HELLAS
Гръко-персийските войни давали постоянно усещане за идентичност на гърците, които избегнали персийското господство. Свободна Елада се възприемала като “Славния Запад”, “Земята на свободата”, дом на Красотата и Мъдростта. Изтокът бил място на робството, жестокостта и невежеството. Есхил вложил тези чувства в устата на персийската царица. Сцената е в царския дворец в Суза, когато пристига новината за поражението на сина й край Саламин:
АТОСА*: Но кажете ми едно, скъпи, де е град Атина, във коя земя е той?
ХОР: 0, далече, там където слънцето скрива лъчи.
АТОСА: Този град ли е копнеел да превземе моят син?
ХОР: Да, защото тъй ще има цяла Гърция в ръце.
АТОСА: Има ли у тях могъща, многочислена войска?
ХОР: И войската им нанесе много бедствия на нас.
АТОСА: Кой е пастир на народа, кой е техен господар?
ХОР: Никому не са те роби, върху тях не тегне власт®.
Идеята, че в цяла Гърция цари свободата, а в цяла Персия - тиранията, е изключително субективна. Но тя създава основата за една традиция, която упорито свързва “цивилизация” с “Европа” и “Запада”. [ВАЯВАЯОв]
Възходът на Македония, елинизирана страна на север от Гърция, достигнал до разцвета си при царуването на Филип Македонски (царувал 359-336 г. пр. Хр.). и на сина на Филип, Александър Велики (царувал от 336-323 г. пр. Хр.) В серия от кампании с несравнимо великолепие, които завършили едва след смъртта на Александър от треска във Вавилон, целите обширни владения на Персия били прегазени и гръцкият свят се разпрострял чак до бреговете на р. Инд. Според едно, изразяващо възхищение мнение Александър бил първият човек, който погледнал на целия известен тогава свят, о’\коитепе, като на една страна. Но за главния английски историк, занимаващ се с Гърция, в края на неговия двадесети том, 96-а глава, прегазването на “Свободна Елада” трябвало да бъде едно събитие, достойно повече за оплакване отколкото за похвали към Александър. “Историкът усеща, че животът е изчезнал от темата му, пише той, и с тъга и унижение повежда разказа към неговия край.”6 В политически смисъл тази елинистическа епоха, която започва с македонското превъзходство, продължава до систематичното елиминиране на наследниците на Александър от все по-нарастващата мощ на Рим. [макеоом]
Географското разширение на гръцкия свят било внушително. Миниатюрните островни държавички и градовете-държави, опасали каменистия бряг на Егейско море, често страдали от липса на ресурси, за да издържат нарастващото си население. Орната земя била много ценна. Търговските центрове се разраствали, макар и без съвременното усещане за предприемачество. Били необходими търговски пунктове за ефикасни контакти с вътрешността на континента. Поради всички тези причини основаването на колонии било много привлекателно. От VIII век нататък няколко от най-древните градове в Гърция и Мала Азия - Халкида, Еретрия, Коринт, Мегара, фокея и преди всичко Милет - се ангажирали с активна колонизация. Най-чести местонахож-
* Царицата - Б. пр.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
125