Европа.История

TENEBRAE

скамейка и четял “Приказки” на Братя Грим. Друга дребна сензация станала през ноември, когато към съветският обвинителен екип, без това да бъде обявено предварително, се присъединил Андрей Вишински, главният съветски делегат в Обединените нации, запомнен най-добре като главен обвинител на Сталин в процесите от Чистката през 30-те години. Много наблюдатели коментирали зловещия контраст между съдбовния климат в съдебната зала и и веселия поток от коктейли, който се леел в бара на съседния Гранд хотел.

Американската служба за сигурност осигурила двама психиатри и един психолог, които да се грижат за обвиняемите. Като част от задълженията си, психологът подготвил тест за коефициента на интелигентност на подсъмите:

Шахт-143; Цайс-Инкьорт-140; Дьониц-138; фон Папен-134; Редер-134; франк-130; Фритцше-130; фон Ширах-130; Рибентроп-129; Кайтел-129; Шпеер-128; Йодл-127; Ро-зенберг-127; фон Нойрат-125; Функ-124; фрих-124; Хес-120; Заукел-118; Каптенбру-нер—113; Щрайхер-106’29.

Присъдите, когато били произнесени, предизвикали известна изненада. Шахт, банкерът, Фритцше, пропагандистът и фон Папен, някогашният вицеканцлер, били оправдани по всички параграфи. Оправдани били Кабинетът на Райха, Генералният щаб и Върховното командване. Дьониц, фон Нойрат, фон Ширах, Шпеер и Хес получили присъди да излежат между 10 години и до живот. Гьоринг бил заклеймен като “водещ военен агресор” и осъден по всичките четири обвинения. Той и десет други били осъдени на смърт чрез обесване. Съветският обвинител подписал с особено мнение всички оправдателни и затворнически присъди. Всеки от затворниците реагирал по свой начин на присъдите за обесване. Йодл казал горчиво: “Това не го заслужавах”. Рибентроп казал; “Няма да успея да напиша красивите си мемоари”. Ханс франк казал: “Заслужавах го и го очаквах”130. Гьоринг измамил палача, като се самоубил със сачма цианид, скрита в зъбната му коронка.

Десет екзекуции били извършени в гимнастическия салон на затворническия блок на 16 октомври 1946 г. Повечето от осъдените умрели с патриотични думи на уста. Франк изкрещял: “Deutschland über alles”. Щрайхер казал: “Хайл Хитлер. Пурим 1946. Болшевиките ще ви избесят всичките,” а после поверил душата си на своята съпруга*. Слуховете говорят, че американският палач вършел работата си през куп за грош, причинявал бавна смърт и че телата после били кремирани в Дахау. Останалите петима осъдени били транспортирани до затвора Шпандау в Берлин, където администрацията на четирите сили щяла да продължи до загадъчната смърт на Хес през 1987 г.

Още от самото начало били отправени много критики срещу процеса. На чисто политическия фронт били изразени страхове, че обвиняемите ще бъдат превърнати в мъченици. Това не станало нито в Германия, нито другаде. Отвращението, изградено от разкритията по време на процесите, било достатъчно голямо за да предизвика ня-

* Пурим - еврейски празник, който се празнува на 14-ия ден от Адар и чества спасяването на евреите от Естир от повсеместното клане, планирано от Аман; Естир 9:21 - Б. пр.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1057

какви контратечения на симпатия. Ако съществувал общ консенсус, той твърдял, че нацистите надхвърлили всеки елемент на груба справедливост, предназначена за хората. Много юристи обаче били сериозно разтревожени от ех post facto естество на обвиненията. Nulla poena sine lege. Недоволни гласове не приемали твърдението на Джаксън, че Трибуналът допринася “за израстването на международното право“1®. Те били скандализирани от липсата на независимост на съда. Защото съюзническите сили избрали както съдиите, така и обвинителите при условия и на сцена, диктувани от самите тях, с лоша юридическа практика и слаба публичност. “Макар и облечени с маската на правосъдието, възразил сенатор Робърт Тафт, [процесите] всъщност бяха инструменти на правителствената политика, предрешени месеци преди това в Ялта и Техеран”133. Широко разпространено мнение, особено сред съюзническите военни, твърди, че достойните германски офицери като адмирал Дьониц не е трябвало да бъдат слагани на една и съща подсъдима скамейка с активните нацисти като Гьоринг или Щрайхер. Когато Дьониц бил освободен през 1956 г., няколко стотин изтъкнати съюзнически ветерани, оглавявани от американския адмирал Нимиц, му поднесли своите съжаления134.

За онези, които можели да устоят срещу емоциите на времето, било скандално, че западната преса и правителствените агенции окуражавали идеята за колективната вина. Всички обвиняеми били наречени рутинно “престъпници” дълго преди да бъдат обявени присъдите. И най-сериозен от всичко е фактът, че Нюрнбергскя процес бил ограничен до престъпления, извършени от победения враг, издигнал непреодолимо препятствие за всяко общо и безпристрастно разследване на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството. Той създал трайното впечатление в общественото мнение, че такива престъпления по дефиниция не могат да бъдат извършени от бойците съюзническите сили.

За историците Нюрнбергскя процес е интересен както като отделно историческо събитие, така и като упражнение за изследване на миналото чрез юридически методи. Привържениците му били убедени, че “ние открихме истината”135. Неговите критици твърдели, че била открита по-малко от половината истина. За да бъдем точни, Нюрнбергскя процес потвърдил извън всякакво разумно съмнение реалността на нацистките престъпления. Той също така документирал ролята на Германия в причините и провеждането на Втората световна война, не винаги в светлината, изисквана от обвинителите. В същото време, чрез изолиране на германския фактор от всички останали процесът бил склонен да построи един предубеден и в крайна сметка незащитим анализ. Защото така, знаейки за пропуските, той насърчавал погрешния възглед, че е останало много малко да се открива. Историческият материал, който бил подреден в обвиненията, а после в преамбюла към крайното отсъждане, трябвало да “хвърли светлина върху проблемите, които представляват интерес за Международния военен трибунал”. Но той бил толкова досадно селективен, че дори най-пламенните противници на нацизма можели да се отчаят. Да се спомене нацистко-съветския пакт например, но само в категорията на договорите, нарушени от Германския Райх, било огромно заблуждение. “Публикуваният обвинителен акт”, написал един водещ историк от онова време за деня, в който документът бил връчен в килиите, “звучи като история, написана от неисторици“13®.

Процесите в Нюрнберг били източникът както за огромни количества достоверна историческа информация, така и за явни исторически изопачения. Поддържа-

67. Европа

1058

Iс^срплс

ни от общественото отношение, което те окуражавали на запад, и от съветската цензура, която използвала откритията като евангелие, те се превърнали в бастионът на една особена “Съюзническа схема на историята”, която щяла да има надмощие в продължение на петдесет години (виж Въведението). Чак до Солженицин през 60-те години и “гласносността” през 80-те общественото мнение не успя да разбере, че нюрн-бергските обвинители не са били по-лоши майстори в прикриването, отколкото в де-маскирането. Андрей Вишински демонстрирал този факт, когато в рядък момент на честност предложил тост на прием в Нюрнберг: “Смърт на защитниците!”137 Както обикновено неговите западни партньори не разбирали руски. Те пили за тоста, без да се поколебаят, и чак след това попитали какво означава.

■