Европа.История

HELLAS

дения на тези колонии са открити в Сицилия и Южна Италия, в Тракия и по бреговете j на Euxine, или “Гостоприемно” море - наречено така, също както Пасифика, с надеж-i да, че името може да промени природата му. [chersonesos]

По времето, когато по-ранните колонии родили свои собствени, по-късни колонии, били създадени цели вериги от семейства и градове и всеки от тях продължил , трайното си развитие върху основите на града-майка. Милет построил най-големите ] подобни семейства с по над осемдесет членове от различни поколения. На Запад, в Сицилия, първите колонии на Халкида, Наксосо и Месана (Месина) са датирани към 735 г. пр. Хр. Емпория (Ампуриас) в Иберия, Масилия (Марсилия), Неаполис (Неапол), ] Сиракуза, Бизантиум (Истанбул) на Босфора, Кирена в Северна Африка и Синопа на южния бряг на Euxine са датирани към същите ранни векове. В по-късни времена, след-I вайки завоеванията на Александър Велики, гръцки градове израснали в дълбините на I Азия. Новооснованите градове, които носят името на македонския завоевател, са: I Александрия на края на света (Коджент в Туркестан), Александрия-Ариана (Херат), | Александрия-Аракуза (Кандахар), Александрия в Сирия и преди всичко Александрия I в Египет (332 г. пр. Хр.). От Сагунт (Сагунто край Валенсия), далеч на запад до Буце-1 фалия (Джелум) в Пенджап, далеч на изток, кръстен на верния кавалерийски кон на ] Александър, вътрешно свързаните вериги на гръцките градове се разпростряли на раз-1 стояние от почти 4 500 мили, тоест почти два пъти колкото напречната пресечка на ] Северна Америка, [massila] (Виж Приложение III, стр. 1228.)

Сицилия и Южна Италия (тогава познати като Magna Graecia, или “По-голяма- 1 та Гърция”) играели специална роля, Те развили същите взаимоотношения с Егейска I Гърция, каквито по-късно двете Америки щели да развият с Европа. До завладяване-1 то на Мапа Азия от персите през VI век концентрацията оставала твърдо закрепена 1 към Егейско море. Милет бил по-голям и по-проспериращ град дори от Атина. Но след ] като “Европа” била поставена под заплаха, първо от страна на Персия, а после от I Македония и Рим, градовете в Magna Graecia придобили ново значение. Сицилия, пъл-1 на с лукс и тирани, процъфтявала заради специалната си симбиоза със заобикаля- | щия я финикийски свят. Сиракуза била за Атина онова, което по-късно Ню Йорк щял 1 да стане за Лондон. Мишле бил красноречиво разгневен на Гръцка Сицилия и на нейни-I те междуособни войни:

Тя се разраснала в гигантски пропорции. Нейният вулкан Етна направо засрамил Везувий… и 1 околните градове съответствали на нейното величие. Огромната ръка на дорийците може да се 1 види в останките от Акрагас (Агригент), в колоните на Посидония (Пестум), в бялата илюзия, 1 която е Селинонте… Но колосалната мощ на тези градове, техните изумителни богатства, тех-1 ните морски сили… не забавили гибелта им. В историята на Magna Graecia едно поражение е I предвещавало бедствие. Така Сибарис и Агригент изчезнали от света, Тир и Вавилон на 1 Запада…7

Magna Graecia контролирала регион с огромно стратегическо значение, където гръц-1 кият свят влизал в директен контакт със съперничещите му сфери на влияние, първо 1 на финикийците, а по-късно на Рим.

финикия, отечеството на Европа, процъфтявала паралелно с Гърция и в подо-1 бен стил. Разбира се, финикийските градове-държави били значително по-стари от сво- ]

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

127

СНЕЯ80МЕ808

ХЕРСОНЕС, “Полуостровният град”, бил основан през 422-421 г. пр. Хр. от дорийските колонисти от Хераклея Понтика. Той се издигал върху един нос на западния бряг на полуостров Таурика*, на 3 километра от съвременния Севастопол. Той е един от множеството гръцки градове на северния бряг на Гостоприемното море, повечето от тях колонии на Милет - Олбия (“Просперитет”**), Пантикапей на Кимерийска Боспора (Протокът при Керч***), Танаис на Дон, Фанагория и други. Неговото основаване съвпаднало много близо с посещението на историка Херодот в съседната Олбия. Там той записал първите характеристики на скитите и таврическите народи, населяващи Понтийските степи. Като своите съседи те се прехранвали от търговията с племената от вътрешността и от произтичаща от това морска търговия с пшеница, вино, кожи и осолена риба. Населението му било около 20 000 души, бил построен с типичната решетка от прави каменни улици, с обичайната агора, акропол, театър и пристанище1.

Нещо изключително, Херсонес оцелял през всичките бури на следващите 1700 години, минавайки последователно през гръцка, сарматска, римска и византийска фази. След началния си период като самотен гръцки краен пост, през II век пр. Хр. той бил погълнат от разрастващото се “Боспорско царство”, базирано около близкия град Пантикапей. Царството, чието огромно богатство било натрупано от търговия със зърно, особено с Атина, било доминирано от последната имигрантска вълна от степите, иранските сармати, чиято способност да асимилират предшестващата ги гръцка цивилизация създала един брилянтен нов синтез. Златарите, които работели по поръчка за скитските вождове от вътрешността, произвеждали някои от най-великолепните художествени бижута в древния свят. Неговата Спартоцидна династия, която не била гръцка, по-късно потърсила защита от Митридат VI Евпатор, цар на Понт - тема в ранната опера на Моцарт “МигйШе, Ле <И РоМо, който починал в Пантикапей през 63 г. пр. Хр. (акрополът в Керч все още се нарича връх Митридат). Римският гарнизон, настанен по това време, не наложил пълно имперско управление в продължение на почти два века.

Въпреки непрестанните нашествия, особено от страна на готите, хуните и хазарите, през късния римски/ранния византийски период в Херсонес били построени около петдесет християнски църкви. В една от тях, през 988 или 991 г., последният варварски посетител княз Володимир (или Владимир) Киевски, влязъл в мраморния купел на Светото кръщене, за да приеме християнството преди женитбата си със сестрата на византийския император. До това време хазарското господство западнало и византийците успели да възстановят Херсонес като столица на Тема Климата2. Последното разрушение на “Полустровния град” било извършено през 1299 г. от монголските татари, които се заели да превърнат Крим в своя родина. Той не доживял да види нито пристигането на отоманците през XV век, нито руското завоевание от 1783 г.

* Таврическият полуостров. Съвременното име Крим произлиза от турската дума кепт, означаваща “крепост”, и е въведено чак през XV век - Б. а.

** Дн. Одеса - Б. пр.

*** Дн. Керч - Б. пр.

128