Европа.История

LEONARDO

Шеонардо да винчи (1452-1519) бил левичар, хомосексуален инженер, най-добре известен със своите странични занимания с рисуване. Бил любимото дете на флорентински адвокат и селско момиче от село Винчи. Той се цени най-високо като най-многостранния от всички европейски “гении”. Само около дузина от неговите картини са оцелели, някои от тях недовършени. Но в тях влизат няколко превъзходни шедьовъра, включително Мона Лиза в Париж, Тайната вечеря в Милано и Дамата с видра в Краков. Неговото левичарство го накарало да пише отзад напред, с почерк, който може да бъде прочетен само с помощта на огледало. Сексуалните му наклонности го карали да издържа па-разитиращ компаньон, наречен Салай, и да живее в постоянен страх от преследване. Най-ценното му наследство най-вероятно се съдържа в множеството му научни тетрадки, съдържащи скици и обяснения за хиляди устройства и изобретения, които никога не били осъществени на практика’. Не е изненадващо, че постоянно привличал вниманието на всички, които са се опитвали да измерят съставките на гения. Името му фигурира във всякакви списъци на прочути европейци, за които се твърди, че са притежавали неговите характеристики:

Левичари Нива на мозъчна радиация1 Хомосексуалност

Тиберий (По скалата на Брюнлер Сафо

Микеланджело където 500 = “гений”) Александър Велики

С. П. Е. Бах Леонардо, 720 Юлий Цезар

Джордж II Микеланджело, 688 Адриан

Нелсън Чейро (хиромант) 675 Ричард Лъвското сърце

Карлайл Елена Блаватска, 660 А. Полизиано, учен

Тициан, 660 Ботичели

Пресметнат Фридрих Велики, 657 Юлий III, папа

коефициент за Рафаел, 649 Кардинал Карафа

интел игентност Френсис Бейкън, 640 Хенри III

Рембранд, 638 Френсис Бейкън

Джон Стюарт Мил, 190 Гьоте, 608 Джеймз VI и I

Гьоте, 185 Наполеон, 598 Жан-Батист Люли

Т Чатьртън, 170 Шопен, 550 Кралица Кристина

Волтер, 170 Ел Греко, 550 Фридрих Велики

Жорж Санд, 150 Распутин, 526 Александър фон Хумбол’

Моцарт, 150 Пикасо, 515 Ханс Кристиян Андерсе!

Лорд Байрон, 150 Мусолини, 470 Чайковски

Дикенс, 145 Айнщайн, 469 Уайлд

Галилео Галилей, 145 Фройд, 420 Пруст

Наполеон, 140 Кейнс

Вагнер, 135

Дарвин, 135

Бетовен, 135

Леонардо, 135

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

493

След смъртта на Леонардо бил направен експеримент да се копира неговият гений. Неговият доведен брат, Бартоломео, издирил момиче от селото на майка му, дарил я със син и отгледал момчето в едно от най-представителните флорентински ателиета. Пиерино да Винчи (1530-53) показал голям талант: неговите младежки картини били достатьчно добри, за да бъдат приписвани погрешно на Микеланджело. Но той починал, преди геният му да узрее3.

ду светския Ренесанс и религиозната Реформация, която щяла да постави силно ударение върху авторитета на Писанието. Научният критицизъм на класическите текстове се развивал бързо преди появата на книгопечатането. Началото, и тук, било положено от Петрарка. Подражавали му Бокачо, Гуарино, филелфо, Бруни, Ауриспа и онзи неуморим колекционер и папски секретар Дж. ф. Поджо Брачолини (1380-1459). Съперникът му, Лоренцо Вала (около 1406-57), бил автор на трактата De Elegantiis Latinae Linguae, който установил превъзходството на Цицероновия латински, а освен това изложил фалшивото Дарение на Константин. Гръцката традиция, подхранвана от византиеца Мануел Хризоларас (1355-1415), известно време професор по гръцки във Флоренция, и от Анджело Ползиано (1454-94), поет и преводач на Омир, била подсилена от вълната гръцки бегълци и техните ръкописи след 1453 г. Едно по-късно поколение учени в Италия било доминирано от елиниста и ориенталиста Дж. Пико де ла Мирандола (1463-94), който изследвал кабала, и от Марсилио фичино (1433-99); във франция, от Жак Льовефр д’Етапл (1455-1537) и Джуилауме Буде (1467-1540); в Германия, от специалиста по иврит Йохан Рейхлин (1455-1522), от пътуващия рицар Улрих фон Хутен (1488-1523) и от Филип Меланхтон (1497-1560). Особено важен за бъдещето на науката бил преводът на фичино на Александриан Хермес Трисмегистус. Печатарската машина навлязла, когато моментът бил назрял отдавна, [cabala] [press]

Ентусиазирани кръгове от такива “хуманисти” се появили по всички точки, от Оксфорд и Саламанка до Краков и Лвов. Техните покровители, от кардинал Бюфорт до кардинал Оболенски, често били видни църковници. Всички, в своята преданост към древните, щели да повторят cri de coeur на един от техните по-низши братя Киряк отАнкона: “Аз отивам да събудя мъртвите.” Всички отдавали почит на най-великия от тях - Еразъм Ротердамски.

Жерар Жерардс (около 1466-1536), холандец от Ротердам, по-известен със своите латински и гръцки псевдоними “Дезидерий” и “Еразъм”, бил главният практик на християнския хуманизъм. Учен в Девентьр, хорист в Утрехт, секретар на епископа в Камбрай, чест посетител на Лондон и Кембридж и дълго време жител на Базел, Еразъм “се превърнал в център на научното изучаване на Божеството… крайъгълен камък на класическата ерудиция и литературния вкус”6. Един от първите наистина популярни автори от епохата на книгопечатането - неговата Moriae Encomium (Похвала на глупостта, 1511) претърпяла 43 издания, докато той бил още жив - той направил повече от всеки друг, за да свърже новия хуманизъм с католическата традиция. Неговият Enchiridion Militis Christiani (Наръчник на християнския войник, 1503) била друга много

494