Европа.История

PESTIS

xy ролята си на герой на православните християни в борбата им срещу мюсюлманите 1 от Юга и срещу католиците от Полско-Литовското княжество на запад. Само ако мо-I жел да спечели признаването на своя суверенитет, той щял да стане единственият 1 независим православен княз на земята.

Много странно, амбициите на Иван били силно подпомогнати от плановете на ] римския папа. След бедата от 1453 г. Папството поело настойничеството на Зоя Па-1 леолог (род. 1445), племенница на последния византийски император. Зоя, дъщеря 1 на Тома, деспот на Морея, била родена в Гърция, но била образована добре от учи-1 тели в Рим. През 1469 г. тя била умна млада жена на 24 години, силно желаеща да избяга от своите настойници. Папа Павел II, венецианец, мислел, че ще успее да съ-I живи съюза с Флоренция и да изкове Московски съюз срещу турците. И така, кога-1 то чул, че Иван III е овдовял наскоро, той представил идеалната кандидатка. Папс- ] ките пратеници се появили в Москва и женитбата била осъществена. Зоя пътувала I след тях през балтийското пристанище Ревал. Тя отново била приета в православна- | та вяра и се омъжила за Иван на 12 ноември 1472 г. Трудно е да се преувеличи престижът, който съпровождал женитбата на Иван за византийска принцеса. До тогава ] Москва била най-периферната провинция от най-угнетения клон на християнския свят. | Нейните князе едва се виждали на картата. Но сега те се докосвали до мантията на цезарите. Оставала им само една стъпка да приемат имперската мантия за себе си.

През 1447-8 Иван тръгнал срещу Велики Новгород, чиито пет провинции далеч надхвърляли територията на Москва. Градът наскоро бил отстъпил пред светското господство на Литва и пред духовната власт на Киевската митрополия. Иван възприел това като лична обида и неговата армия скоро принудила слабо защитените градове да капитулират и да прехвърлят зависимостта си към него. Второ посещение било направено, за да се потушат размириците, и то било последвано от масови екзекуции и депортации. Псков и Вятка получили същото отношение. През лятото на 1480 г. Ах-мад, хан на Златната орда, започнал третата от своите експедиции с цел да наложи плащането на данъка от страна на Москва. Той разчитал на помощта на Полско-Литовското княжество, но тя не дошла. Тъй като Иван се държал твърдо, а Ахмад се оттеглил с празни ръце, се приема, че зависимостта на Москва от Ордата най-накрая свършила. Москва била свободна. До това време Иван започнал да се нарича цар и самодържец - руските еквиваленти на цезар и автократор. Като Карл почти 700 години преди това, един полуварварски княз изграждал своя образ не като основател на една модерна държава, а по-скоро като владетел, който превъплътил старата, мъртва и открито оплакана империя на римляните.

Празникът на Богоявление, 6 януари 1493 r., Кремъл, Москва. Празнуването на светия ден се провеждало сред великолепието на частната черква на Великия княз в Богоявленский собор, катедралата на Богоявление. Бил дванадесетият ден от Рождество, последният етап от сезона на Рождество, напомняне за времето, когато Христос се показал пред тримата царе. Звучни гласове обогатявали византийския обред с думи на стар църковнославянски, които отеквали във всеки ъгъл от катедралните кубета и изрисувани стени. Параванът с икони, който отделял вътрешното светилище, бил много по-стар от църквата. Той бил покрит с редици от икони, нарисувани от най-великите московски средновековни художници - Теофан Грек, Андрей Рубльов,

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

473