Европа.История

BERNADETTE

МЕЖДУ 11 февруари и 16 юли 1858 г. в една пещера край град Лурд в Бигор, една недохранена, астматична бездомница, Мари-Бернардет Субиру, видяла серия от осемнадесет забележителни видения. Тя чула бурен вятър, после видяла красиво младо момиче в бяла рокля и син шарф със златни рози в краката му. Видението казало на Бернадет да се моли, да се покае, да построи параклис и да пие от фонтана. По едно време то обявило на местен диалект че било immaculada concepciou, “Непорочното зачатие”. Видението се оставило да бъде напръскано със светена вода като доказателство, че не е от Дявола; и показало, че може да наказва и да награждава. Хората от града, които злослове-ли за него, се разболели. Други, които стъпкали розите край пещерата, открили имотите си съсипани. Оказало се, че водата от фонтана има целебни сили.

Най-напред нито гражданските, нито църковните власти били впечатлени. Те разпитали подробно Бернадет, натрупвайки много доказателства; и сложили бариера около пещерата. Когато не успели да удържат нито местните хора, нито потока от посетители, преместили Бернадет в един манастир в Невер. С времето решили да подкрепят онова, което не могли да победят, построявайки огромна базилика, за да приемат поклонниците, и католически медицински център, за да проверят твърденията за чудотворните целебни сили. Лурд щял да се превърне в най-големия център на християнското лечителство чрез вяра в Европа1.

В църковната история св. Бернадет (1844-79) принадлежи към голямата група от жени, виждали Дева Мария, и преданите католици, които поддържали традиционната религия срещу настъпващия секуларизъм. Заедно с туберкулозната св. Тереза Мартин (1873-97), “малкото цвете от Лисю”, чиято автобиографична “История на една душа” се превърнала в сензационен бестселър, тя помогнала да бъде демонстрирана святостта на страдащия вярващ. Като такава тя била взета на оръжие в борбата на Френската църква срещу нейните врагове. Била канонизирана през 1933 г., осем години след св. Тереза.

В друго отношение случаят с Бернадет Субиру внушава, че епохата на социалната модернизация, в която живяла, не е била чак толкова проста, каквато обикновено се рисува. Историците са описали процеса, в който селяните се променяли сериозно от държавното образование и военната служба и се превръщали в еднородни французи2. Но събитията от 1858 г. показват въздействието на други фактори. Всеки в Лурд, дори и епископът, говорел на местния диалект. Никой не предположил, че Бернадет е луда или почитателка на Дявола. Тя не описала една обичайна Мадона и никакво дете Иисус. Тя принадлежала към една вечна общност, където била почитана водата и където ритуалите на изпирането на дрехите или на измиването на мъртвеца или на новороденото били строго женска работа. Бернадет живеела в един регион, където, въпреки че епископът поправял гробницата на Мария, все още се вярвало, че пещерите и пещеричките в Пиренейската пустош са обитавани от феи. Тя дори нарекла привидението petito demoisella — фраза, която понякога се използвала за фея. Нейното босо, гъмжащо от въшки тяло, упоритата й последователност, дългите часове, в които седяла на колене и в екстаз, се оказали много убедителни. Предполагало се, че жестове й действат като “безсловесно изразно средство на социалната памет”3. Бернадет предавала нещо, което нейните съседи сметнали за автентично.

806