Европа.История

PENINSULA

огромно непостоянство. “Гордите империи на земята” постоянно отмират. Но полята и планините, моретата, полуостровите и островите очевидно остават завинаги.

1. Голямата европейска равнина се простира без прекъсване на около 2400 мили (4000 км) от Атлантика до Урал. Това е доминантната териториална характеристика на Европа. Разбира се, след като Урал образува нещо по-голямо от малко мостче, равнината може да се приеме като продължение на още по-просторната равнинна местност, простираща се до Верхоянската планинска верига в Източен Сибир. На географската дължина на Урал тя се простира на 1 200 мили (2000 км) между Баренцо-во и Каспийско море. Между крайбрежието и хълмовете в Ниските страни тя се стеснява до по-малко от 200 км. Почти всички големи реки в равнината текат по оста север-юг и поради това създават серия от естествени препятствия за движението по посока изток-запад и разделят напречната повърхност на равнината на шест-седем лесни етапа. На изток от Висла непроходимите Припетски блата разделят равнината на две естествени пътеки - северна, която се движи покрай Балтийските езера, и юж-на, служеща като главен път от и към степите. [икяшА]

Най-уязвимата част от Равнината се намира между Рейн и Одер. Тук преобладават високи планински вериги с непроходими гористи хълмове. Ардените, Теутобур-гер Валд и Харц си остават трудни бариери дори и днес. Те затрудняват движението както странично по Равнината, така и вертикално от Равнината към Алпите. Картата на съвременна Германия показва как почти цялото развитие на страната е канализирано или върху Равнината, или в четирите речни басейна на Рейн, Майн, Некар и Дунав.

Народите, които са се установили в Равнината, са страдали от едно постоянно затруднение: те не са успявали да намерят естествените граници на заетата от тях територия. Трябвало е да се борят за нея. Хората от равнините са се смятали за скромни земеделци за разлика от свирепите, грабливи мъже от планините. Всъщност именно хората от полята е трябвало да изучават изкуството на системната военна организация и на окупацията. В полето човек се научава, че трябва да удари пръв, ако не иска да го повалят. Може би няма случай, при който Равнината да се е съпротивлявала дълго срещу началото на заселването; в същото време тя е изхранвала най-огромните военни сили в европейската история. Франция, Прусия и Русия - всички те са станали силни от безкрайните войни в полята и всички те са развили военни традиции, подходящи за тяхното положение. Ниските земи са осигурили бойното поле за много от най-титаничните им сблъсъци: при Кюнерсдорф и Курск, при Лайпциг и Таненберг, при Ватерло и Сталинград.

физическите наклони на Европейската равнина се спускат в две различни посоки - от една страна, от алпийската верига към бреговете на северните морета, а от друга - от изток на запад, от върха на Урал (1894 м) към френското Атлантическо крайбрежие. Средно главният наклон изток-запад се спуска с 6000 фута на разстояние над 3000 мили или с по 26 инча на миля - с наклон само от около 0,4 процента.

Идеята за “културни наклони”, които се спускат през Европейската равнина в противоположна посока на физическите, е развита в отговор на специфичните модели на заселване и политическа еволюция в Европа. Получава се така, че постоянното заселване започва най-напред на юг и на запад, по-късно на север и в центъра и

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

75