Европа.История

DYNAMO

кото предложение за договор за ненападение. (Виж по-долу.) В събота, на 1 август, след като отменил своето пътуване до Хемпшир, той вечерял в клуб Брукс, където бил забелязан да играе билярд. На 2-ри присъствал на неделното заседание на кабинета, събитие, което останало неизвестно, където министрите стигнали до определеното заключение за последствията от германското нахлуване в Белгия. Няколко министри, включително Морли, лорд-президентът и Джон Бърнс, президент на Търговската камара, предупредили, че ще подадат оставките си, ако Британия запази неутралитет.

Разписанието на сър Едуард на 3 август започнало с още едно съвещание на кабинета. В 2 часа следобед той отишъл във форин Офис, за да се срещне с германския посланик, принц Лихновски, който го информирал, че нахлуването в Белгия е неизбежно, и го попитал за съдържанието на речта, която трябвало да изнесе след час. Грей отказал да разкрие това, после прекосил улицата до Уестминстър Палас, а в 3 часа станал, за да каже:

Миналата седмица аз заявих, че ние работим… за да запазим мира в Европа. Днес… е ясно, че мирът в Европа не може да бъде запазен. Във всеки случай Русия и Германия са обявили война.

Сър Едуард обяснил, че Британия все още има свободата да реши каква ще бъде нейната политика. Британия не била част от френско-руския съюз и “дори не познавала [неговите] клаузи”. Обаче, очертавайки факторите, които щели да определят британските действия, той започнал, изразявайки съчувствие за затрудненията на французите. “Никоя страна или правителство няма по-малко желание от франция да бъде въвлечено във война заради спор между Австрия и Сърбия. Те са въвлечени в нея заради своите задължения на честта… при определения си съюз с Русия”. Изброявайки британските интереси, той специално споменал Ламанша и Англо-Белгийския договор от 1839 г. От това той заключил, че британският “безусловен неутралитет” няма да бъде приемливо поведение. Благодарение на флота на Британия нямало да й се наложи да изстрада много повече, отколкото ако остане настрани. Но британският престиж щял да бъде увреден сериозно, ако тя пренебрегнела “задълженията на честта и интереса”. Той бил уверен, че Британия няма да се отдръпне от своя дълг:

Ако, което не изглежда невероятно, ние бъдем принудени да заявим своето мнение по тези проблеми, тогава аз вярвам… че ние ще бъдем подкрепени от решителността, твърдостта, смелостта и от издръжливостта на цялата страна“.

Макар че езикът бил неясен, сър Едуард най-после казал на света, че британският неутралитет по-нататък зависи от германското изтегляне от Белгия и от пристанищата на Ламанша.

След тази реч Уинстън Чърчил приближил до сър Едуард и му казал: “Какво следва?” “Сега ние ще им изпратим ултиматум да прекратят инвазията в Белгия за 24 часа”93. В офиса на премиер-министъра в Камарата на общините Ескът бил посетен от своята съпруга. “Значи всичко свърши?” попитала тя. “Да, всичко свърши”. “Хенри седна зад писалището си, облегна се назад, с писалка в ръка… Аз станах и наведох глава до неговата. Не можехме да говорим заради сълзите’’94-

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

891

През 1914 г. британската отбрана зависела почти изцяло от флота. Нито първият лорд на Адмиралтейството, нито първият морски лорд, принц Луис Батенберг, не одобрявали войната. Но принц Луис спрял разпръскването на флота след летните маневри и на 2 август препоръчал пълна военноморска мобилизация95. Чърчил се съгласил. В ранните часове на 3-ти, на своето бюро в Адмиралтейството, получил писмо от жена си, която пишела, че “това ще бъде една проклета война”. Той отговорил:

Скъпо коте, всичко свърши. Германия угаси последните надежди за мир, като обяви война на Русия, а обявяването на война на франция се очаква всеки момент.

Аз много добре разбирам възгледа ти. Но светът е полудял и ние трябва да се грижим за себе си и за нашите приятели… Котенце, с нежна любов, твой верен У. Целуни котенцата“.

След разговор с Грей Чърчил изпратил бележка до премиер-министьра: “Ако не ми забраните да го направя, аз ще въведа в сила англо-френското военноморско разположение, за да защитя Ламанша”97.

Вторник, 4 август, бил ден за изчакване в Лондон. На сутринта пристигнала новината, че германските войски са прекосили белгийската граница със сила. Британският ултиматум до Берлин бил изпратен в 2 часа следобед, изискващ отговор до края на деня. Ескът писал до интимната си довереничка Венеция Стенли: “Уинстън, който боядиса всички ни със своите цветове на войната, се глези за морско сражение…”99 Два германски кораба, Goeben и Breslau, вдигали пара през Средиземно море по посока Турция. Британците били уверени, че ще ги хванат.

Ултиматумът изтекъл без отговор в 11 часа вечерта - полунощ в Берлин. Петнадесет минути по-късно кабинетът се събрал на Даунинг стрийт 10. По-късно сцената била описана от Дейвид Лойд Джордж в частно писмо до мисис Ескът:

Уинстън се стрелна сияещ в стаята, лицето му блестеше, движенията му бяха разпалени, изливаше дума след дума как ще изпрати телеграми до Средиземно, до Северно море и Бог знае още къде. Виждаше се, че е истински щастлив”.

И в този момент Адмиралтейството изпратило сигнал до всички кораби от флота: “Веднага започвайте враждебни действия срещу Германия”. Противно на желанието на своите водещи политици, Британия изоставила мирния неутралитет. Решението превърнало континенталната война в световен конфликт.

Британското обявяване на война поставило последния печат върху най-голямото дипломатическо бедствие в модерните времена. То завършило най-ужасния от всички сценарии, които дипломатите обмисляли през предишния месец. Това била четвъртата подобна декларация поред - първата от страна на Австрия, втората и третата - от Германия. Британия била единствената сила от Entente, която поела инициативата да влезе във война.

Четири седмици по-рано, когато Виена поискала удовлетворение от Белград заради убийството в Сараево, анализаторите можели да предвидят, че европейската криза ще бъде разрешена по един от четири възможни начина. Било възможно тя да се уреди без война, както станало през 1908 г. след историята с Босна. От друга страна,

892