Европа.История

FUTHARK

РУНИТЕ, или “знаците на кибритените клечки”, оформят основата на азбука, която била използвана от викингите и която от първите й шест букви била известна като “футхарк”. Руните били изсичани в дърво или камък, често в дълги, подобни на змии надписи. Съществуват два основни варианта - обикновен, или Датски футхарк, и шведско-норвежки, всеки с шестнадесет основни знака:

ГПИШНагМКЧФГМ

Открити са голям брой рунически надписи, особено в Централна Швеция и Дания. Те документират пътешествия, правни споразумения и смърти, понякога в скалдически стих. Една сребърна огърлица от Троонс в Северна Норвегия разказва как било спечелено среброто:

Forum drengia Frislands a vit Ние отидохме в земите на Фризия

ok vigs fQtum ver skiptum И си разделихме плячката от войната

В Грипшолм в Содерманланд една майка оплаква синовете си Ингмар и Харалд, които умрели на военна експедиция до Средиземно море:

peir föru drengila fiarri et gulli Като мъже те пътуваха за злато,

ok austarla arne gara И на изток те се наслаждаваха на орела

döu sunnarla а Serklandi И на юг те умряха в Серкланд.

В галерията на църквата “Св. София” в Истанбул има рунически надпис и още един върху лъвовете на “Св. Марко”, донесен във Венеция от Атина1.

Руните обаче не се използвали само за писане. 16-знаковият футхарк на викингите, който датира от около 350 г. сл. Хр., е бил съкратен от много по-големия Hallristningar, или “руническо писмо”, което се използвало от бронзовата епоха нататък за целите на окултното гадател ство:

st ®хд’й’ :: л©ж

ТУГГО И+

f ?*?

Л. W ♦ I а Н î <Ç«X

Germania на Тацит описва четенето на руните:

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

249

Те отчупват клонка от плодно дърво и я нарязват на ленти; те различават това с определени руни и ги хвърлят на волята на съдбата върху бял плат. После държавният жрец… или бащата на семейството… след като се моли на боговете… вдига три от тях, една по една, и разчита техните значения от руните, изрязани върху тях3.

В по-късни времена, сред много варианти, в англосаксонска Англия са намерени 33-знакови серии, а в немскоговорещия свят са намерени 18-знакови серии от Арманенски руни. Двата варианта имат много общи характеристики. (Виж Приложение III, стр. 1240-1). Руните осигуряват вход към мистериозния и странно красив естетически свят на викингите.

Огам, или Огамс, били келтското съответствие на скандинавските руни, използвани както за писане, така и за предсказания, особено в Ирландия. Всеки знак съдържа прости вертикални линии, изрязани върху хоризонтална или наклонена основна линия. Най-напред всеки е бил свързван с дърво и с буква, съответстваща на името на дървото, но също така по алитерация - с птици и животни, с цветове, с периоди от годината и с дни от седмицата:

Яйр’ И МГ1111111111MIL///##’” И И «yOis # ‘

В L F S NHDTCQMGNgST R А О U Е I Е» Oi U1 I» Ао

Родните европейски писмени системи били важна притурка към езическата религия. Огам и руните, както североиталианският и етруският, били пуснали корени във времена, когато обожествяването на природата лежало в сърцето на цялото знание и разбиране. Много елементи от свързания с него фолклор и магия са оцелели след появата на античната и на християнската цивилизация.

Въпреки западните условности е важно да погледнем на варварските преселения като на едно цяло. Те не се ограничават до германските народи, нито до римската граница на запад. Онова, което се появява на запад като внезапен потоп в края на четвърти век, е било само едно действие от драма, която била далеч по-обширна както географски, така и хронологически.

Първият знак за приближаващия потоп се появил през 376 г., когато остготите, притиснати от хуните, помолили император Валенс да се заселят в Мизия. Някои от тях получили разрешение да прекосят Дунав, но от тях изискали да предадат оръжията и децата си. Две години по-късно, през август 378 г., те водили оспорвана битка при Адрионополис (Едирне), в която императорът бил убит. Благодарение на тежката кавалерия на готските съюзници, сарматските алани, непобедимите римски легиони били победени решително. (Във военната история тази демонстрация на сила, боят с копия в сарматски стил и със силни атаки отбелязва началото на най-характерните черти в средновековното военно изкуство.) Четири години след това дошъл редът на вестготите. Техният крал и пълководец Аларих не можел да остане безразличен към успеха на остготите. Като отстъпка той получил титлата тад’!81ег тИНит

250