Европа.История

LOOT

ПРЕЗ 1799 г. британският посланик при Високата порта, лорд Елджин, посетил Атина и придобил най-прекрасната част от фриза на Партенона. Партенонът бил използван като арсенал — и никой не се опитвал да го реставрира. Елджин можел да твърди, че неговата сделка с отоманските власти е била както законна, така и с отношение към общественото благо. Но атиняните възразили. Един от гръцките водачи, които се противопоставяли на отоманското владичество, предупредил, че гръцките съкровища се разпродават на “европейците”. “В крайна сметка, написал по-късно той, точно за това се борихме ние”1.

“Елджиновият мрамор” съставлява един от най-качествените експонати на Британския музей; и някои хора го считат за част от британското наследство2. (Ако големите каменни блокове от Стоунхендж бяха транспортирани законно до Атина, някой със същото основание можеше да ги сметне за част от “наследството на Гърция”.)

Много европейски галерии и музеи били изградени въз основа на постъпленията от национални и частна плячка. През XVII век шведите измъкнали от Германия, Бохемия и Полша огромни количества произведения на изкуството и други ценности. Наполеон бил най-рев-ностният покровител на Лувъра. Много от неговите “трофеи” от Египет били плячкосани на свой ред от британците. Голяма част от основната колекция на руските държавни библиотеки и музеи е била изнесена от Полша. В годината, когато лорд Елджин бил в Атина, армията на генерал Суворов в Италия била придружавана от обучени екипи от доставчици на култура. Тежката политическа сила обикновено била придружена от леки, изкусни и крадливи пръсти.

През XX век нацистите най-общо се смятаха за главните крадци на произведения на изкуството. Гьоринг се мислел за ценител; а Хитлер, бившият студент живописец, планирал да създаде най-големия художествен център на света в родния си град Линц. Краков, Париж, Флоренция, Гент и Амстердам, както и множество по-малки центрове, били ограбени напълно. Влакови композиции с плячка пристигали в Райха от изток. В края на войната хиляди от европейските художествени съкровища били открити в една изоставена солна мина край Алт Аузее в Австрия3.

Грабежите на нацистите обаче представят по-малко от половината от цялата история. Не било нужно нацистите да учат руснаците на плячкосване. Петдесет години след войната цели купища от стари майстори и други нацистки придобивки, които Червената армия плячкосала от германските крадци, започнали да се появяват на бял свят в Русия. Тъй наречената златна Маска на Агамемнон от Микена например и 16 000 експоната от “Съкровището на Приам” от Троя, някога занесени в Берлин от Шлиман, били открити през 1991 г. в Москва4. Неизвестни на никого освен на КГБ и на шепа реставратори, тези “трофеи” и “специални находки” били държани в тайна в продължение на половин век в Ермитажа, в музея “Пушкин” и в Загорския манастир. В по-голямата си част те произхождат от частни колекции като тези на Херцог и Хатвани в Будапеща, на Франц Конигс в Амстердам или на фондацията “Кребс” в Манхайм. Става дума за милиони произведения на изкуството. Проблемът, както и в случая с Британския музей, бе да бъдат убедени руснаците, които са ги намерили, че намирането е нещо различно от задържането.

752