Европа.История

GONCALVEZ

През 1441 г. Антам Гонкалвес отплавал с малкия си кораб от Лисабон, промъкнал се на юг покрай атлантическия бряг на Мароко, минал покрай Канарските острови и заобиколил нос Бойадор. Тъй като преобладаващите ветрове духали северно от тази част на африканския бряг, само преди седем години подобен португалски кораб успял да мине успешно покрай страховития нос и да се завърне невредим в Европа.

Гонкалвес тръгнал да вземе товар от китова мас и кожи от тюлени. Но слизайки на брега на Рио де Оро, бил завладян от идеята да вземе няколко от местните жители като награда за своя господар, принц Енрике. И на следващата вечер група от десет моряци тръгнала навътре. Връщайки се призори през пясъчните дюни с празни ръце, те съзрели гол бер-бер, който вървял зад една камила и носел две копия. Човекът се защитавал юначно, но скоро бил ранен, надвит и пленен. Заедно с една нещастна чернокожа жена, вероятно местна робиня, която също се появила на сцената, той бил завързан и отнесен. Те били първите документирани жертви на европейското нашествие за роби на юг от Сахара1.

Скоро след това Гонкалвес присъединил към флотилията си и друг кораб, командван от Нуно Тристао. Техните обединени екипажи осъществили една нощна атака срещу местен лагер. С диви викове “Португалия” и “Сантяго” те се нахвърлили върху заспалите селяни, убивайки трима и вземайки десет пленници. Накрая се върнали в Лисабон с дванадесет пленници. Техните подвизи били документирани от летописеца Зурара, а принц Енрике изпратил мисия в Рим, за да поиска благословията на папата за този нов вид кръстоносни походи. Папата гарантирал “пълно опрощаване на греховете… на всички, замесени в споменатата война”2.

Нашествията за роби и търговията с роби били незапомнена черта в африканския живот, но това бил моментът, когато европейците се впуснали в действия, които след това щели да бъдат направлявани от африкански и мюсюлмански търговци. Това станало около петдесет години преди първите контакти на Европа с двете Америки и поставило европейските предприемачи в добра позиция за използване на новите възможности. През 1501 г. Испания издала декрет, за да ограничи изнасянето на християнски момичета към гарнизонните бордеи отвъд Атлантика. През 1515 г. изпратила първата пратка от черни роби директно от Африка за Америка, а срещу нея получила първата пратка с произведена от роби американска захар.

Повече от век след Гонкалвес бил достигнат нов етап на атлантическата търговия с роби, когато английските морски капитани се намесили в испанския и португалски монопол. През октомври 1562 г. Джон Хоукинс отплавал от Плимут към бреговете на Гвинея с три кораба - Salomon, Swallow и Jonas. Описван различно като пират и като адмирал, Хоукинс създал “Голямата окръжност” със своите тройни печалби от английски стоки, продавани в Африка, африкански роби, продавани в Югоизточна Азия и Малайския архипелаг, и американски продукти, продавани в Англия. На това първо пътешествие той действал направо, като лишил един португалски робски кораб от човешкия му товар още в морето. За второто си пътешествие, през 1564 г., получил финансова подкрепа от самата кралица на Англия, която го наградила с рицарска титла и с герб, изрисуван с “наполовина мавър, окован във вериги”. По време на третото си пътешествие, през 1567 г., той се сдобил с 470 роби

470