Европа.История

ROMA

ЕС№Т1А

ОТ всички римски пътища Виа Егнатия се оказал един от най-важните. Построен през втори век пр. Хр., той свързвал Рим с Византион и следователно, в по-късната епоха - Западната с Източната Империя. Получил името си от град Егнатия в Апулия, мястото на чудотворния огнен олтар и главна спирка между Рим и адриатическото пристанище Бриндизий. В Италия той осигурявал алтернативен маршрут на по-стария Виа Апия, който стигал до същото място през Бенвент и Тарент. На източното Адриатическо крайбрежие неговата начална точка била в Дирахий (Дуръс) с помощен път от Аполония. Той пресичал провинция Македония, преминавайки през Лихнид (Охрид) и Пела, за да стигне до Солун. Заобикалял Халкидическия полуостров при Амфиолий и Филипи, преди да свърши в Дипсея на Хеброс (Марица) в Тракия1.

Последната част до Византион най-напред не носела името Егнатия и правела голямо отклонение навътре, за да избегне крайбрежните лагуни. Директният маршрут между Ре-гий и Хебдомон бил павиран едва при Юстиниян I, водейки пътешественика до Златните’ врати на Константинопол след двадесет дни и над 500 мили. Съществувала е поговорката, че “всички пътища водят към Рим”. Но също така всички пътища извеждат от Рим.

на обезземлените селяни, които служили в армията и помогнали за завоеванията на Републиката. И двамата срещнали съпротивата на управляващата олигархия и били ] убити. През 82-79 г. Л. Сула феликс се обявил за диктатор, след като победил поддръжниците на Г. Марий (157-86), най-великият войн на своето време. През 60 г, пр. Хр. тримата съперничещи си войни политици, М. Лициний Краз, Помпей Магнус и Г. Юлий Цезар, оформили първия управляващ триумвират. Но през 48 г. пр. Хр. Цезар] поискал титлата “Император”, след като пречупил фракцията на останалия триумвир5] Помпей. Накрая, през 31 г. пр. Хр., след падането на втория триумвират, Октавиан] приключил с гражданските войни. Неговата победа при Актиум довела до капитулацията на Египет, до смъртта на Антоний и Клеопатра, до края на опозицията и до това, че той приел титлата “Август”. Така последното издихание на Римската Република съвпаднало със завладяването на последното парче от Средиземноморското крайбрежие, което било останало поне формално независимо. В продължение на почти 500 години вратите на храма на Янус били затворени само три пъти. [доинд]

Гражданските междуособици били преди всичко външен израз на промяната в политическите становища, което е добре илюстрирано в политическите кариери на двамата Катоновци, подкрепили губещата страна. Марк Порции Катон, Цензорът (234-149 г. пр. Хр.) се превърнал в нарицателно за старите римски добродетели - аскетизма и пуританството. След двадесет и седем години войнска служба той се оттеглил в своята ферма, за да пише книги по история и земеделие. Негодувал срещу вълната от елинистичен лукс и изтънченост и особено срещу безпринципния кариери-* зъм, както той го е виждал, на Сципион. В последните години безмилостно призовавал за унищожението на Картаген. Неговият правнук, М. Порций Катон Ютенций (95-46 г. пр. Хр.), притежавал същия прям и упорит характер. Обучен като стоик, той се присъединил към Помпей в кампанията да бъдат спрени диктаторските амбиции

ДРЕВЕН РИМ

179