Европа.История

MEDIUM

Враждебните френски коментари се опитват да очернят репутацията на Еле- ] онора с измислици за отровителство и кръвосмешение. Но тя си остава централна 1 фигура в културната история на земята, която нейните врагове едва не унищожили.

Защото Аквитания оформяла централния сектор на един ясно отделен културен и езиков регион, известен сега като Окситания. Langue d’oc, в който вместо “да” се ] казва ос, бил доста различен от langue d’oïl “френския” език на Северна Галия. Той | се говорел из цялата Миди от Каталуня до Прованс. Преминал всички политически | граници от Кралство Арагон до Арелате (Кралство Бургундия-Арл), което все още при-1 надлежало на империята. През XII век и в началото на XIII, в навечерието на френс- ] кото настъпление, той бил сцена за една от най-блестящите европейски цивилизации. 1

Филип Август (упр. 1180-1223) дал на френската монархия решителен стимул, ] Като утроил размерите на кралските домени, той извлякъл голямо предимство, ба- ! лансирайки върху съперничеството между Империята и Папството. Той положил ос- ; новите на националната армия и чрез системата от baillis, или кралски съдебни прие-i тави - на централизираното управление. После можел да устои на вечните интриги на главните наематели и да отхвърли предизвикателството на Плантагенетите. След като лишил Джон Безземни от неговите юридически права във франция чрез обвинения за нарушаване на феодалните задължения, Филип Август затвърдил съдебното решение с меч. От 1202 г. нататък почти безпрепятствано анексирал Нормандия, Ан-жу, Турен и по-голямата част от Поатие. През 1214 г. при Бувен, където бил хвърлен от коня си и спасен от своите васали, унищожил имперските и Плантагенетските врагове на франция в една и съща битка.

Неговият внук Луи IX (упр. 1226-70) дал на франция моралния престиж, който тя не можела да получи от военните и икономическите си успехи. Наследил разширеното кралство, към което баща му Луи VIII наскоро прибавил Аквитания и Лангедок, той не изпитвал необходимост да води война със съседите си. Луи IX персонифицирал най-великите идеали на един християнски крал според тогавашните схващания и неговата биография от Жан, сир де Жонвил, представлява обаятелен портрет. “Скъпи сине, казал той на най-големия си син, умолявам те да обичаш хората… Защото наистина бих предпочел един шотландец…. да управлява хората добре и вярно, отколкото да видя теб как управляваш кралството зле.”* Той прекарал младостта си под регентството на своята майка, внучката на Елеонора, Бланш от Кастиля, когато се налитала опасна феодална реакция. Но неговата честност и неограниченият му запас от роднини за женене върнали големите феодални владения към предишното им сътрудничество с Короната. В една епоха на напрегнати конфликти той бил избиран за арбитър в много кралски или феодални диспути, раздавайки правосъдие под Дъба на Вин-сен. Отношението му към евреите и към Миди не било чак толкова благо. Но към края на дългото си царуване св. Луи бил неоспоримият пръв княз на християнския свят.

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

375