Европа.История

RENATIO

1_ЕвВ1А

През 1622 г., в един църковен процес с малка публичност, една флорентинска игуменка, на име Бенедета Карлини била обвинена в неправилни прояви. Тя се хвалела, че има мистически видения; твърдяла, че притежава свещената стигма; и събудила подозрения чрез някои форми на сексуални нарушения. По-късно била лишена от сана си и прекарала четиридесет и пет години в затвора.

През 1985 г., насред много по-голяма публичност, един водещ американски издател издал описание на процеса под заглавие “Монахиня лесбийка в ренесансова Италия”1. За жалост материалите от процеса не съвпадали много с внушенията от заглавието. Пострене-сансовите инквизитори се концентрирали върху религиозните схващания на подсъдимата. Те не само пропуснали да наблегнат върху сензационните детайли на лесбийския “начин на живот”; те просто не се интересували от това. Един разочарован критик коментирал, че в никое време преди настоящето мъжете не били способни да разберат идеята за лесбийството. В същото време “очевидно оксиморонният термин “монахиня лесбийка” гьделичка лесно любопитството… и гарантира продажбата на определен брой книги”2.

Разбира се, дълг е на историците да наблягат върху контраста между стандартите на миналото и стандартите на настоящето. Някои изпълняват този дълг целенасочено, други - случайно.

Паскал, роден в Клермон фернан и затворник в янсенисткия Порт Роял в Париж, приел механистичния идеал до точката, в която успял да произведе първия “компютър”. Неговите Lettres provinciales (1656) все още се цитират в йезуитската литература като чаша отрова. Но събраните му Pensées (1670) са деликатна смесица от модерния рационализъм и ясния здрав смисъл. “Le coeur a ses raisons, написал той, que la Raison ne connaît point” (Сърцето си има своите причини, които Разумът не може да знае). Или отново; “Хората не са нито ангели, нито зверове. Но с лош късмет някой, който се опитва да създаде ангел, създава звяр”. Сред зачестяващите подмятания за конфликт между науката и религията той предложил своя прочут риск в полза на Вярата. Ако християнският Бог съществува, твърдял Паскал, вярващите ще наследят вечния живот. Ако не, те няма да бъдат по-зле от неверниците. И в този случай християнската вяра си струва риска.

Спиноза, сефаридски евреин и полировач на лещи по професия, бил прогонен от еврейската общност в Амстердам за еретизъм. Той споделял математическия и логически възглед на Декарт за една вселена, формирана от първични принципи, и концепцията на Хобс за социалния договор. Спиноза бил пантеист и за него Бог и природата били нещо неразличимо. Най-високата добродетел била въздържанието, водено от пълното разбиране на света и на себе си. Злото произлизало от липсата на разбиране. Сляпата вяра била презряна. “Волята Божия” била убежището на невежеството.

Защитниците на “експерименталната философия” в Англия започнали да се организират през 40-те години на XVII век. Един затворен кръг, воден от доктор Уилкинс и доктор Робърт Бойл (1627-91), оформил “Невидимия колеж” в Оксфорд по време на Гражданската война. През 1660 г. те се присъединили вкупом към Кралското общест-

ш

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

525

во за подобряване на природните знания. На първото им събрание реч изнесъл архитектът Кристьфър Рен. Сред първите членове имало магьосници, чието влияние било преодоляно от новата школа учени, като Исак Нютон, чак след двадесет години. С Нютон узряла и модерната наука (виж Глава VIII); а примерът на Кралското общество се разнесъл из цяла Европа.

Както винаги старите идеи се примесили с новите. До втората половина на XVII век водещите европейски мислители до голяма степен били съгласни с механистичния възглед за вселената, действаща по принципи, аналогични на часовниковия механизъм. Галилео обожествявал принципите на силата - основният елемент на механиката; а силата, приложена към всичко - от Закона на Бойл за газовете до Закона на Нютон за движението, можела да се изчисли точно. Поне, както изглеждало, вселената и всичко, което съдържала, можело да бъде обяснено и измерено. Нещо повече, природните закони, които вече предавали своите тайни на учените, можели да бъдат приети като примери за Волята Божия. Християнският Бог, когото Аквински изравнил с “първата причина” на Аристотел, сега се изравнявал с “Великия часовникар”. Вече нямало да има конфликт между науката и религията в продължение на почти двеста години, [magic] [monkey]

Европа отвъд океана не е тема, която започва с Колумб или с Карибските острови. Един експеримент в кръстоносните кралства в Светите земи вече бил древна история. Друг, след Канарските острови, продължил седемдесет години. Но след като веднъж бил осъществен контакт с далечни земи, европейците плавали отвъд океана все повече и повече. Те плавали, за да търгуват, за плячка, за завоевания и все повече заради религията. За много това била първа среща с хора от различни раси. За да затвърдят своите претенции над обитателите на завоюваните земи, испанските монарси най-напред трябвало да установят, че неевропейците са хора. Според Изискването от 1512 г. конквистадорите били задължени да прочетат на всички местни хора: “Господ Нашият Бог, Жив и Вечен, създаде Небето и Земята, и един мъж и жена, на които вие и аз, и всички хора на света, бяха и са наследници…”21. За да затвърди позицията, папа Павел III постановил през 1537 г., че всички индианци са честни хора, не само способни да разбират католическата вяра, а и … крайно много желаещи да я приемат”22, [goncalvez]

Първите изследователски пътешествия били продължени и разширени. Съществуването на обширен четвърти континент на запад било установено постепенно чрез опит и грешки около двадесет години след първото завръщане на Колумб в Палос. Заслугата за постижението била оспорвана разгорещено. Самият Колумб направил още три пътешествия, без дори да знае къде е бил в действителност. Друг генуезец, Джовани Кабото (Джон Кебът, 1450-98), отплавал от Бристъл на борда на Matthew през май 1497 г. с разрешение от Хенри VII; той слязъл на Кейп Бретън Айлънд, който сметнал за част от Китай, флорентинецът Америко Веспучи (1451-1512), някога агент на Медичите в Севиля, направил три-четири трансатлантически пътешествия между 1497 и 1504 г. После той получил поста piloto mayor, или “Главен пилот”, на Испания. Именно този факт определил, правилно или погрешно, че четвъртият континент трябва да бъде кръстен на него. През 1513 г. един пътник без билет, Васко Нунес де Балбоа (поч. 1519), прекосил пеш Панамския провлак и зърнал Тихия океан. През 1519-22 една ис-

526