Европа.История

BAMBINI

НА 6 януари 1907 г. в римското бедняшко предградие Сан Лоренцо отворила врати едностайна детска градина. Тя била оборудвана с мебели за деца, с шкаф, пълен с мозайки и образователни игри, и нямала квалифициран учител. Тя била осигурена за децата на работещи родители, които иначе трябвало да ги оставят на улиците през целия ден. Наречена била La Casa dei Bambini, “Детската къща”.

Основателката на детската градина, доктор Мария Монтесори (1870-1952) била доста напредничава за времето си жена. Тя била феминистка, която защитавала идеята за равно заплащане срещу равен труд, квалифицирана лекарка и директорка на института за бавно-развиващи се деца. Тайно, тя била и майка на незаконородено момче, Марио Монтесори, който по-юьсно щял да ръководи Асоциацията Монтесори Интернационале в Амстредам.

Методът Монтесори, публикуван през 1910 г., проповядвал принципите за съсредоточено към децата образование. Децата искат да учат. Децата могат да си преподават сами. Децата имат пет сетива и трябва да ги използват всичките. Децата трябва да имат свободата да избират какво да учат и кога. Всичко, от което се нуждаят, е място, освободено от заплахи, подходящо оборудване и насърчение. Тези идеи били анатема за повечето образователни дейци от онова време, които одобрявали “тебешира и говоренето”, религиозното обучение, жестоката дисциплина и твърдите учебни програми и разписания. “Образованието не се придобива чрез слушане на думи, казала им доктор Монтесори, “а чрез опит в окръжаващата среда”1.

Някои от идеите на Монтесори все още могат да предизвикат намръщване. Тя вярвала, че децата мразят сладкиши и обичат тишината. Тя настоявала, че писането трябва да предшества четенето. Но централното й убеждение, че нуждите на детето са първостепенни, се превърнали в крайъгълен камък на модерната, прогресивна педагогика. Стотици нейни училища били открити из цяла Европа и в САЩ. Във фашистка Италия и нацистка Германия те били закрити.

В много отношения Монтесори следвала стъпките на двама по-ранни пионери — швейцареца Й. X. Песталоци (1746—1827) и тюрингиеца Фридрих Фрьобел (1782—1852). Първата Kindergarten, или “детска градина”, на Фрьобел, създадена в Бургдорф край Берн през 1837 г., била истинският предшественик на Casa dei Bambini. Идеите на Монтесори за детската психология на свой ред били развити от швейцарския педагог Жан Пиаже (1896— 1980)2.

В архитектурата и дизайна общоевропейската вълна на арт Нуво “се отдръпнала” от преобладаващите стандарти и практики. Най-ранният пример била Тасел Хауз (1893) в Брюксел на Виктор Хорта. Но нейните паметници могат да се открият във всяка точка от Художествената школа в Глазгоу (1898) на К. Р. Макинтош, фабриките на Петер Беренс в Германия и веригата от австро-унгарски гари от Карлсбад до Кшерно-вич. Сецесионхаус (1898) във Виена била построена от Й. Олбрих в онова, което той нарекъл Jugendstil за излагане на работите на отделилите се художници. Върху нея се вижда надписът: “der zeit ihre kunst:/ der kunst ihre Freiheit” (Изкуство за своето време; свобода за Изкуството).

870