Европа.История

LUMEN

ято, превръщайки франция в апостол на републиканството, сложила край на френското превъзходство. Крайният триумф щял да зарадва най-смелите противници на аб- | солютизма. Британският конституционализъм вдъхновил не само водещата сила на ] XIX век, но също така, чрез конституцията на бунтовните британски колонии - светов-1 ната водеща суперсила на XX век.

Европейските колонии и презокеански владения продължили да се умножават след 1650 г. ив някои случаи достигнали до независима жизнеспособност. Испания и Португалия били с пълни ръце от експлоатирането на съществуващите си владения. В Северна Америка испанците притискали към вътрешността на континента от Нова Испания (Мексико) към Калифорния, Аризона, Колорадо. В Южна Америка, подкрепени от систематичното заселване на йезуити, концентрирали своите усилия върху Венецуела, Нова Гранада (Богота), Перу, Парагвай и Ла Плата (Кордова). Те опитали да запазят цялата търговия за своите кораби, докато не били принудени чрез договора от Асиенто от 1713 г. да допуснат чужденци. Португалците надживели продължителната кампания на холандците, опитващи се да превземат бразилското крайбрежие. След договора от 1662 г. те се преместили на юг от Сан Паоло до Ла Плата (1680) и на запад, в богатата на злато вътрешност край Минас Гераис (1693) и към Мато Гросо. Освен с Източните Индии, холандците останали с колонии в Гвиана и Кюрасо. Руснаците, които през 1648 г. открили онова, което по-късно щяло да бъде наречено Берингов проток, окупирали Камчатка (1679) и подписали граничен договор с Китай за Амур (1689). Век по-късно, след изследванията на датчанина Витус Беринг (1680-1741), те построили укрепление на остров Кодиак (1783) и предявили иск за Аляска (1791), откъдето изпратили подразделения до форт Рос в Северна Калифорния (1812).

Повечето нови колониални начинания обаче били започнати от французите и британците. Франция започнала Compagnie des Indes през 1664 r., установявайки станции по източното крайбрежие на Индия в Пондишери и Карикал със спирки на островите Мадагаскар и Реюниън. През 1682 г. в чест на Луи XIV на Мисисипи била основана Луизиана със столица в Нови Орлеан (1718). Англичаните консолидирали своите американски колонии с основаването на Делауеър (1682), на квакерската колония в Пенсилвания (1683) и на Джорджия (1773). В Индия Източно индийската компания, която вече владеела Бомбай и Калкута, както и Мадрас, била притисната силно от френската конкуренция. Търговските интереси вървели ръка за ръка с морските открития. През 1766-8 г. френският адмирал Бугенвил обиколил земното кълбо, както направили и трите експедиции на капитан Джеймз Кук от Кралския флот между 1768 и 1780 г. При тези обстоятелства френско-британските колониални конфликти станали почти неизбежни. Те били разрешени от посилния британски флот. Великобритания превзела Нюфаундленд през 1713 г., френска Индия - през 1757 и френска Канада - през 1759-60, като по този начин затвърдила своя статус на главна колониапна сила.

Колониализмът бил силно ограничен до онези морски държави, които първи го започнали. Германските държави, Австрия и италианските държави не взели участие. Така те изостанали зад полското феодално владение Курландия, чийто херцог купил Тобаго през 1645 г. и за кратко поддържал търговски пост в Гамбия; или зад Дания, чиято Западноиндийска компания получила Св. Томас и Св. Джон (1671) и Св. Кроа (1733).

НННВ âA

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

595

Въздействието на нарастващите европейски контакти с далечните континенти и култури не може да бъде преувеличено. Европа дълго била затворена в себе си. Познанията за цивилизациите отвъд Европа били оскъдни. Ширели се фантастични легенди като тази за Еп Дорадо. Но стабилният поток от подробни описания на Индия, Китай или американската граница стимулирали по-сериозни размишления. Les Six Voyages (1676) на Ж. Б. Таверние (1605-89), който натрупал голямо богатство в Персия, дали началото на жанра, писан в същия дух като прочутите “Ново пътешествие около света” (1697) на пирата Уилям Демпиър (1652-1715), “История на Япония” (1727) от немския военен лекар Енгелберт Кемпфер (1651-1716) или по-късната “Пътешествия из Арабия” на швейцареца Й. J1. Буркхарт (1784-1817), първия европеец, който посетил Мека. “Странните, изненадващи приключения на Робинзон Крузо” (1719), първият популярен роман на света, бил написан от английския сатирик Даниел Дефо (1659-1731) въз основа на истинските преживявания на един шотландски моряк, оставен на остров Хуан Фернандес от кораба “Валпарайсо” на Демпиър. Тези творби често давали на европейските читатели база за сравнение на религиите, фолклора и културата по света; те също така дали на философите на Просвещението едно от техните най-ефикасни средства за оспорване на европейските или християнските постулати. За европейците било голям удар да научат, че сиамецът може да бъде по-щаст-лив, браминът - по-мъдър, а ирокезът - по-малко кръвожаден от тях самите. Любопитен факт е, че йезуитските автори, които били майстори на пътеписите от етнически тип, осигурили амунициите, с които най-ефикасно щял да бъде бомбардиран техният собствен интелектуален свят. Тук може да се спомене описанието на живота на американските индианци в Канада от фр. Ж.-ф. Лафит (1670-1740) или превежданите на много езици мемоари за Персия от йезуита Фр. Т. Крусински (1675-1756), публикувани през 1733 г.

Международните връзки явно били повлияни от колониалния фактор. Почти всички войни от периода включвали морски или колониални сражения, които се водели паралелно с главния военен конфликт на континента. Великите сухопътни сили - франция, Испания, Австрия и все по-засилващите се Прусия и Русия - трябвало да се съобразяват с богатите морски сили, особено с британците и холандците, които, докато притежавали малко собствени войски, можели да играят важна роля като спонсори, снабдители и умели кроячи на дипломатически коалиции.

Дипломацията все повече била управлявана от Баланса на силите - доктрина, която възприемала всяка промяна в една част от Европа като заплаха за цялото. Това било сигурен знак за появата на “Европейската система”. И колониалните владения винаги били интегрална част от уравнението. Системата била от особен интерес за британците, които инстинктивно се противопоставяли на всяка вземаща надмощие континентална сила и които усвоили изящното изкуство да поддържат Баланса с най-малко разходи от своя страна. Този тип международни отношения били напълно лишени от моралната и религиозната пламенност на предишните времена. Те често били редуцирани до форма на ритуал, където съвременното състояние на Баланса било изпробвано в образцови битки, водени от малки професионални армии; където елегантните офицери от двете страни принадлежали към едно и също интернационално братство по оръжие; и където резултатът бил изчисляван точно по отстъпената или спечелената територия. Териториалните придобивки се възприемали по-скоро като

596