Европа.История

REVOLUTIO

Карта 20. Европа 1810 г.

КОНТИНЕНТ В СМУТ

689

щият писател на епохата, след като наблюдавал битката при Валми, започва една нова ера на света”2. Историците, независимо дали били за или против, неизменно прибягвали до силни думи. Томас Карлайл, ужасен от онова, което нарекъл “санкюлоти-зъм”, нарекъл френската революция “най-ужасното нещо, което някога е раждало Времето”3. Жул Мишле, хранещ противоположни чувства, започнал: “Аз определям Революцията като: пришествието на Закона, възкресението на Правото и реакцията на Справедливостта.”4

френската революция въвлякла Европа в най-дълбоката и най-продължителна криза, която континентът познавал дотогава. Тя погълнала цяло поколение в своите безредици, в своите войни, в своите мъчителни нововъведения. От епицентъра в Париж трусът изпратил земетръсните си вълни до най-отдалечените краища на континента. От бреговете на Португалия до дълбините на Русия, от Скандинавия до Италия трусовете били последвани от войници в светли униформи с кокарди в синьо, бяло и червено на фуражките си и с “Liberté, Égalité, Fraternité” на уста. На своите привърженици Революцията обещавала освобождаване от традиционното потисничество, характерно за монархията, аристокрацията и организираната религия. За своите противници тя била синоним на тъмните сили при управлението на тълпата и терора. За франция тя сложила началото на модерната национална идентичност. За Европа като цяло тя осигурила нагледен пример за опасността от заместването на една форма на тирания с друга. Започнала с надежди за ограничени мирни промени; “и завършила сред обещания за съпротива срещу всяка форма на промени”. В краткосрочен план тя претърпяла поражение; в дългосрочен - в сферата на социалните и политическите идеи - внесла, и продължава да внася, своя траен принос.

Шествието на революцията съдържа личности и клишета, които са известни на всеки европейски ученик. Централният парад, воден от революционните лидери - Ми-рабо, Дантон, Марат, Робеспиер и Бонапарт, - се допълва от дългата редица на техните опоненти и жертви: от сцените с Луи XVI и Мария-Антоанета на ешафода, с Шар-лот Корде, селското момиче, което убило Марат във ваната му, “за да спаси сто хиляди души”: с émigré херцог Д’Енгиен, заловен и екзекутиран по заповед на Бонапарт. То е заобиколено от множество най-разнообразни спомагателни фигури - от радикалния Том Пейн, английския философ изгнаник, който “видял Революция на два континента”, от неподражаемия Шарл де Талейран-Перигор, бивш епископ, “непочтения преподобен от Отун”, върховния оцеляващ; от Антоан Фуке-Тинвил, леденостудения генерален прокурор. Във всяка европейска страна то е придружено от огромна галерия от герои и злодеи, подредени за и против - в Британия - от Нелсън, умиращ на палубата на кораба на Негово величество Victory, в Германия - от Шарнхост и Гнайсе-нау, в Австрия - от патриота мъченик Андреас Хофер, в Полша - от благородния маршал Понятовски, препускал върху белия си кон към мочурливия си гроб, в Русия - от неотстъпващия Кутузов, който се влачел упорито през снега. В европейското изкуство и литература то е обогатено от серия незабравими картини в думи и цветове, от Desastres de la Guerra на Гоя или портретите на Наполеон от Давид до La Chartreuse de Parme на Стендал, “Приказка за два града” на Дикенс, “Пан Тадеуш” на Мицкевич или “Война и мир” на Толстой.

Всяко описание на революционната епоха трябва да огледа последователно причините, самите революционни събития и последствията. Всеки хронологичен разказ

44. Европа

690