Европа.История

TENEBRAE

Били взети решения да се ускорят експериментите с газ Циклон-Б; да се създадат определен брой безкомпромисни лагери на смъртта - в Хелмно, Бевзек, Собибор и Треблинка; да се разширят нацистките концентрационни лагери в окупирана Полша, особено KL Auschwitz ll-Birkenau; да се проведат консултации с най-добрите германски фирми за дизайна на крематориумите и “освобождаването от излишъка”; да се съставят разписания и подвижен състав за международните железопътни транспорти; и да се мобилизират помощни формации. Ако някой не е знаел целта на упражнението, може да му бъде простено, ако го сбърка с ежегодно годишно събрание на германските скотобойни: 7-8 милиона “единици” били планирани за обработка. Проблемът бил как да ги съберат, да ги транспортират и да се отърват от тях възможно най-тихо и ефикасно, [noyades] От тогава нататък Окончателното решение процедирало без прекъсване в продължение на три години - от град на град, от гето на гето, от район на район, от страна на страна. През 1942-3 г. то се концентрирало върху най-голямата отделна категория - трите милиона евреи от окупирана Полша. През 1943-5 г. се разпространило на Балканите, в Ниските страни, във франция и в Унгария. Накрая постигнало може би 65% от целите си. Спряло чак когато съоръженията били превзета от съюзническите армии.

С времето ужасяващите измерения на човешката природа in extremis станали добре известни чрез масата от мемоари и документален материал. Умно малко еврейско момиченце записвало ежедневните си мисли, докато лежало в скривалището си на Принзенграхт №263 в Амстердам79. Шефът на Judenrat, или Еврейския съвет, във Варшава записал болезнените дилеми, срещу които се изправил, опитвайки се да служи както на своя народ, така и на нацистите80. Автобиографията от килията на смъртника на бивш комендант в лагер на смъртта разкрива един добросъвестен и сантиментален човек, напълно глух за моралното порицание:

В Аушвиц аз наистина нямах причина да се оплаквам, че съм отегчен… Пред себе си имах само една цел, да подтиквам всеки и всичко напред, за да мога да довърша формулираните мерки.

Трябваше да наблюдавам хладнокръвно как майки със смеещи се или плачещи деца отиват към газовите камери… Трябваше да стоя с часове в ужасното зловоние… Трябваше да гледам през шпионките… и да наблюдавам процеса на самата смърт.

Семейството ми със сигурност бе осигурено добре в Аушвиц. Когато виждах децата си да играят щастливо или наблюдавах възхищението на жена ми от най-малкото, често ме спо-хождаше мисълта, колко ли ще трае нашето щастие?81

Някои използвали въображаемата интуиция на художествената литература, за да стигнат до тези долни царства.82 Но най-затрогващите свидетелства идват от онези, които просто са се опитвали да съхранят своята човечност, [responsaj

Дискусиите за тогавашните становища са съсредоточени около предполагаемата пасивност на евреите и предполагаемото съучастничество на неевреите. И двете обвинения са преувеличени. Имайки предвид вдъхновяващия пример на Янош Кор-шак, известен полски писател, който спокойно придружил група сираци в последния им път от гетото, един оцелял боец казал: “Да вървиш тихо също беше героично”83. Друг си спомня за бездействието на своето собствено еврейско семейство, когато

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1021