненападение и/или

Индекси на либерализация, 1791-1948 1301 неутралитет между двете световни

Индекси на индустриализация 1302 войни,1925-39 1328

Кавказ: Етнография и руска експанзия 1304 Възходът на нацистката мощ, 1933-43 1329

Германия: Конфедерацията и Испанската гражданска война, 1936-39 1330

Империята, 1815-1918 1305 Интернационалните бригади в Испания,

Кралица Виктория (1819-1901) и 1936-9 1331

нейните роднини 1306 Waffen-SS дивизии, 1933-45 1332

Разширение на Гърция, 1821-1945 1308 Пресметнати европейски жертви,

Пролетта на нациите: Революциите 1914-45 1334

от 1846-9 1309 Архипелагът ГУЛАГ 1336

Обединението на Италия 1310 Балтийските страни, 1993 1337

Слезвиг (Шлезвиг) и Холщайн 1311 Европа, 1992: Подбрана статистика 1338

Нарастването на Румъния, 1861-1945 1312 Парламентарни събрания 1340

Дуалистичната монархия: Европа 1995: Пет международни

националностите в Австро-Унгария, организации 1341

1867-1918 1313