Европа.История

VIII

ШМЕМ

Просвещение и Абсолютизъм, около 1650-1789 г.

Съществува усещане за наивитет по отношение на тъй наречената “Епоха на Разума”. В ретроспекция изглежда удивително, че толкова много водещи интелекти в Европа поставят такава тежест върху една човешка способност - Разума - за сметка на всички останали. Може да се заключи, че наивитетът в подобни пропорции е водел към провал; и то провал под формата на ужасните революционни години, с които Епохата на Разума най-накрая се сблъскала.

В периодите както преди, така и след тази епоха свойствата на Разума били оценявани много по-ниско. Видял призрака на баща си, Шекспировият Хамлет казал на недоверчивия си другар: “Има повече неща на небето и земята, Хорацио, отколкото е сънувала твоята философия.” През XIX век рационализмът също не бил на мода:

ПРОСВЕЩЕНИЕ… 2. Плитък и претенциозен интелектуализъм, неразумно пренебрежение към авторитет, традиция и т. н.; прилага се особено към духа и целите на френските философи от XVIII век. 18651.

От друга страна, когато осъждаме периода, последвал реформациите, не трябва да забравяме с какво са се борили европейците толкова дълго време. Консенсусът между Разума и Вярата, обещан от ренесансовите хуманисти, не успял да надделее срещу света на религиозната догма, магията и суеверията. Може да се види, че след религиозните войни упражняването на “Светлината на сладкия Разум” било естествена и необходима противоотрова. Действително дори пълният поток на Просвещението успял да измие само повърхността на продължаващия да тлее отдолу фанатизъм.

Подобни проблеми обграждат етикета на Епохата на абсолютизма, който политическите историци прилагат към същия период. Лесно можем да се подведем и да си представим, че повечето европейски владетели от онова време или са се радвали на абсолютна власт, или поне са се опитвали да я постигнат. Уви, случаят не е бил такъв. Европейците в Епохата на абсолютизма не били нито еднородни абсолютисти, нито еднородни рационалисти.

592