Европа.История

DIVISA ET INDIVISA

наскоро ce изляха в Германия и Австрия. Чудният капацитет на Германия за абсорбирана е поставен под най-силно напрежение не само от милионите безработни източногерманци, но и от хилядите законни имигранти, търсещи убежище, чието присъствие не може да бъде приветствано. Ако сцените на безредие се повторят в по-големи мащаби, включващи и Централна Европа, усещането за натиск върху западните капитали би се засилило неимоверно. Засега консолидацията на Европейската общност продължава с възможно най-бавната скорост. Един силен полъх на студен въздух откъм изток би могъл да ускори ритъма.

Много зависи и от събитията в Америка. Тъй като САЩ остават силни и сравнително проспериращи, съществува малка вероятност за внезапна промяна на статуквото в Западна Европа. НАТО ще бъде запазен, а Европейската общност ще се развива с премерени стъпки. Ако и когато САЩ навлязат в криза обаче, страните от Европа ще бъдат привлечени една към друга за обща защита. Атлантическият вихър откъм запад би могъл да има същия ефект като студения източен вятър.

Европа, като самата природа, не може да търпи вакуум. Рано или късно Европейската общност на запад и държавите на изток трябва да редефинират своята идентичност, своите граници и своята лоялност. По някакъв начин, за известно време, може да бъде постигнато ново равновесие, може би в една многостранна рамка. Регионалните групирания, като Балтийския съвет, hexagonale и някаква форма на бивш съветски клуб или клубове може би ще изиграят своята роля. Но някъде между дълбините на Русия и сърцето на Европа ще трябва да се установи нова разделителна линия -да се надяваме, че това ще бъде граница на мира.

“Европа, да. Но каква Европа?” Старата Европа, която съществуваше преди Затъмнението, вече е мъртва. Заедно с поета човек може да съжалява смъртта й и за древните й, ясно очертани стени:

Fileur éternel des immobilités bleues,

Je regrette l’Europe aux anciens parapets!53

Но никой не може да я върне. Настоящата “Европа”, творение на Студената война, е неподходяща за своята трудна задача. Моралната и политическата визия на бащите, основатели на Общността - са почти забравени.

Европа няма да бъде обединена напълно в близкото бъдеще. Но тя има шанс да бъде по-малко разделена, отколкото през изминалите поколения. Ако съдбата се усмихне, физическите и психологическите бариери няма да бъдат толкова жестоки, колкото от незапомнени времена насам. Европа продължава ездата си. Tremulae sinuantur flamine vestes..

БЕЛЕЖКИ

ЛЕГЕНДАТА ЗА ЕВРОПА

1. Виж Глава 1, бележка 15.

2. ОВИДИЙ - “Метаморфози”, ВТОРА КНИГА - стих 862 - до края Народна Култура, библ. “Световна класика”, 1974. Превод от латински Георги Батаклиев, редактор Радко Радков.

3. По-правилно “Око за око, зъб за зъб”. Херодот, “Историите”, Книга 1.2.

4. Овидий, цитираното съчинение: стих 875.

5. Вероятно от асирийската дума “ЕгеЬ”, означаваща “Западът”.

ВЪВЕДЕНИЕ

1. Henryk Batowski, Kryzys dyplomatyczny w Europie, 1938-39 (Warsaw, 1962) ; Ostatni tydzien pokoju i pierwsze tygodnie wojny, 2-po изд. (Poznart, 1969) ; Europa zmierza ku przepasci (Poznart, 1989); see also his Niedoszfa “Biata Ksiqga”z roku 1940: rozprawa zrödtoznawcza (Cracow, 1993); и “17 септември 1939: Преди и след”, East European Quarterly, 27/7 (1993), 523-34.

2. L’Évolution de Humanité, ed. Henri Berr (Bibliothèque de Synthèse Historique) (Paris). J. Vendryes, Le Langage: introduction linguistique излиза през 1921, H. Venn, La Glorie des ingénieurs (1993).

3. От Юлиуш Словацки, “Пътуване на изток” (1836), преведено на англ. от Норман Дейвис доста подобре, отколкото в Heart of Europe (Oxford, 1984), p. xi. Превод на български (от английски) - Д. Добрев.

4. The Cambridge Mediaeval History, ed. J. B. Bury, H. M. Gwatlin et. ai. (8 тома, Cambridge, 1936-39).

5. Handbuch der europäischen Geschichte, ed. T. Schieder (7 тома, Stuttgart, 1968-79).

6. Periods of European History, ed. Arthur Hassall (9 тома, London, 1897-1936).

7. e. g. The Fontana History of Europe (400-1945), General Editor J. H. Plumb (15 тома, London, 1963-); The Library of European Civilisation, General Editor Geoffrey Barraclough (London, 1965-); A General History of Europe, from the Decline of the Ancient World to 1945, General Editor Denys Hay (11 тома, London, 1968-).

8. John Bowie, A History of Europe: A Cultural and Political Sunrey (London, 1979), 589.

9. Виж Anthony Seldon, Contemporary History: Practice and Method (Oxford, 1988).

10. Walter Raleigh, A Historie of the World, в неговите Works (London, 1829). Ралий благоразумно ограничава своята история до древните гърци и римляни.

11. H. A L. Fisher, A History of Europe (London, 1936).

12. Eugen Weber, A Modem History of Europe: Men, Cultures, and Societies from the Renaissance to the Present (New York, 1971 ).

13. Kenneth Clark, Civilisation: A Personal View (London, 1969); на български: Кенет Кларк, “Цивилизацията: едно лично гледище”, изд. “Български художник” (София, 1977); превод от английски Нели Доспевска.

14. Jacob Bronowski, The Ascent of Man (London, 1973).

15. Michael Andrews, The Birth of Europe: Colliding Continents and the Destiny of Nations (London, 1991).

16. Fernand Paul Braudel, La Méditerranée et le monde méditerranéen à l’époque de Philippe II (Paris,

1949), прев. като The Mediteranean and the Mediteranean World (London, 1973) ; виж също William McNeil, The Rise of the West: A History of the Human Community (Chicago, 1963); и Immanuel Wallerstein, The Modem World System (New York, 1974).

17. A. Low-Beer, “Empathy in History”, Teaching History, 55 (Apr. 1989), 8 ff.; J. Cairns, ibid. 13 ff.; също така K. Jenkins and P. Brickley, “Reflections on the Empathy Debate”, ibid. 18 ff.

18. Виж David Lehman, Signsofthe Times: Deconstruction and the Fall of Paul de Man (New York, 1991); рецензирана от Louis Menand, “The Politics of Deconstruction”, New York Review of Books, 21 Nov. 1991.

19. Apocryphal. On my mischievous master, виж Adam Sisman, A. J. P. Taylor (London, 1994).

20. Claude Delmas, Histoire de la civilisation europpéene (Paris, 1969), 127, “il n’y a pas une Vérité, mais autant de vérités que de consciences.”

21. Norman Davies, Предговор към God’s Playground: A History of Poland (Oxford, 1981), том i, стр. vii.

22. Lord Acton, цитиран от Geoffrey Parker, The Thirty Years’ War (New York, 1984) p. xv.

23. “Част от моето убеждение е, че единствената поезия е историята, стига да можем да я предадем правилно”; Thomas Carlyle, писмо до Ralph Waldo Emerson, 12 Aug. 1834, в The Correspondence of Emerson and Carlyle, ed. J. Slater (New York, 1964), 105.

24. Виж Gertrude Himmelfarb, “Telling It as You Like It: Post-modernist History and the Right from Fact”, TLS, 16 Oct. 1992,12-15.

25. Ibid. 15.

26. Voltaire, Le Siècle de Louis XIV, цитиран от Denys Hay, Europe: The Emergence of an Idea (Edinburgh, 1957), 123.

27. Edmund Burke, от Letters on a Regicide Peace (1796), цитиран от Hay, Europe, 123.

28. William Blake, “The Ancient of Days” (Urizen Creating the Finite Universe), илюстрация в началото на Europe a Prophecy (1794), Британски музей; репродуцирана в William Blake, ed. Vivian de Sola Pinto (London, 1965), ил. 4.

29. John of Trevisa, translating Bartholomew the Englishman’s Latin Encyclopaedia; цитиран от R. Barber, The Penguin Guide to Mediaeval Europe (London, 1984), 30.

30. George F. Kennan, Siberia and the Exile System (New York, 1891), i. 420-2; цитиран от Benson Bobrick, Easf of the Sun: The Epic Conquest and Tragic History of Siberia (New York, 1992), 267-8.

31. Виж Hay, Europe, 125; също Egbert Jahn, “Wo befindet sich Osteuropa?” в Osteuropa, 5 (May, 1990), 267-8.

32. Виж W. H. Parker, “Is Russia in Europe? The Geographical Viewpoint”, в An Historical Geography of Russia (London, 1968), 27-9.

33. T. S. Eliot, Die Einheit der Europaeischen Kultur (Berlin, 1946)] публикувано и като “The Unity of European Culture” в приложение към Notes towards the Definition of Culture (London, 1948), особ. 122-4.

34. Henri Janne, Europe’s Cultural Identity (Strasburg, 1981).

35. Цитирано от Margaret Shennan, Teaching about Europe (London, 1991 ), 241.

36. Jean Monne, цитирана от Anthony Sampson, The New Europeans (London, 1968), 6; виж също Mia Rodriguez-Saldago, “In Search of Europe”, History Today, 42(Feb.1992), 11-16.

37. Виж J. Tazbir, Myélpolska w nowoiytnejkutturze europejskiej (Warsaw, 1986), 101-5.

38. L.-P. Ségur, Tableau historique et politique de l’Europe de 1786 a 1806, цитиран от J. Fabre, Stanislas-Auguste Poniatowski et l’Europe des lumières (Paris, 1952), 8.

39. Dostoevsky, 8 June 1880. За пълната дискусия виж Milan Hauner, What is Asia to Us? Russia’s Asian Heartland Yesterday and Today (New York, 1990) особ. pt. i, “Russian Ideology and Asia: Historians and Geographers”.

40. Alexander Blok, “The Scythians” в Cecil Kisch, Alexander Blok: Prophet of Revolution (London, 1960) 152-3. (Българският превод е на Кирил Кадийски от Александър Блок - “Избрани творби”; НК1980; библ. “Световна класика”.

41. René Albrecht-Carrié, “Two Special Cases: England and Russia”, в The Unity of Europe: An Historical Survey (London, 1966), 24-7.

ЬЕЛЕЖКИ КЪМ ВЪВЕДЕНИЕТО

1143

42. Timothy Garton Ash, The Uses of Adversity: Essays on the Fate of Central Europe (New York, 1989; 2-po ревизирано издание London, 1991); също G. Schopflin and Nancy Wood (редактори), The Search for Central Europe (Oxford, 1989)] and Le Rider, La Mitteleuropa (Paris, 1994).

43. Heart of Europe е заглавие на апел за съдбата на окупираната Белгия (London, 1915); of a short history of Poland by Norman Davis (Oxford, 1984); of a guidebook to Prague by Bohomir Mraz (London, 1988); of a Hungarian art exhibition at the National Gallery of Scotland (Edinburgh, 1992)] and of J. P. Stern’s collected essays on German literature and ideology (London, 1992).

44. Hugh Seton-Watson, “What Is Europe, Where Is Europe? From Mystique to Politique”, 11th Martin Wight Lecture, delivered at the Royal Institute of International Affairs, 23 Apr. 1985; Encounter, 65/2 (July-Aug. 1985), 9-17.

45. Ibid. 14.

46. Ibid. 16.

47. Ibid. 17.

48. Dimitri Obolenski, “Hugh Seton-Watson, FBA”, Proceedings of the British Academy, 78 (1987), 631-41.

49. Douglas Johnson, “What is European History?”, UCL History Newsletter, 8 (University College London) (Dec. 1991), 9-10.

50. F. Guizot, The History of Civilisation in Europe (London, n. d.), 32.

51. George Burton Adams, European History: An Outline of Its Development (London and New York, 1899),

6.

52. Terne L. Plunkett and R. B. Mowat, A History of Europe (Oxford, 1927), предговор, p. vii.

53. Rudyard Kipling, “The Ballad of East and West”, в The Definitive Edition of Kipling’s Verse (London, 1949), 234-8. Българският превод е от “Ръдиард Киплинг - Избрано”, Прев. Стоян Медника-ров, Изд. “Елпис” (Велико Търново, 1992).

54. Kipling, “Recessional: June 22,1897”, в The Oxford Book of English Verse (Oxford, 1939), 1069. Прев. на български - Д. Добрев.

55. Martin Bernal, Black Athena: The Afroasiatic Roots of Classical Civilization (в 2 тома, London, 1987-91). [BLACK ATHENA].

56. Molefi Kete Asante, Afrocentricity (TRenton, NJ, 1988), 6,11. Афроцентристите могат да бъдат особено язвителни по отношение на американските черни лидери като У. Е. Б. Дю Бойс, който работеше за интеграция и асимилация. “Получил образованието си в Берлинския университет и в Харвард, цитаделата на западната образна система в Америка, Дю Бойс бе пропит с традициите на европейската ерудиция… Работейки от европоцентристка позиция, той е участвал във философските течения на Западна Европа и поради това притежава същия манталитет като привържениците на дарвинизма, марксизма и фройдизма. Тези доста материалис-тични подходи към живота приемат конфликта като движеща сила на прогреса” (ibid. 16-17).

57. Виж George James, Stolen Legacy (San Francisco, 1976), в която се твърди, че европейската философия и съзидателна мисъл произхождат от Африка.

58. S. Amin, Eurocentrism (London, 1989); V. Lambropoulos, The Rise of Eurocentrism: anatomy of interpretation (London, 1993).

59. Jacques Ellul, Trahison de /’Occident (Paris, 1975), 217.

60. Edward Said, Orientalism (London, 1978).

61. В своята History of Western Civilization: A Handbook (виж бел. 64 по-долу) У. X. Макнийл използва термина “Западна цивилизация” като взаимозаменяем с “Цивилизация на Западна Европа”, “Европейска цивилизация”, “нашата цивилизация” и “Европейска история”. Той прави две основни разделения; “Антична цивилизация” и, от около 900 г. сл. Хр., “Европейска ци-

4Г