DYNAMO
Националният Ворпарламент, който се събрал в църквата “Св. Павел” във Франкфурт, 1 съставил конституцията за бъдещата Германска империя. Но той не можел да прило-I жи на практика нито едно от своите решения. Той бил силно разделен по въпроса за ] Шлезвиг-Холщайн. Не можел да реши дали Германия трябва да бъде ограничена до I германската етническа територия, или трябва да включи цялата Австрийска империя, 1 която била предимно негерманска. Той предложил короната на фридрих-Вилхелм IV 1 от Прусия, който отхвърлил честта, “която миришела на канал”. Бил разпуснат през ] юли 1849 г. сред взаимни обвинения и репресии. (Виж Приложение III, стр. 1309.)
Обръщането на Прусия към обединението на Германия станало през 60-те го-I дини на XIX век, най-вече като начин за отхвърляне на Германската конфедерация и на безнадеждното обвързване с Австрия. През първите години на Вилхелм I (упр, 1861- ] 88) делата на Прусия достигнали до много двусмислено състояние. Авторитарната вьр-1 хушка била засилена от военните реформи на фон Роон, докато изборите за Landtag ] довели до либерално мнозинство, оглавено от Fortschrittspartei от Вапдек. През 1862 r. 1 Ото фон Бисмарк (1815-98) бил назначен за премиер, за да оправи възникналата в j резултат на това криза, ако е необходимо, с неконституционни мерки. Неговата цел била да постави Прусия “на седлото” на Германия, а Германия - на седлото на Европа. Огромни разногласия били причинени от обединената пруско-австрийска администрация на Шлезвиг-Холщайн. Вилхелм I не можел да реши дали да води Конфедерацията, или да я остави на франц-Йосиф, както направил с Франкфурт фюрстентаг през 1863 г. Всички тези проблеми били уредени от решителността на Бисмарк да създаде нова Северогерманска конфедерация без Австрия и чрез майсторското използване на ограничената война. През 1864 г. Прусия нападнала и победила Дания, за да анек-j сира Шлезвиг. През 1866 г., когато Австрия повдигнала въпроса за Шлезвиг в Конфе-деративното събрание, Прусия бързо се оттеглила, атакувайки и побеждавайки Австрия и германските съюзници на Австрия. Светкавичната победа при Садова, край Хра-дец Крапове (Кьониграц), осигурила пруското превъзходство и образуването на Се-верогерманската федерация. През 1870-1 г. Прусия нападнала и победила Франция.
В последвалата еуфория Бисмарк уредил федерацията да приеме южногерманските държави, а Вилхелм I да бъде провъзгласен за германски император. Германия отново била обединена; консервативната цитадела триумфирала, а либералите били объркани. [HERMANN]
Полското национално движение имало дълго родословие, най-добрите препоръки, най-голямата решителност, най-лошата преса и най-малкия успех. То проследило своя произход до антируските конфедерации от XVIII век; и раждало по едно въоръжено въстание на всяко поколение между Поделбите и Втората световна война - през 1733,
1768,1794,1830,1848,1863,1905,1919,1944 г. То подхранило един преждевременно развит национализъм, който вече бил узрял по времето на Наполеон. В същността си той почти нямал нищо общо с икономическия рационализъм, всичко било свързано с волята за съхраняване на културата, идентичността, честта.
Полските въстания от началото на XIX век се стремели да възстановят разпънатата на кръст република Полша-Литва. Те били подтиквани от мистичните образи на романтическата поезия от убеждението, че Полша, “Христос на нациите”, ще има своя “Трети ден”:
41. Колумб слиза в Сан Доминго, 1493 г.
42. Лутер влиза във Вормс, 1521 г.
47. Кралят-слънце като баща на семейство
48. философът без гащи
50. Господарите на морето
57. Приятелят на децата 58. Рицар в лъскава броня
69. Сюрреалистично
72. Европа в мъчение
ЮЗИНАТА НА СВЕТА
833