Европа.История

ROMA

които разпределяли “френските писма” * сред войските на Западния фронт, били загрижени както за здравето на войниците, така и за отношението на цивилните. Абортът си останал основна техника в комунистическия свят, както и в Римската империя. На Запад противозачатъчните техники не са били свързани с променящите се сексуални нрави до всеобщата достъпност на “Хапчето” и безплатните клинични съвети за неженени юноши през 60-те години. Но все пак, както напомня една скороговорка от 20-те години, успехът никога не е гарантиран:

Джини, Джини, изпълнена с надежди,

Прочети една книга от Мари Стоупс.

Но съдейки по нейното състояние,

Тя трябва да е чела погрешното издание8.

* French letter (брит, сленг) кондом - Е. пр.

бота по систематизацията била извършена по времето на император Юстиниян. Между нововъденията са петдесетте Решения (531), Институтите (533), Извлечението на юристите (534), Ревизираният законник (534) и Новелите (565), които покривали всеки аспект от публичното и частното, криминалното и гражданското, светското и черковното право. Именно чрез книгите на Юстиниян това огромно наследство било предадено на съвременния свят. [lex]

Терминът provincia “сфера на действие,най-напред се отнасял за юрисдикция^’ на магистратите, изпратени да управляват завоюваните земи. По времето на Империята този термин започнал да се отнася до самите земи. Всяка провинция получила устав, lex provincialis, който определял нейните ограничения, нейните подразделения и нейните привилегии. Всяка била поверена на губернатор, или проконсул, или пропре-тор, който събирал войските, събирал данъците и чрез “едикти” говорел със силата на закона. Всеки губернатор се придружавал от персонал от легати, назначени от Сената, от военна стража и от цяла армия чиновници. Правело се разграничение между имперските провинции, оставащи под директния контрол на императора, и сена-торските провинции, които били оставени на Сената. Създаването на провинциите имало далечни последствия както за Рим, така и за по-късната съдба на Империята. За краткосрочен план Рим процъфтял силно от огромния приход от данъците и от постоянния трафик на хора и стоки. В дългосрочен план, чрез стабилната вътрешна консо-; лидация на провинциите, столицата била лишена от много свои извори на богатство и власт. За четири века “Майката Рим” постепенно се отплатила изобилно на своите собствени деца.

Със западането на Рим провинциите се засилвали. През първия етап провинциалните елити снабдявали ордите от новодошли конници и сенатори, които претопили традиционната олигархия и управлявали Империята. През втория етап, когато военните сили били концентрирани към все по-независимата периферия, провинциалните градове като Лугдунум (Лион) или Медиоланум (Милано) процъфтели в конкуренция с Рим. Политическият живот бил затормозен от съперничеството между провин-

ДРЕВЕН РИМ

207

циалните генерали, много от които станали императори. През третия етап връзките между периферията и Рим отслабнали до точка, в която провинциите започнали да претендират за автономен статус. Особено на Запад плодът бил узрял, за да падне от дървото. Центробежното преместване на властта и ресурсите било една от основните причини за по-късните беди на Империята, [illyricum] [lugdunum]

Имперските финанси, както и нейните провинции били разделени в два сектора .Аегапит на Сената бил наследник на републиканската хазна в Храма на Сатурн и Опс, Имперската Fiscus била нововъведение на Август. На теория тя била отделна от частната собственост на императора, patrimonium Caesaris\ на практика границите не били уважавани. Главните източници на доходи били наемите от държавните земи в Италия, данъкът от провинциите, portaria, или “порталните такси”, държавният монопол върху солта, сеченето на монети, директните данъци върху робите, върху грамотите за освобождаване на робите, върху наследството и извънредните заеми. Освен армията главните разходни пера били религиозните церемонии, обществените строежи, администрацията, помощите за бедните, зърнената помощ и имперският съд. С времето имперските агенти превзели цялото събиране на данъци извън Рим.

Армията постепенно се разраствала по размери и сила, достигайки максимума си от почти шестдесет легиона през 31 г. пр. Хр.. След Акциум постоянната защит-насила се състояла от 28 легиона от по 6000 професионални войни всеки, флотът поддържал части на Рейн и Дунав, както и в Средиземно море. От 2 г. пр. Хр. Август сложил началото на деветте кохорти от елитната преторианска гвардия, базирана в Рим. Войниците получавали по 720 d. годишно за преторианец, 300 d. за кавалерист, 225 d. -залегионер; и служели по двадесет години.

Легионите били известни по номер и по име. Август запазил последователността в номерирането, използвано от неговата армия и от армията на Марк Антоний, давайки отличителни имена на легионите с един и същ номер. Следователно е имало Легион III Августа и Легион III Киренакия, Легион VI Виктрикс и Легион VI ферата. Няколко легиони притежавали номер I, тъй като императорите обичали да дават старшинство на легионите, съставени от тях. Легионите, които били унищожени в битка, като XVII, XVIII и XIX, загубени в Германия, или Легион IX Хиспания, пометен в Британия през 120 г. сл. Хр., никога не били възстановени.

Limes, “граничната линия”, била жизненоважна характеристика на имперската отбрана. Тя не е била, както понякога се предполага, непроницаема бариера. От военна гледна точка е била по-скоро кордон или серия от паралелни кордони, които, докато възпирали случайни нападения, можели да предприемат активни контрамерки веднага щом се появи сериозен пробив. Това било линия, която обикновено могла да бъде прекосена след заплащане на portaria и чрез приемане на императорската власт. Тя била преди всичко белег, който не оставял никакво съмнение у никого кои земи са подчинени на римската юрисдикция и кои не са. Най-важна характеристика била нейната последователност. Тя се издигала по планини и се спускала в долини без прекъсване, вървяла по всички гранични реки и морски брегове. На места, както в Британия, тя приемала формата на Велика стена по китайски модел. Другаде представлявала дървена платформа върху основи в земята или редица от свързани крайбрежни фортове или, както в Африка, блокове от укрепени чифлици, обърнати към пустинната вътрешност. Охраняваните й пресечни точки били ясно отбелязани с порти и

208