Европа.История

ROUGE

Шрикольорът от 1789 г. бил направен от бялото кралско знаме на Франция и от червено-синьото знаме на Париж. Било му съдено да стане флаг на Френската република, Същите цветове, подредени хоризонтално, били приети от Батавската република през 1794 г., наследявайки подобния, но много по-стар флаг на Обединените провинции.

Но революционерите скоро възприели червения флаг. В римски времена червеният флаг означавал война. Червеното било цветът на кръвта, огъня и магията. По традиция неговата модерна кариера започва през 1791 г. когато тълпата, атакуваща Тюйпери, вдигнала напоеното с кръв кралско знаме. След това “червено” и “бяло” били приемани като цветовете на революцията и контрареволюцията. Стендал използвал варианта на Le Rouge et le Noir, за да опише борбата между радикалите и клерикапната реакция по време на Реставрацията.

Цветовото обозначаване на политическите движения има дълбоки подзначения. Червеното било възприето от Хилядата на Гарибалди, от социалистите и по-ревностно от комунистите. Зеленото, цветът на земята (и някога на Меровингите), било възприето от селските партии, от ирландските патриоти и по-късно от защитниците на околната среда. “Истинското синьо”, някога испански епитет за аристократична кръв, устройвало британските тори и други консерватори. Юнионистите предпочитали (ORANGE), а либералите — жълто. Нацистите, заради униформите на SA, най-напред били познати като “Кафяви”. По-късно, заради униформите на SS, те били свързвани с черното, което за други било традиционният европейски цвят на злото, смъртта и пиратството. В своите концентрационни лагери те принуждавали лагеристите да носят цветни кръпки по схемата червена = политически; зелена = криминални; черна = антисоциални; розова = хомосексуалисти; виолетова = Свидетели на Йехова; кафява = цигани; жълта = евреи1.

Двусмислиците са много. В католическата символика червеното е запазено за мъчениците и кардиналите, бялото — за чистотата и целомъдрието, синьото — за надеждата и за Дева Мария, а черното — за скръбта, доминиканците и йезуитите. В епохата на расовото осъзнаване и на политическата коректност “черното е красиво”; “белите” са толкова нежелани колкото “тъпанарите”, “червенокожите” трябва да се променят в “кардинали”, а любимата метафора е дъгата.

зал: “Дантон, никаква слабост”; после: “Палачо, покажи им главата ми; струва си да се покаже.” Робеспиер, който по-рано получил куршум от пистолет в челюстта, можел само да пищи несвързано.

Много от извършителите на революционно насилие, като Робеспиер, също били постигнати от насилствена смърт. Вестерман, Касапинът на Вандея, умрял на същия ешафод, на който бил убит и Дантон. Директорията започнала процеси, които наказали някои от най-прочутите садисти.

Законодателната реформа следвала същите широки тенденции като самата Революция, преминавайки през конституционна, републиканска и имперска фаза. Институциите на стария ред били премахнати и заместени от несполучливи, краткотрайни су-

КОНТИНЕНТ В СМУТ

723

рогати, които после Империята отхвърлила или променила за своите собствени цели. Крайната рожба често се състояла от странни хибридни създания, нито ancien рак, нито революционна риба. Наследствената аристокрация например била забранена през 1789 г. заедно с другите социални съсловия. При Републиката всички хора били снижени до един ранг, citoyen или citoyenne (гражданин). Бонапарт въвел идеята за повишение по заслуги, la carrière ouverte aux talents; a Империята възприела йерархична система от нови рангове и титли, аристокрация от принцове, херцози и графове, базирани върху държавната служба. Légion d’Honneur (1802) бил лична идея на Наполеон за подреждане по заслуги.

В религията държавният щат на духовенството (1790) превърнал всички свещеници в държавни чиновници на заплата и цялата собственост на Църквата била отчуждена. Републиката преследвала неположилите клетва, отделила конституционната църква от държавата, дехристиянизирала обществения живот чрез измисляне на свой собствен светски Календар и свои светски култове като Боготворенето на Върховното Същество през 1794 г. или Теофилантропията от 1796 г. Бонапарт, след като унижил Папството, възвърнал официапно римокатолицизма. Конкордатът от юли 1801 г. го признал като религия на по-голямата част от френския народ, но оставил църковните назначения, заплати и имоти на разположение на Държавата. Папа Пий VII присъствал на императорската коронация в Нотр Дам на 2 декември 1804 г., но действал прекалено бавно, когато Наполеон сам поставил короната върху главата си. Правилно или погрешно, Жан Биго де Пременю (1747-1825), Наполеоновият министър за култовете, дал своето име на религиозната нетърпимост. [Guillotinj

В образованието предишният монопол на църковните училища бил разбит. При Империята системата на централизираното държавно образование, базирано върху Министерството в Париж и върху lycées във всички големи градове, дало на френския живот една от най-характерните му институции.

В регионалното управление старите провинции били унищожени заедно с техните исторически привилегии и събрания. Осемдесет и трите по-малки départements, или райони, от 1790 г., които обикновено получавали имена на реки или планини, били запазени при Империята и увеличили значително своя брой. Тяхната вътрешна организация била преобразувана от Наполеон, който създал поста на префекта на департамента.

В икономическата сфера революционните режими изпробвали дълга серия от експерименти. През 1790 г. Избирателното събрание, след като премахнало старите приходи, било принудено да измисли нови данъци върху земята, доходите и имотите. То финансирало национализацията на църковните имоти чрез издаване на прочутите assignats, или държавни облигации, които бързо се изродили в силно обезценена форма на книжни пари. През 1793 г. якобинците приели икономическа програма, предназначена да посрещне изискванията на една масова армия, на Терора и на тяхната собствена социапна идеология. Тяхната доктрина за “единичната воля” била приложена към икономиката не по-малко, отколкото към политиката, и родила управлявана от държавата оръжейна индустрия; строг ценови контрол чрез Закона за максимума и анулиране на всички селски дългове. През 1795 г. Директорията все повече разчитала на грабежа и данъците като заместител на икономическата политика. Наполеон прибавил възгледа на старомоден колбертиански меркантилист. Грандиозните общес-

724