Европа.История

RENATIO

кодексите на поведение и унизителните наказания били наложени отгоре. Учениците били първите, които били въвеждани и в един продължителен и постепенен прогрес към зрелостта. Момичетата, понякога омъжени още на тринадесетгодишна възраст, по-скоро пропускали този процес.

Детството внушава невинност. Но безсрамието по отношение на децата и връзките с тях отдавна се приемали като нещо естествено. Момчешкото поведение на Луи Х1П (род. 1601) било наблюдавано до всеки детайл от дворцовия лекар доктор Херар. Дофинът не бил укоря-вян за това, че опипвал гувернантката си в леглото например, нито заради това, че показвал първите си ерекции, които се вдигали и падали “като подвижен мост”. Женен на четиринадесет години, той бил вкаран в брачното ложе от майка си, към която се обърнал “след около час и направил две изпълнения”, “с пишка цялата червена”3.

“Възрастите на мъжа”, както са резюмирани в монолога от “Както ви се харесва”, явно образували добре оформена схема по времето на Шекспир. Но всеки век е дал своя принос към поколенческите концепции. Ако детството било открито в ранна модерна Европа, юношеството било открито от романтиците, след Гьотевия Вертер, а “възрастните граждани” - от постиндустриалната епоха.

ето”, сега се нарича “сблъсък” или “среща на култури”24. Подобре е да бъдем честни и да го наречем завоевание. Колумб също е омаловажен. Първенството на неговите пътешествия бе предадено на викингите или ирландците или дори на уелсец в плетена лодка. Мястото на неговото слизане на Сан Салвадор (Уотлинг айлънд)* бе прехвърлено от Саманта Клей на Бахамите25. Сега за “Несравнимия мореплавател” се говори, че бил безпощаден и алчен “колониален пират”, алтернативно евреин-фантазьор, отплавал в търсене на изгубените племена на Израел28. Даже се говори, че той чул за другия континент от американски жени, които вече били в Европа27. Изворите за дейността на Колумб са оскъдни, митовете - изобилни28. Истинските откриватели на Америка са онези, които вървели по стъпките на conquistadores, често монаси като Бернардино де Сагун, “първият антрополог на света”, който се опитал да разбере какво става29.

Общуването с Америка имало огромно въздействие върху европейската култура. Започнала да се разтваря бездна между онези страни, които имали бърз достъп до Новия свят, и онези, които нямали. “Родена е философията на търговеца. Родена е науката за търговията. От тогава нататък Европа е почти разсечена на две. Западът е зает с морето. Изтокът е зает със себе си”30.

Ранното модерно общество не е било заченато посредством класите, които са по-късно изобретение, а посредством социалните редове, или “съсловия” - на латински status, на немски, Stände, на френски, état. Тези основни социални групи били дефинирани според своята функция, според юридическите ограничения и привилегии, които били наложени, за да бъде улеснена тази функция, и според техните об-

* Острова от сплетени пръчки - Б. пр.

шШШЛт

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

531

щи институции. Богатството и доходът играели второстепенна роля. Наследствеността била главният критерий за определяне към кое съсловие (с изключение на духовенството) принадлежи някое семейство.

Аристократите например, наследниците на средновековните рицари, били дефинирани според своята военна функция и според законите, даващи им специални права да владеят земя и да управляват своите имоти. С нарастването на редовните армии тяхната изключителна военна функция донякъде била омаловажена, но тяхното положение като гръбнак на управляващата каста се запазило. Чрез своите регионални събрания те управлявали местната политика в провинцията и обикновено се радвали на пълна юрисдикция над жителите по своите земи. В повечето страни те били ръководени от горен слой като перовете в Англия или грандовете в Испания; или били разделени, както в Германия, на множество чинове. Бюргерското съсловие, изградено върху свободите на самоуправляващите се градове и на градските гилдии, също било стратифицирано между патрициите, свободните хора и безимотния плебс. То обикновено било защитавано от градските грамоти и се радвало на пълна юрисдикция в рамките на градските стени. Селяните представлявали крепостно мнозинство и малцинство, което останало свободно или произлязло от крепостните. Статусът на крепостните можел да варира значително в зависимост от това дали живеели върху земя на църквата, на короната или на аристокрацията.

Съществуването на много фрагментирани юрисдикции било несъвместимо с държавния деспотизъм и следователно с московския царизъм или с отоманското управление. Тук била социалната база, която превърнала западния абсолютизъм в нещо доста по-различно от източната автокрация. Той бил изграден върху маса от практики, наследени от по-ранния период и въпреки нововъведенията в същината си бил средновековен. На запад и на изток социалните ограничения, наложени върху индивидите, останали много тежки според модерните стандарти. От всеки, не само от крепостния, се очаквало да принадлежи към общото тяло и да спазва правилата му. Ренесансовият индивидуализъм бил възхваляван от историци като Буркхарт точно защото те приветствали първите крехки опити за освобождаване от преобладаващите социални юзди и отделения. Когато се правело някакво изключение, както когато Микеланджело бил освободен от своята занаятчийска гилдия, трябвало да се намеси папата, за да може това да се осъществи31.

Ценовата революция, първият сблъсък на Европа с инфлацията първоначално бил приписван на злонамереността на лихварите. От средата на XVI век, чрез изследванията на университета в Саламанка, тя била приписвана на притока на испанско злато и сребро. “Онова, което прави Испания бедна, писал един коментатор, е нейното богатство”32. Макар че погледът на съвременниците бил замъглен от необузданата нестабилност на цените и от постоянните опити на правителствата да се справят с обезценяването на техните монетни системи, съвършено ясно е, че общата тенденция през целия XVI век била на стабилно нарастване на цените. Цените на зърното във франция например, където предлагането на монети било сравнително рядко, през 1600 г. били над седем пъти по-високи, отколкото през 1500 г.

Стойността на издръжката на живота, особено в Западна Европа, нараснала драматично (виж Приложение III, стр. 1269). Обяснявайки това, съвременните учени поставят по-малко ударение върху кюлчето злато и по-голямо върху нарастването на

532