Европа.История

DOUAUMONT

HA 25 февруари 1916 г., на четвъртия ден от германската офанзива срещу Вердюн, войските на престолонаследника превзели изградената от камък и бетон крепост Дюмон. Крепостта се намирала на 6 мили от тяхната стартова точка, в периферията на възвишението и по средата на пътя към центъра на града. През следващите осемнадесет месеца тя щяла да бъде фокусна точка на една битка, която няма равна на себе си по продължителност и интензивност. Граничеща на запад с Форт де Вокс, тя контролирала десния бряг на Мьоз и наблюдавала левия бряг през хълмовете, особено Кота 304 и Ле Мор-Хом. За германските нападатели тя образувала оста на гигантска клещовидна операция, подхранвана от четиринадесет железопътни линии по дъгата от 130 мили. За френските защитници тя представлявала крайната спирка от voie sacrée, тесния коридор, който докарвал подкрепленията през евакуирания град Бар ле Дук. Обстрелвана денем и нощем, минирана отдолу и постоянно разтърсвана от експлозии, нейните руини и тунели били сцената на ръкопашни битки и на цели роти, които били погребани живи. Лунният пейзаж настойчиво бил разбиван в каша от кал, зидария и човешки останки. Отново била превзета от французите на 24 октомври, оспорвана от германците до август 1917 г., но не била освободена решително до американската офанзива Сен Мишел през септември 1918 г. Думите на Петен се оказали верни. “Courage, обещал той, On les aura.”

Вердюн отнел около 800 000 живота — четиридесет пъти повече от населението на града. За френската памет той бил онова, което били Еперне и Сона за британците и Капорето за италианците или каквото Сталинград щял да стане за руснаците. За германците означавал онова, което щели да означават всичките им военни провали — титанични, напразни жертви.

На седемдесетата годишнина от битката през 1986 г. френският президент и германският канцлер пристигнали във Вердюн, за да участват в церемония на помирението. Те си стиснали ръцете в жест, какъвто малко други лидери от европейските воюващи нации били способни да постигнат.

До тогава по-голямата част от опустошения пейзаж била обрасла с растителност. Но обширната гробница край Дюмон, с нейната кула с четири кръста, пази останките на 130 000 незнайни войници от двете армии, които почиват в общи гранитни гробове. Мемориалният център, оборудван с експонати, пътеводители и видеопрограми, се опитва да предаде онова, което един ветеран нарекъл “непредаваемото”. На мястото на изчезналото село Фльори деван Дюмон една Мадона украсява фасадата на мемориалния параклис. Тя е Notre Dame de l’Europe1.

предали. Сравнителната цифра за британската армия била 20, за френската - 24, а за германската - 26. Войниците на царя нямали голямо желание да се бият4.

Междувременно на балканския театър на бойните действия превъзхождащите австрийски сили устойчиво вземали връх. Те окупирали Белград (октомври 1915), Черна гора и Албания (1916). Героичното сръбско оттегляне през планините по Далматинското крайбрежие осигурило материал за легенда. През 1915 г. сърбите били обграде-

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

911