Европа.История

TENEBRAE

паганда работели в унисон и с пълна сила. От 24 август съветската преса обърнала предишната си политика и започнала да цитира Völkischer Beobachter като надежден източник за информация. “Правда” обявила, че “германско-съветската дружба сега е установена завинаги”74. fKATYKij

Безпомощността на западните сили несъмнено окуражила Хитлер и Сталин. Онова, което един френски политик кръстил drôle de, или “фалшива война”, било забавно само за онези, които не били замесени директно. През 20-те месеца след падането на Полша 13 европейски страни щели да бъдат прегазени - 8 от Хитлер и 5 от Сталин, Сталин повел хорото, изпращайки Червената армия във Финландия на 30 ноември 1939 г.

“Зимната война” от 1939-40 г. разкрила сериозни недостатъци в Червената армия и изпробвала до крайна степен търпението на западните сили. В продължение на пет месеца силно мотивираните фински войски сдържали съветския нашественик. В първите месеци те превърнали в кърваво клане тромавите съветски опити да щурмуват линията “Манерхайм”. Съветската тактика и оборудване се оказали по-слаби; съветската политика била осъдена заради откритата агресия. Когато Обществото на народите изключило СССР, западните сили вече не можели да се преструват, както в случая с Полша, че плячкосването на Сталин е по някакъв начин по-законно от това на Хитлер. През пролетта, когато Червената армия се подготвяла за съкрушително нападение, британското правителство било длъжно да обсъди финските молби за помощ и снабдяване през Нарвик и по Лапландската железопътна линия. Имало дори план за бомбардиране на петролните полета в Баку като възмездие за съветските доставки за Германия. Ескадри от британски бомбардировачи, пребоядисани, с емблемата на финландските ВВС, чакали в готовност, когато новината за финландско-съветския договор спасила Лондон от неговата дилема. Финландия щяла да остане независима и неутрална, макар че била принудена да отстъпи голямо пространство от източните си територии в Карелия. Германският генерален щаб едва ли е пропуснал изводите за очевидната слабост на СССР.

финската кампания изложила уязвимостта на германските интереси в Скандинавия особено по отношение на шведската желязна руда, експортирана през Нарвик. Хитлер ударил на 9 април 1940 г. Дания била прегазена бързо, а Норвегия била нападната скоро след това. Съюзническите експедиционни сили, изпратени в Нарвик били отблъснати и им били нанесени тежки загуби. Това бил първият случай, когато британското разузнаване предпочело да скрие животоспасяваща информация, но да не издаде, че знае нацисткия код “Енигма”, чиито тайни за пръв път били разбрани от поляците75. След това Скандинавия попаднала твърдо под германски контрол. Дания запазила своя крал и правителството си; Норвегия била предадена на местен колаборационист, Видкун Куислинг; Швеция щяла да запази своя неутралитет, стига да не прекратява потока от желязна руда. Тук били сигналите, че германската политика на запад ще бъде несравнимо по-снизходителна, отколкото на изток.

Но в началото на лятото на 1940 г. нацистката военна машина била готова за нападение срещу западния съюз. Било много важно да се удари, докато германският дух бил висок и преди британското превъоръжаване да е дало резултати. Кампанията била базирана върху три свързани стратегии - операция в Ниските страни, която да почисти границите, голяма сухопътна операция срещу франция и въздушна опера-

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1007

КАТУЙ

НА 5 март 1940 г. Сталин подписал заповед, която упълномощавала НКВД да разстреля над 26 000 съюзнически военнопленници. Пленниците, които били пленени по време на обединените германо-съветски операции в Полша през предишния септември, били държани в три отделни съветски лагера — в Козиелск, Оштаково и Староби-елск. Почти всички били полски запасни офицери — лекари, адвокати, професори, инженери, полицаи, свещеници, и една жена — които били отделени от много по-голямата група военнопленници в СССР. Те били откарани на малки групи на тайни лобни места, където били завързани, на очите им били сложени превръзки, а после били застреляни в главите и погребани в масови гробове. Операцията била приключена на 6 юни.

През същите тези месеци, съобразно с тайните клаузи в германско-съветския договор за дружба и граница, нацистката £18 и съветското НКВД били в близко сътрудничество. Скрити от външния свят, и двете окупационни сили извършили серия от паралелни кланета и депортации2. Докато Западът бил запленен от “фалшивата война”, неговите полски съюзници били избивани систематично и цинично.

През 1941 г., когато нацистко-съветският пакт се провалил и Сталин подписал съюз с полското правителство в изгнание, поляците потърсили информация за своите изчезнали офицери. При един разговор в Кремъл Сталин казал на генерал Сикорски, че те трябва да са избягали. “Но къде биха могли да избягат?” “Ами например в Манджурия.”3

През април 1943 г., по време на избухване на въстанието във Варшавското гето, нацистките власти в Полша пуснали документален филм, показващ телата на около 4500 избити полски офицери, изровени в Катинската гора край Смоленск (намерили жертвите, взети от Козиелск). Те обявили това за съветско престъпление. Съветите отговорили, че това е нацистка провокация. Полското правителство в изгнание апелирало за разследване към Международния Червен кръст. Заради това бил порицан от Кремъл като “фашистки колаборационисти” и Москва бързо оттеглила дипломатическото си признание за това правителство. Една международна комисия, която посетила мястото през 1943 г. под германско покровителство, подкрепила германските твърдения. Втора комисия през 1944 г., под съветско покровителство, подкрепила съветските твърдения4.

Катинското клане представлявало голямо неудобство за британската политика. Докато бил домакин на полското правителство, Лондон бил дълбоко обвързан със съюза си със Сталин. Един официален, но непубликуван британски доклад заключил, че съветската вина е “почти сигурна”. Но по-висшата морална цел на съюзническата кауза не можела да бъде изложена на риск. Така че били положени всички усилия за прикриване на фактите. Официалните агенции насърчавали вярата в съветската версия. Военната цензура изваждала от обращение противоположните свидетелства5. Ситуацията била обобщена в тайни документи на БОЕ: “Официалната версия на Обединеното кралство претендираше, че цялата работа е измислена… Всеки друг възглед би бил отвратителен за обществото, тъй като от него би могло да се заключи, че ние се съюзяваме със сила, виновна за същите зверства като германците”6.

Още по-изненадващо, в мирно време също имало много малко налична честна информация. Въпросът за убийствата в Катин бил повдигнат от съветските обвинители на Нюрнбергския трибунал; но обвиненията срещу германците скоро били оттеглени и делото не

1008