Европа.История

CONCLAVE

РИМОКАТОЛИЧЕСКАТА църква не е демокрация. Но нейните процедури за избиране на папа са базирани върху труден опит. Системата на конклава била регулирана от Григорий X, за да се избегнат скандалните отлагания на неговото собствено назначение. Срещайки се във Витербо в края на 1268 г., кардиналите вече били в конфликт цели три години. Техните извъртания дотолкова разгневили градските власти, че вратите на кар-диналската резиденция били заключени отвън, после покривът им свален, а дажбата им от храна - намалена до ниво на гладуване.

От тогава нататък Колегията на кардиналите трябвало да се събира във Ватиканския дворец в Рим не по-късно от петнадесет дни след смъртта на титулярния папа. (Преди епохата на телеграфа и железопътния транспорт това правило автоматично изключвало повечето кардинали, които не се намирали в Италия.) Управляващият папския двор тогава нареждал да заключат техни преосвещенства в подходящи покои, обикновено в Сикстинската капела, и да ги държат там con chiave - “с неговите ключове”, - докато не постигнат решение. Гласуването можело да става чрез одобрение, чрез комисия или, каквато станала обичайната практика, чрез тайно подаване на гласовете. При гласуване сутрин и следобед всеки кардинал поставял името на един предпочитан кандидат в чаша на олтара. Всеки ден управляващият двора изгарял листчетата за гласуване от неокончателните кръгове, изпращайки стълб черен дим от комина на печката. Гласуването трябвало да продължи, докато успелият кандидат събере мнозинство от две трети плюс един глас. В този момент управляващият изпускал знаменателния сигнал от бял дим и избирателите затвърждавали своя избор на нов папа със свещена клетва за почит.

Системата на Григорий X остава в основни линии непокътната, променена само от конституцията Vacantis apostolicae sedis (1945). През XX век делата на провидението превъзмогнали ветото на император Франц-Иосиф, връчено на конклава от 1903 г., и довели до рекорден еднодневен конклав през 1939 г. Папа Йоан Павел II бе избран през октомври 1978 г., очевидно на осмото гласуване и краен вот на подкрепа от 103 от общо 109 кардинали’.

реност: Барджело (започната през 1254), новите градски стени (1284-1310), Палацо Ве-кио (започнат през 1298), реставрираният Понте Векио (1345) и Лоджия дела Синьория (1381); дворците Арте дела Лана или Вълнената гилдия (1300), на гвелфската партия, на Пази, Пити, Стрози, Антинори и Медичи-Рикарди (1444); и преди всичко, религиозното изкуство - църквата в романски стил “Сан Миниато ал Монте”, готическата “Санта Кроче” (1294), облицованият с мрамор осмоъгълник на Кръщелнята на св. Йоан (1296), Дуомо (започнат през 1294), Кампаниле на Джото (1339), катедралният купол на Брунелеши (1436), кръщелните врати на Гиберти (1452) и фреските на Фра Ан-гелико в доминиканския манастир “Сан Марко”.

Данте Алигиери (1265-1321) бил най-великият от поетите в християнския свят. Той бил силно замесен във флорентинската политика и се разхождал по градските улици, когато се строяли най-изящните негови паметници. Силата на неговата литература и въображение е ненадмината. Като младеж Данте бил поставен в първите

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

417

редици на Кампалдино. Служил като един от общинските приори по време на режима на Белите гуелфи само за да бъде заточен до живот от Черните. Неговата Vita Nuova (Новият живот) представлява рядка средновековна екскурзия във вътрешните емоции на човека. Неговата De Monarchie (За монархията) представлява пламенен апел за възстановяване на имперската власт. В De Vulgari Eloquentia неговата аргументирана защита на народния език го превръща в баща на съвременната европейска литература.

Шедьовърът на Данте Commedia, поема от 100 песни, получила епитета “Божествена” от своите възхитени читатели. Тя описва пътешествието на поета през трите царства на задгробния живот - през бездната на Ада в Inferno, Планината на Изкуплението в Purgatorio и слънчевите Кръгове на Небесата в Paradiso. На едно ниво, като “Одисея” и “Енеида”, това е пътуване в едно измислено приключение, където Виргилий е първият водач на Данте и където се създава убедителна атмосфера, в която се срещат сенките на хора от миналото и настоящето. На друго ниво това е разширена алегория за духовното пътешествие на християнската душа от греха към спасението, наградено с ослепителното видение на Бога. На трето ниво това е сложно упражнение по морална архитектура, чиито многобройни обитатели са разположени точно според техните пороци и добродетели сред Прокълнатите, Изпълнените с надежда и Благословените. Езикът ослепява със своята красива пестеливост. Разказите пленяват както с чудатите детайли при срещите на поета, така и с величието на моралния пейзаж, в който се осъществяват. Подходящо, най-ниската точка на човешкия опит е там където цялата Любов е изгубена - в ледените пъклени дълбини около замръзналата фигура на Юда. Земният Рай е достигнат в благоуханна горичка на върха на планината Чистилище, “където болката отстъпва пред надеждата“. Абсолютният връх е достигнат отвъд Primum Mobile * , в сърцето на райската Роза на Светлината, в екстаз, твърде силен, за да може да се опише с думи. Това е източникът на “Любовта, която движи Слънцето и другите звезди”. “L’amor che move ii sole e l’altre stelle”.

Данте станал и източник на жива легенда. Една история разказва как поетът чул човек с магаре да пее една от неговите-песни, разнообразявайки я с виковете Arri, arri!, “Дий!”. Вбесеният поет се засилил да удари човека, крещейки: “Cotesto arri non vi misi io” (Това “дий” не е написано от мен)11.

Разцветът на Данте съвпада с младостта на Франческо Петрарка (1304-74). Изключителните любовни поеми на Петрарка, canzonieri, отекват с духа на Vita Nuova, точно както неговата преданост към Лаура отразява предаността на Данте към Беатриче. И двамата гледат назад към основателите на dolce stil nuovo като болонския поет Гуидо Гуничели (1230-76), когото Данте нарича свой литературен “баща”, и техния “сладък нов стил”, отдалечен само на една крачка от трубадурите. Само най-педантични-те критици биха могли да категоризират Данте като “дълбоко средновековен”, а Петрарка като “предвестник на Ренесанса”:

* В Птоломеевата система - десетата и най-външна концентрична сфера, въртяща се от запад на изток около Земята, която кара всички небесни тела да се въртят заедно с нея - Б. пр.

27. Европа

418