Европа.История

PESTIS

като плячка, след като заел хората от своите екипажи на кралете на Сиера Леоне и на Кас-трос, които водели война срещу своите врагове, Закина и Затекама3. (ивкок]

По този начин европейските търговци влезли в дълго и доходно сътрудничество със своите африкански доставчици. “Коренът на Злото, пише един историк, лежи в търсенето на роби, от една страна, и, от друга, в монополния интерес сред африканските вождове да получат европейски потребителски стоки, особено огнестрелни оръжия”4.

укрепени градове, снабдявани с провизии от най-плодородните околности, вероятно са се надявали да се съпротивляват безкрайно. Но несъгласията на мавърските владетели дали предимство на обединените испански сили. Когато самата Гранада била обсадена, бил построен дървен град, наречен Санта фе, или “Светата Вяра”, за да подслони атакуващите. Капитулацията дошла на 2 януари 1492 г. В очите на християнските ентусиасти за Константинопол било отмъстено.

Завладяването на Гранада било придружено от ужасяващи нарушения на принципите на добрата вяра. Обещанията за религиозна толерантност не били спазени. Говори се, че когато кралица Изабела се поколебала, Великият инквизитор Торкемада издигнал кръст с думите: “Юда продаде своя господар за тридесет сребърника. Колко ще вземеш за този кръст?” Тогава евреите се изправили лице в лице с декрета за насилствено покръстване или заточение38. Около 20 000 сефардски семейства избрали изгнанието - много, по ирония на съдбата, в Смирна и Истанбул, откъдето султанът изпратил кораби, за да ги прибере39. Класата на conversos, много от които все още тайно оставали верни на юдаизма, нараснала много. С декрет от 1502 г. мюсюлманите били изправени пред същия избор. Много се преселили в Северна Африка; останалите оформили втората група от съмнителни покръстени, moriscos. Само в Арагон Кортес попречили на краля да принуди мюсюлманските крепостни, mudejares, да сменят религията си. В атмосфера на религиозна омраза и подозрение Инквизицията едва успявала да се справи. Огньовете на autos-da-fé, “делата на вярата”, горели из цяла Испания. Испанците били обсебени от limpieza de sangre, “чистотата на кръвта”.

По съвпадение един генуезки моряк, който дошъл в лагера Санта Фе да търси покровителството на католическите монарси, станал свидетел на падането на Гранада през 1492 г. Кристофоро Коломбо (Христофор Колумб) (около 1446-1506), известен като Кристобал Колон, дълго търсил тяхната подкрепа за своя план да прекоси Атлантическия океан в търсене на Азия. Там, след падането на Гранада, той сключил сделката. На 3 август, като “Адмирал на Океана”, той вдигнал платна от пристанището Палос с три малки кораба - Santa Maria, Pinta и Nina. Десет седмици по-късно, в два часа сутринта на 12 (21) октомври, екипажът съзрял земя. Колумб слязъл призори, целунал земята, кръстил я Сан Салвадор и я обявил за собственост на Кастиля и Леон. Върнал се в Палос, през Азорските острови и Лисабон, на 15 март 1493 г., убеден, че е открил маршрута към (Източните) “Индии”40.

В същата година, след енергични молби от страна на Испания и Португалия, папа Александър VI се съгласил да постави граница между техните относителни сфе-

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

471