Европа.История

XI

ТЕ1ЧЕВРАЕ Европа в затъмнение, 1914-1945 г.

Съществуват нюанси на варваризъм в Европа от XX век, които някога са удивявали и най-варварските от варварските народи. Във време когато инструментите за конструктивна промяна били надминали всичко познато преди, европейците мълчаливо приели верига от конфликти, които унищожили повече човешки същества, отколкото всички предишни сътресения взети заедно. Особено двете световни войни от 1914-18 и от 1939-45 г. били крайно разрушителни; и те се разпространили по цялото земно кълбо. Но техният основен фокус безспорно лежал в Европа. Нещо повече, в течение на две окървавени от войните поколения двете най-гъсто населени страни в Европа попаднали в ръцете на убийствени режими, чиито вътрешни омрази избили дори още повече десетки милиони, отколкото били избити във войните. Един рядък глас на съвестта много рано заявил, че се случва нещо отвратително:

Чем хуже этот век предшествующих? Разве тем, что в чаду печали и тревог Он к самой черной прикоснулся язве, Но исцелить ее не мог.

С какво тоз век е по-лош от нявга?

Нима с това, че в унес от печал и тревоги Той се докосна до най-гнойната язва, но да я излекува не можа.

Еще на западе земное солнце светит, И кровли городов в его лучах блестят, А здесь уж белая дома крестами метит

И кличет воронов, и вороны летят. Зима 1919

На запад още блести залязващото слънце,

И струпаните покриви в лъчите му блестят, но тук Смъртта вече бележи вратите със

кръстове,

и вика враните, и враните летят1.

Поради това бъдещите историци със сигурност трябва да погледнат назад към трите десетилетия между август 1914 г. и май 1945 г. като на епоха, когато Европа се е била сбогувала със своя разум. Тоталитарните ужаси на комунизма и фашизма, когато се прибавят към ужасите на тоталната война, създават един несравним сбор от смърт, нещастия и деградация. Когато избира символите, които биха могли да представят човешкия опит от онези години, човек едва ли може да избере нещо друго освен носителите на смърт през XX век: танка, бомбардировача и металната кутия с газ; окопите, гробниците на незнайните войни, лагерите на смъртта и масовите гробове.

904

ТНСВРАЕ

Размислите за тези ужаси, които засенчват всички животворни постижения на епохата, подсказват няколко общи забележки. По време на ужасите европейците изгубили своята позиция на световно лидерство: Европа била затъмнена от европейското безумие. През 1914 г. европейската сила и престиж били несравними: европейците водели в почти всяка сфера, за която някой можел да се сети - наука, култура, икономика, мода. Чрез своите колониални империи и търговски компании европейските сили доминирали над цялото земно кълбо. До 1945 г. почти всичко било изгубено: европейците се сражавали помежду си до точката на изтощение. Европейската политическа сила намаляла значително; военните и икономическите сили на Европа били надминати; европейската колониална сила вече не издържала. Европейската култура изгубила своята увереност; европейският престиж и морални устои се изпарили. С едно забележително изключение всяка европейска държава, която влязла в конфликта през 1914 г., била обречена да претърпи военно поражение и политическо унищожение до 1945 г. Единствената страна, която избягнала тоталното бедствие, успяла да оцелее само като предала своята политическа и финансова независимост. Когато димът от войната най-сетне се разсеял, европейските руини били контролирани от две извъневропейски сили, САЩ и СССР, като и двете не присъствали в началото.

На моралния фронт човек трябва да отбележи крайния контраст между материалния напредък на европейската цивилизация и ужасното връщане назад по отношение политическите и интелектуалните ценности. Милитаризмът, фашизмът и комунизмът намерили свои привърженици не само сред лесните за манипулиране маси от най-измъчените нации, но и сред най-образования европейски елит, и то в най-демократичните европейски страни. Изопачаването на стойностните идеали било такова, че не се чувствал недостиг от интелигентни мъже и жени, които изпитвали непреодолимо желание да се сражават във “Войната, която да свърши всички Войни”, да се присъединят към фашисткия геноциден кръстоносен поход за спасяване на “Европейската цивилизация” или да извинят комунистическите опити за постигане на мир и прогрес чрез масови убийства. Когато през 1941 г. дошъл моментът на истината, съюзническите лидери, които се сражавали за свобода и демокрация, не се поколебали да привлекат един престъпник, за да победят друг.

На историографския фронт човек трябва да има предвид факта, че европейските ужаси били извършени в рамките на един човешки живот и че субективните, политическите и партизанските мнения продължават да доминират в популярните версии. Историята на всички големи конфликти винаги се пренаписва от победителите, които максимизират престъпленията и безумията на победените, докато минимизират своите. Такава, в крайна сметка, е човешката природа. В двете световни войни се получило така, че победите били постигнати от почти еднакви според своите участници коалиции, оглавявани от “западните сили” и от техния стратегически съюзник на изток; и именно тяхната версия за периода продължава да доминира в следвоенното образование, медии и исторически книги. Тази “съюзническа версия” за пръв път получила официално признание след 1918 г., когато представителите на победените нации били задължени да признаят своята изключителна вина за войната. Тя била циментирана след 1945 г., когато Съюзническият трибунал се обърнал изключително към военните престъпления на врага. Всеки публичен опит да се осъдят съюзническите сили по същите стандарти бил политически невъзможен. Официалните военни

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

905

музеи от Ламбет до Москва и Вашингтон продължили да представят едностранчивия възглед за злото и героизма. Пленените архиви на победените били напълно достъпни във всички техни отвратителни детайли; ключовите архиви на победилата страна останали здраво затворени. Петдесет години по-късно все още било прекалено рано за съставяне на един справедлив и обективен баланс.

На международния фронт минали много години, преди някои историци да започнат да се замислят за единството в “Европейската гражданска война”. Хората, които преживели двете световни войни, често били впечатлявани от непоследователностите. “Войнишката война” от 1914-18 г. се смятала за много по-различна от “народната война” през 1939-45 г. Никой, замесен във враждата между комунизма и фашизма, не бил насърчаван да мисли за двете движения като за прости противоположности. Сега, когато имаме предимството на погледа назад, става все по-ясно, че последователните конфликти образували част от един динамичен процес; двете световни войни били отделни действия от една и съща драма. Преди всичко основните съперници във Втората световна война били създадени от несвършената работа през Първата. Чрез влизането си във военния конфликт през 1914 г. европейските държави предизвикали един хаос, от който били родени не едно, а две революционни движения - едното от които било разбито през 1945 г., и другото, което щяло да се срути в драматичните събития от 1989-91 г. (Виж Глава XII.)

Изправени срещу германския експанзионизъм, а после срещу хидрите близнаци на комунизма и фашизма, демократичните западни сили можели да оцелеят само като привлекат САЩ - първо през 1917-18 г., а после през 1941-45 г. След 1945 т. те разчитали много на американските мускули, за да издържат срещу предизвикателството на раздулата се Съветска империя. Чак през 90-те години на XX век, когато Германия се обедини отново и Съветската империя изпадна в колапс, хората в Европа можеха да поемат отново по естествения курс на своето развитие, толкова грубо прекъснат през онова красиво лято на 1914 г.

Поради това в този сценарий годините между 1914 и 1945 г. се появяват като време на европейските беди, които изпълвали пространството между продължителния мир в края на XIX век и още по-продължителния мир от времето на Студената война. Те могат да бъдат оприличени с падането на континенталния покрив и с последвалия от това сезон на земетресения. Обхващат началните военни сътресения от 1914-18 г., сгромолясването на четири империи, избухването на комунистическата революция в Русия, появата на дузина нови суверенни държави, въоръженото примирие от десетилетията между двете войни, идването на фашистите на власт в Италия, Германия и Испания и втория, всеобщ военен пожар от 1939-1945 г.

В сърцето на бедите лежала Германия, най-новата, най-динамичната и най-не-доволната национал на държава в Европа. Границата на земетръсната зона минавала по източната й граница. Германия таяла няколко плана против Западна Европа. Но в Източна Европа тя се изправила срещу изкушението на сравнително слабите си и бедни съседи и в лицето на Русия - срещу предизвикателството на единствената европейска страна, достатьчно голяма, за да оспори германската военна сила. Следователно още от самото начало било ясно, че големият дуел за бъдещето на Европа ще се води между Германия и Русия. Това бил дуел, на който - в ръцете на тоталитарните революционери - било съдено да се превърне в битка на живот и смърт. От

906