Европа.История

REVOLUTIO

вал неумолимо. В онези последни две години Наполеон изгубил над един милион души, макар че не успял да постави клопка на своите врагове и да ги въвлече в друга предварително организирана битка. Дошъл моментът, когато на императора било съобщено, че неговите войници няма да се бият повече. През април 1814 г., когато британците, руснаците и прусаците се разположили на лагер в Париж, Наполеон абдикирал. Революционните войни и Революцията свършили. Или поне така изглеждало.

Някой може да си помисли, че резултатът от революционните войни е бил достатъчно ясен. Но в очите на историка, който изучава темата по-изчерпателно, съюзниците не постигнали пълна победа. “Европейската коалиция наистина накрая триумфира над френските армии, написал той, но не може да се каже, че франция бе победена в борбата”43. Той несъмнено си е мислил за запазването на териториалната цялост на Франция, за трайната сила на революционните идеи и за изненадите, които предстояли.

Всички разбирали, че съдбата на целия континент е заложена на карта. Наполеон обичал да говори за “Европа”. Когато споменал за това в Тилзит, царят подхванал думите му. “Европа, попитал Александър, какво е това?” После си отговорил сам: “Европа сме ние” (вероятно имайки предвид управляващите короновани глави). През пролетта на 1814 r., когато яздел към Париж, той казал: “Дойдох да помиря франция с Европа.” Това помирение отнело доста повече време, отколкото се очаквало.

Сряда, 20 април, 1814 г. фонтенбло. Наполеон Бонапарт, крал на Елба, се сбогувал с Императорската гвардия, преди да напусне франция и да се отправи към новото си кралство. Във фоайето на замъка той поздравил членовете на останалия си антураж и стадото съюзнически пълномощници. Оттам прекрачил прага в края на стълбата с форма на конска подкова, чийто мраморен балкон гледал към просторния вътрешен двор на Белия кон. Около 5000 войници от Старата гвардия се събрали там. Висшите офицери стояли отпред в полукръг със знамената и оркестъра. Каретитеза неговото пътуване чакали до портата. Когато той се появил на парапета, кавалерийските тромпети отекнали с Fanfare de l’Empéreur:

Maestoso ^ Moderato

Знамето, което манифестирало през този ден, е оцеляло в Musée de l’Armée. То представлява квадратен трикольор с вертикални ленти в синьо, бяло и червено, извезано със злато. Предната част била украсена с императорските емблеми - две корони в горните ъгли, два кръга с монограм “N” отстрани, два орела в долните ъгли,

КОНТИНЕНТ В СМУТ

757

ЗРАвГГЕ;!.

ПРЕЗ 1812 г., за да отпразнува спасението на Русия от Наполеон, Александър I издал декрет Москва да бъде украсена с църква, посветена на Христос Спасителя. Проектът бил осъществен от комитет, събран от Николай I. Работата започнала на брега на реката, близо до Кремъл, през 1837 г. Проектът, на Константа Тон, архитект на железопътни гари, предвиждал колосална базилика с форма на кръст, увенчана с пет кубета, гигантски бронзов купол и извисяващ се най-отгоре кръст. Вътрешността била позлатена с 422 килограма чисто злато. Камбанарията подслонила най-големите камбани в Русия. Отвън храмът бил облицован с плочи от подолски мрамор и фински гранит. След четиридесет и пет годишен труд Ккгат КИпяшза БрайН’уеТуа, или “Храмът на Христа Спасителя”, бил осветен в присъствието на Александър III на 26 май 1883 г.

На 18 юли 1931 г. “Правда” обявила, че комитет, оглавяван от В. Молотов, е решил да построи “Дворец на Съветите” до река Москва. Пет месеца по-кьсно Храмът на Спасителя бил взривен с динамит. През 1933 г. Сталин одобрил проекта на Йофон и Шчусев, който предвиждал сграда с височина 415 метра и шест пъти по-просторна от Импайър Стейтс Билдинг. Тя щяла да бъде увенчана с фигура на Ленин, три метра по-висока от Статуята на Свободата, с показалец, дълъг 6 метра.

Дворецът не бил построен никога. Мраморните плочи от разрушения храм били използвани за украса на станциите на метрото в Москва. След тридесетгодишно отлагане Никита Хрушчов издал декрет дупката край реката да бъде превърната в открит плувен басейн за всички сезони1. Неизбежно, след падането на комунизма, отново се появили планове за нова разработка на мястото и за възстановяване на храма на Спасителя в предишния му блясък*.

* Храмът бе възстановен с волните пожертвувания на много вярващи и осветен през 2000 г. Патриарха на Москва и цяла Русия Алексий — Б. пр.

сноп, заобиколен от пчели горе в центъра. Надписът гласял: GARDE IMPÉRIALE -L’EMPÉREUR NAPOLÉON AU 1er RÉGIMENT DES GRENADIERS À PIED. Обратната страна била покрита с бойните почести на полка: Маренго, Улм, Аустерлиц, Йена, Ейлау, Фридланд, Екмюл, Еслинг, Ваграм, Смоленск, Москва, Виена, Берлин, Мадрид. Почестите от 1813-14 г. - от Луцен, Бауцен, Дрезден, Лайпциг, Ханау, Шампабер, Монмираил, Во-шамп - още не били добавени.

Личният антураж на Наполеон бил сведен до по-малко от двадесет души. Той включвал генерал Друо, “Мъдрецът на Великата армия”, който един ден щял да произнесе надгробната реч за императора, генерал Бертран, който щял да върне праха на императора във франция, и херцог Басано, неговият външен министър. Цивилният персонал включвал адютантите Белиард, Бюси и Монтескион; и бароните Фейт и Лорне д’Идевил, кавалера Жуан, членове на секретариата. Сред военния персонал били граф Косаковски, командир на maison militaire, граф Д’Орнано, командир на драгуните, двама полковници от артилерията, Гурго и Ла Плас, полк. Аталин от топографската служ-

КОНТИНЕНТ В СМУТ

759

ба и полк. Вазове (Ванкович), полският преводач. Командирът на Старата гвардия, маршал Левебр-Десноет, херцог на Данциг, чакал на коня си начело на кавалеристите, които щели да придружат каретата до Бриар. Освен него не присъствал никой от маршалите на Империята, нямало и нито един представител на императорското семейство.

Генерал Петит, ръководил групата със знамената, наредил преглед на оръжията. Барабаните забили “Aux Champs”. Наполеон се спуснал по стълбата и се хвърлил сред събраните войски. Точните думи на императора не били документирани, но генерал Петит бил наблизо и ги запомнил:

Офицери, подофицери, войници от моята Стара гвардия! Пожелавам ви сбогом. За двадесет години аз бях доволен от вас. Винаги ви откривах на пътя на славата.

Съюзническите сили въоръжиха цяла Европа против мен. Част от армията предаде своя дълг и самата франция… С вас и с другите смели мъже, които останаха верни, аз можех да продължа войната още три години. Но от това Франция щеше да стане нещастна и то щеше да противоречи на обявените от мен цели. И така, бъдете верни на новия владетел, който франция си избере. Не изоставяйте тази скъпа Patrie, толкова нещастна.

Не жалете моята съдба. Аз винаги ще бъда доволен, ако знам, че и вие сте доволни. Аз можех да умра… Но, не. Аз избрах достойния път. Ще пиша за всичко, което ние направихме49.

В този момент генерал Петит вдигнал меча си и извикал, “Vive l’Empereur”, последван от гръмотевично ехо.

Не мога да ви прегърна всички, така че ще прегърна вашия генерал. Approchez, Général Petit…

След като прегърнал генерала, Наполеон казал: “Донесете ми Орела”. Целунал знамето три пъти с думите: “Скъпи Орел, нека тези целувки отекнат в сърцето на всички смелчаци.” Накрая: “Adieu, mes enfants.” “Онези прошарени войници, които много пъти бяха гледали, без да трепнат, как кръвта им изтича, не можаха да сдържат сълзите си“46. Наполеон отишъл до каретата, седнал бързо и бил откаран.

Замъкът фонтенбло, на 37 мили югоизточно от Париж, бил любимата резиденция на Наполеон. Построен от Франц I около кулата на средновековен ловен замък, той датира от 1528 г. и представлява един ранен полъх на Ренесанса във франция. Заобиколен от дъбовете и боровете на гъстата си гора, той предлага истинско бягство и отпускане. Не толкова отблъскващ като Версай, замъкът бил освободен от сенките на нечие друго величие. Неговите сгради били подредени около серия вътрешни дворове - la Cour Ovale, la Cour des Princes, la Cour de la Fontaine, la Cour des Offices, le Jardin de Diane. La Cour du Cheval Blanc, който бил известен след събитията от април 1814 г. като “La Cour des Adieux”, бил създаден при Луи XIII. Интериорът, който съдържа артистични съкровища като фреските на Росо в Galerie François Ier, бил проектиран с усещане за великолепие, но не и с гигантски мащаби. Декорациите и мебелите, главно от XVI и XVII век, били допълнени с личната колекция на Наполеон от имперска мебелировка. Замъкът бил използван като позлатена клетка за папа Пий VII, но видял и най-щастливите дни на Наполеон и Жозефин. “Forêt на фонтенбло е моята

760