Европа.История

DMSA ET INDMSA

колоната си c писма, която се оглавява от съобщение на англиканския епископ на Оксфорд за ръкополагането на жени за свещеници45.

Единствената голяма статия, представляваща исторически интерес, се появява на предната страница на Corriere della Sera под заглавието “Massacrateli ordine di Lenin”, Москва е точката за растеж на познанията за модерната европейска история. Един кореспондент, цитиращ Комсомольская Правда, изброява секретните документи от архива на Института по марксизъм-ленинизъм. Те разкриват личното настояване на болшевишкия лидер за революционни убийства. На 11 август 1918 г. например Ленин пише на другарите в Пенза:

Въстанието в пет кулашки региона трябва да бъде посрещнато с безмилостни репресии… Има нужда да дам един пример. 1) Обесете не по-малко от 100 кулаци, богатите, кръвопийците… 2) Публикувайте имената им. 3) Изземете цялата им храна. 4) Вземете заложници според вчерашната телеграма. Направете всичко, за да могат хората да видят, да треперят и да пъшкат на мили и мили наоколо… PS. Издирете упоритите хора.

Тези цветисти изрази не са взети от кореспонденцията на Хитлер, коментира Corriere.

Седмичните вътрешни новини са доминирани от подли предизборни караници, главно за пари. В чужбина човек може да избира между родилните мъки на френския президент, бъдещето на бившия съветски ядрен арсенал, присъдата на световния шампион по бокс или решението на Ирландския конституционен съд да откаже правото на аборт на 14-годишна жертва на изнасилване. Президентът на Европейската комисия е представил предложения за по-голям бюджет - “за да подхожда с Епохата на Маастрихт”. Британските таблоиди посрещат тази последна тема с подигравки. Под заглавие “Не, Жак, не е добре”, уводната статия на Daily Mail коментира: “Такава евро щедрост лесно може да се озове в джобовете на сенчести предприемачи или под дюшеците на колоритни, но мързеливи, хора, които се греят на средиземноморското слънце”47. Le Monde анализира феномена: “La Grande-Bretagne se mobilise contre les “eurocrates”48.

Преди всичко - XVI Зимни Олимпийски игри в Албервил и Коршевел в Савой. Голямата награда за спускане и слалом при мъжете била спечелена от италианеца Йозеф Полг.

European, който претендира, че е единственият общоевропейски вестник, наскоро изгуби своя издател мошеник и своя герой в Кремъл. Водещата история тази седмица: “Италия се изправя срещу гнева на Европа”, докладва за нищожните постижения на Рим в прилагане на директивите на ЕО. Бизнессекцията се противопоставя яростно срещу “американските изолационисти” заради схемата от $10 милиарда на МВФ за стабилизиране на руската рубла49.

Късно сутринта, според прогнозата, започна да вали дъжд. Метеорологичните карти във вестниците илюстрират обхвата на читателските им интереси. The Times публикува три метеорологични карти - две по-големи за Британските острови (по-малка за Западна Ирландия), за сутринта и за следобед и една, центрирана около Средния Атлантик. Le Monde има две метеорологични карти за Европа и една за франция. Corriere има една за Европа от Атлантика до Крим, друга за Италия. SZ има три просторни карти, всичките за цяла Европа, осигуряващи детайлна информация от множество ме-

ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА

1137

теорологични станции, ограничени от Рейкявик, Люлеа (Швеция), Лисабон и Атина. Gazeta Wyborcza няма метеорологична карта, но изброява температурите за предишния ден от избрани европейски столици - Рим и Лисабон (13° С), Лондон (10° С), Атина (9° С), Вилнюс, Рига, Талин и Минск (+1° С), Киев и Прага (+1° С) и Букурещ (+3°С). Варшавяни не знаят каква е температурата в Москва.

European прави впечатление с най-големите метеорологични карти, които са цветни. Те отбелязват новите републики, включително Словения, Хърватия, Беларус и Молдова, но не и Русия, която погрешно се идентифицира с ОНД. Съпътстващият списък на “Европейските пътни ремонти” не споменава нищо по-далеч на изток от кръстовищата А9 - Bad Dürrenberg край Лайпциг. Значи е вярно: в Източна Европа не поправят пътищата.

Днес е денят на св. Валентин. По традиция това е денят, когато птиците започват да свиват гнездата си; той също така се е превърнал в деня, когато човешките влюбени птички си разменят подходящи сигнали. The Times публикува страница след страница със загадъчни и често неграматически послания:

АГАТА ААДВААРК. Цялата ми любов Хектар Трий… АРТЕМИС, Не само Хеспер моли настоятелно за Твоята Любов, Алги… КРИСТИАНЕ, Un vraie couscous royale. Je t’aim infiniment, King… MENTEN, Сини морета в Базалтови скали… КРЪГЛОБУЗКО обича милото кюфтенце и Миризливото… ГЛУПАЧЕ, Ich bin deiner, bist du meine? Wirst du sein mein Valentine?50

Няколко вестника дават противоречиви обяснения за произхода на Деня на св. Валентин. Една версия казва, че хората от Средновековието възприели римския фестивал Луперкалия; луперкал, или “вълчата бърлога” била пещерата, където Ромул и Рем били отгледани от вълчицата и където по-късно римляните се намазвали с козя кръв с надежда за потомство. Нито един от двамата римски мъченици на име Валентин не може да бъде отговорен за езическите лудории.

Днес също така се навършват триста години от Клането в Гленко. Оказва се, че били убити само 38 души. “В контекста на клановата история, казва лорд Макдоналд от Скай, споменатата бройка е минимална”. Заради това все още има достатьчно Макдонал-довци, които маршируват с гайди към Долината на плача. Във всеки случай, както съобщава The Times, Кембълите действали “като агенти на правителството в Уестминстър”. Сега това е злободневна забележка. Die Zeit от миналата седмица посвещава голяма статия на корените на отделната шотландска идентичност; тя е придружена със снимка на огромен графит от Глазгоу, “Британците Вън Веднага”51.

Писането под акомпанимента на музика е практичен навик. Радио ВВС 3 помага на мастилото да тече като река. В 07:35 първите абзаци бяха започнати на концерт d’amore за обой на Бах, BWV1055. Сутрешните вестници бяха придружени с Концерт за пиано №3 на Рахманинов. Денят на св. Валентин бе подходящо предшестван от симфонич-ната фантазия на Чайковски Francesca da Rimini. В 2 следобед бе пропуснат духовият оркестър от Катовице, но Осмата на Бетовен дава сили за следобеда. Днес има добър баланс между Изтока и Запада. По изключение ВВС 3 не пуска Яначек.

72. Европа

■

1138

ОМБА ЕТ 1ШШЗД

Ирония на съдбата е, че историците, които изучават миналото, неизменно се натискат да предсказват бъдещето. Това помага да се следва потокът на събитията, но не много.

На запад, отвъд океана, САЩ със сигурност достигнаха върха на своята мощ. Изглежда, че се насочват към проблеми заради своя дълг - към проблеми със своите съюзници и към проблеми заради “разнообразието” на собствените им граждани. Те имат особено неотложен проблем с Япония, чиято икономическа мощ нарани гордостта на Америка. Отдръпват се от Европа, към която вече не са привързани с веригите на отминалата Студена война. Вицепрезидентът Куейл в Лондон тази седмица, протестирайки и твърдейки обратното, не протестира твърде много.

На север, в Шотландия, движението за независимост отново се завъртя. Тази седмица абсолютното мнозинство от шотландците изрази предпочитание за промяна на статуса на страната. Те притежават силата да разрушат Обединеното кралство и по този начин да обезценят англичаните така, както никой в Брюксел не може да го направи. Все още могат да ни превърнат в европейци.

На юг, в сърцето на сегашната Европейска общност, французите и германците усещат напрежението, франция изнемогва под бремето от мюсюлмански имигранти от Северна Африка, от националистическите изблици на М. льо Пен и от социалистическото президентство, което се задържа твърде дълго. Германия се олюлява от це-ната на обединението си. В своята беда и двете правителства се приближават към Европейския съюз, търсейки утеха и подкрепа. Тази седмица едно телевизионно предаване “За германците” показа германския канцлер да цитира Томас Ман, който копнееше “не за Германска Европа, а за Европейска Германия”. Германците може да изгубят своя ентусиазъм, ако се наложи да изгубят своята дойче марка.

На изток картата на Европа все още се променя непрекъснато: изглежда, всеки месец се създава нова държава. Говори се много за опасностите от национализма. Откъде идват тези приказки? Би било по-убедително, ако са насочени към по-големите и по-опасни национапизми, а не към дребните. Не че такава опасност не съществува. Трите Балтийски държави плават в море от проблеми. Полша, Унгария и Чехословакия се стремят към пълноправно членство в ЕО до края на десетилетието. Чехите и словаците може би се насочват към развод*. Румъния, България и Албания нямат къде да отидат. Югославската федерация със сигурност ще се раздели скоро. Словения и Хърватия, като Беларус и Молдова, трябва да се окажат жизнеспособни, ако бъдат оставени на мира. Общността на независимите държави обаче има малка вероятност за оцеляване; а в сегашната си форма Руската република не изглежда поздрава от ОНД. Тя все още е огромна изкуствена амалгама, два пъти по-голяма по територия от САЩ, с много неравна икономическа инфраструктура и без политическа спойка. Нейните лидери едва ли биха могли да запазят целостта й чрез демокрация и молитви. Може би ще имат шанс, ако Москва позволи на Далекоизточния си регион да се носи по посока на автономия и да приема японски инвестиции и ако Сибир бъде насърчен да разработва собствените си ресурси с чуждестранна помощ. Европейска Русия, както винаги, има прекалено много хора и прекалено много войници, но няма достатъчно ресурси, за да ги изхрани. Руснаците показаха изключител-

* Който наистина се състоя след написването на тази книга - Б. пр.

ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА

1139

ните си сили на стоическа издръжливост през двете години на съветския колапс; но не могат да продължат така до безкрай. Ако демократична Русия не просперира, тя ще продължи да се фрагментира още. В такъв случай автократична Русия ще се опита да се наложи отново с насилие.

Колапсът на Съветската империя действително е “най-голямото и може би най-ужасното събитие” на модерните времена. Скоростта на колапса надвиши всички други големи трусове в европейската история - разчленяването на испанската доминация, разделенията на Полша, отстъплението на отоманците, дезинтеграцията на Австро-Унгария. Но това едва ли е събитие, което би накарало историка да седне в руините на Кремъл, както Гибън в Колизеума, или да напише реквием. Защото Съветският съюз не беше цивилизация, която някога е била велика. Тя бе уникално подла и лъжлива дори в своя кратък час на триумф. Донесе смърт и мизерия на повече човешки същества от всяка друга държава в историята. Тя не донесе добър живот нито на господстващата си руска националност, нито дори на управляващия си елит. Тя бе изключително разрушителна преди всичко за руската култура. Както сега признават много разумни руснаци, беше безумие, което най-напред не трябваше да се изгражда още в самото му начало. Суверенните нации от бившия Съветски съюз събират парченцата, които бяха оставили през 1918-22 г., когато първоначалният им трепет за независимост бе смазан от Лениновата Червена армия. Почти всички са съгласни: “Русия, да. Но каква Русия?”52

Най-очевидният факт за съветския колапс е, че той стана по естествени причини. Съветският съюз не беше, като древния Рим, нападнат от варвари или като Полската република, разделен от хищните си съседи, или като Империята на Хабсбургите, смазан от напрежението в една голяма война. Той не беше, като нацисткия Райх, победен в битка до смърт. Той умря, защото трябваше да умре, защото абсурдните органи на вътрешната му структура бяха неспособни да осигурят елементарните жизнени потребности. В ядрената епоха той не можа, като царската си предшественичка, да разреши вътрешния си проблем чрез експанзия. Не можа да изсмуче и повече облаги от нациите, които беше завладял. Не можа да толерира и партньорството с Китай, което някога обещаваше глобално бъдеще за комунизма; не можа да издържи кислорода на реформата; и избухна. Той беше поразен от политическия еквивалент на инфаркта, по-масивен от всичко, което историята позволява.

Последствията от един толкова масивен шок трябваше да засегнат цяла Европа. Оставаше открит въпросът, дали народите от бившата Съветска империя могат да продължат да пренареждат делата си с минимум кръв и омраза, фактът, че колапсът протече толкова мирно, бе доказателство за това, че е бил узрял; но националните войни, които заеха полята на Кавказ и Югославия, имаха много потенциални имитатори. Не е изненадващо, че страните от Западна Европа реагираха на съветския колапс с изключителна предпазливост. Правителствата не бързаха да подпомогнат борещите се републики. Някои, в името на една неуместна стабилност, желаеха да запазят целостта на Съветския съюз и Югославската федерация. Те бяха във фаза на объркване и на полумерки, извършени несръчно от конкуриращи се агенции.

Парадоксално, заплахата от анархия на изток може да подейства като стимул за по-близкия съюз на запад. Миналата година дейетки хиляди албански бежанци пре-плаваха Адриатическо море и се опитаха да влязат насила в Италия. Орди от руски, украински и румънски скитници и търговци се изливат в Полша, точно както поляците

1140