Европа.История

TENEBRAE

войната, социалният и политическият климат били променени; и английските думи загубили първоначалния си привкус:

2. Feuilles Mortes

C’est une chanson, qui nous ressemble Toi tu m’aimais, et je t’aimais.

Nous vivions tous les deux ensemble Toi qui m’aimais, moi qui t’aimais. Mais la vie sépare ceux qui s’aiment, Tout doucement, sans faire de bruit. Et la mer efface sur le sable Les pas des amants désunis.

Падащите листа се носят край

прозореца, Есенните листа в червено и златно.

Аз виждам устните ти, летните целувки, Загорелите от слънцето ръце, които държах. Откак ти замина, дните стават по-дълги,

И скоро аз ще чуя стара зимна песен.

Но ти ми липсваш повече от всичко, скъпаЛ Когато започнат да падат есенните листа.

Къде били вълните на морския бряг и стъпките на влюбените, изгубени в пясъка? Но през 50-те години на XX век “Есенни листа” не можела да бъде спряна3.

В поствоенната епоха популярните песни възседнали вълната на американската култура — добри, лоши, посредствени, — която щяла да профучи над Европа. Трансатлантическият звук I на англо-американските песни бил обречен на доминация. Но е добре да не забравяме, че в много части от Европа — в Неапол, Варшава, Париж и Москва, местните говори запазили Д своето превъзходство:

МоДапЦо

1. Не слышны в саду даже шорохи, Всё здесь замерло до утра.

Если б знали вы, как мне дороги \ Подмосковные вечера.

)2

Дори шумоленето в градината не се чува, Всичко е замряло до сутринта.

Само ако знаеше колко са ми скъпи Тези вечери под Москва.

2. Что ж ты, милая, смотриш искоса, Низко голову наклоня?

Трудно высказать и не высказать! ^

Всё, что на сердце у меня.

Какво, мила, гледаш косо,

И накланяш глава?

Трудно ми е да изразя и да не изразя Всичко, което ми е на сърцето.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

919

гръб на Русия. След това той щял да работи за независимостта на Полша под покровителството на западните сили. През август 1916 г. под негово председателство в Париж бил създаден Полският национален комитет. В Литва през септември 1917 г. била създадена ТагуЬа, или Национален съвет, под германско покровителство. Във Финландия от средата на 1917 г. до май 1918 г. независимата република трябвало да се бори за своето съществуване с германска помощ. В Украйна националното движение излязло на преден план, когато имперската власт отслабнала. Украинската република била формирана в Киев през ноември 1917 г. По тъй наречения Хлебен договор тя можела да спечели признание от страна на Централните сили в замяна на договори за зърно. По същото време в Кавказ се появила независимата Транскавказ-ка федерация.

Изправени пред спонтанните вълни на сепаратизъм, следващите руски правителства в Петроград нямали друг избор, освен да се преклонят пред бурята. През април 1917 г. Временното правителство обявило, че подкрепя независимостта на националностите. Болшевиките и други последвали примера му. В действителност, въпреки красноречието си, нямали намерение да допуснат независимост за националностите. Щом завзели властта в Петроград, главният болшевишки комисар за националностите, един невзрачен грузински революционер, известен като Й. В. Сталин, започнал да организира клонове на Болшевишката партия във всяка от появяващите се републики, подстрекавайки размирици срещу всяко от новоизлюпените национални правителства. Болшевишката политика се стремяла да възстанови покойната Руска империя в нова комунистическа маска. От самото начало болшевиките се опитвали да наложат централизирана партийна диктатура зад фасадата на културна автономия и символични държавни структури. Тук се криел един от главните източници за тъй наречената Руска Гражданска война. (Виж по-долу).

Поради това революцията в Петроград била обърната към централното правителство на една държава, навлязла в напреднал стадий на разпад. Непосредствената причина се криела в кризата на управлението в царския двор. Самият цар отсъствал, тъй като бил на фронта, препъвайки се в зле преценената си решителност да води войната лично. Думата била пренебрегната; и царските министри били оставени на произвола на параноичната “германска” царица и на нейния довереник шарлатанин, тъй нареченият “луд монах”, Григорий Разпугин (1872-1916). Когато спешните военновременни дела, засягащи инфлацията, недостига на храни и снабдяването на армията, били занемарени, членовете на най-вътрешния царски кръг се разбунтували. Разпугин бил убит от оксфордския възпитаник княз феликс Юсупов, син на най-богатата жена в Русия и съпруг на царската племенница. При други обстоятелства това събитие би могло да потъне в историята като дребна дворцова интрига. Но тогава то добавило последната капка към акумулираното недоволство, което съборило подпорите на цялата система. Защото отвъд ограниченията на дворцовата политика се намирали десетки милиони от безгласните поданици на царя - недоволни интелектуалци, разочаровани конституционалисти, объркани бюрократи, работници без права, селяни без земя, войници без надежда нито за живот, нито за победа. Блестящата черупка на царизма стояла изправена до последната секунда, после паднала като къщичка от карти.

Веригата от събития, които довели от убийството на Разпугин на 17 декември

920

таМЕВЯАЕ

1916 г. до завземането на властта от болшевиките десет месеца по-късно, била изключително мъчителна и напълно непланирана. В края на февруари арктическата зима, която допринесла за прекъсването на хранителните доставки, се променила внезапно в преждевременно пролетно слънце. Хиляди стачници и демонстранти се излели по петроградските улици, апелирайки за мир, хляб, земя и свобода. На 26 февруари, на Знаменски площад, една рота от Императорската гвардия изстреляла първия фатален залп. На следващия ден 160 000 селски новобранци от столичния гарнизон се разбунтували и се присъединили към размирниците. Царските генерали извъртали. Думата се осмелила да назначи Временно правителство без съгласието на царя, докато представителите на различни социалистически фракции свикали Петроградския съвет на “работническите” и на “войнишките депутати”.

По този начин възникнало “двувластие”, или “двойна власт”, където Думата трябвало да се конкурира с Петроградския съвет. Всяка страна вземала важни решения. На 1 март Съветът издал едностранната Заповед N91, която апелирала към всяко военно подразделение да избере свой собствен съвет. С един удар в цялата армия била подкопана властта на офицерския корпус. На 2 март Временното правителство издало програма с 8 точки за заместване на държавната полиция от народна милиция. С един удар властта на полицията и на местното чиновничество била подкопана в цяла Русия. Руската империя се разпаднала “по телеграфа”. В същата нощ Николай II абдикирал.

За известно време неспокойният съюз между конституционните либерали в Думата и умерените социалисти в Съвета - главно меншевики и есери, като и двете групи се противопоставяли срещу болшевиките - запазил равновесието в двойната власт. Централната фигура тук бил Александър Керенски (1881-1970), социалист и адвокат, който бил член както на Временното правителство, така и на Съвета. Но тяхната политика на продължаване на войната била много непопулярна. Те само успели да поддържат климата на непрестанно недоволство, който щял да се окаже толкова благоприятен за радикалните елементи. Временното правителство декларирало своето намерение да проведе общи избори за Учредително събрание, което можело да постави руската демокрация върху здрава и постоянна основа. Това дало на болшевиките тяхното разписание: за да използват всяка възможност да управляват Русия, те трябвало да поемат контрола върху съветите и да свалят Временното правителство преди свикването на Учредителното събрание, [рапма]

Преди завръщането на Ленин в Петроград през април болшевиките играели незначителна роля в революционните събития. Но влошаващото се положение през пролетта и лятото създали благоприятна среда за дисциплинирани подривни елементи. В три случая - през април, юни и юли - те се опитали да използват нарастващото си влияние в петроградския гарнизон, стремейки се да превърнат уличните демонстрации във въоръжени въстания. В последния случай Временното правителство действително наредило ареста на болшевишките лидери по обвинения в държавна измяна, след като научило за техните контакти с германците. Ленин бил принуден да потърси убежище в провинцията. През август и септември обаче правителството било парализирано от своя конфликт с армията под ръководството на генерал Лавър Корнилов. Несполучливият пуч на Корнилов дал отсрочка на Ленин, в която той можел да планира своя собствен преврат.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

921