Европа.История

MEDIUM

Гослсюи, превърни ме в инструмент на твоя мир;

Където има омраза, позволи ми да посея любов,

Където има обида, прошка.

Където има съшия ме, вяра.

Където има отчаяние, надежда.

Където има мрак, светлина,

Където има тъга, радост.

О, Божествени Господарю, Дари ме, за да не търся толкова много,

Да бъда утешен и да утешавам,

Да бъда разбран и да разбирам.

Да бъда обичан и да обичам;

Защото в даването ние получаваме;

Защото в прошката сме опростени;

Защото в смъртта се раждаме за вечен живот34.

Монасите от ордените способствали и за друго събитие от тази епоха - появата на университетите. “Ренесансът от XII век’ установил принципа, че светската наука има стойност, отделна от теологията. Но не било приемливо образователните институции да бъдат създавани без разрешение от Църквата. Оттук идва и идеята за Studhm Generale, или ’университет’, разделен на четири или пет факултета - теология, право, медицина, изкуства или философия и музика - обединени от грамота и направлявани от автономно академично тяло. Сред главните европейски университети, след Болонския (1088, основан отново през 1215), се появили Парижкият (около 1150), а после и Оксфордският (1167). До 1300 г. много университети били основани в Италия, франция, Англия и Испания, а щели да се появят още много повече. (Виж Приложение III, стр. 1254.)

Албигойският кръстоносен поход (1209-29) илюстрира един много различен аспект на средновековното християнство. През 1199 г. Инокентий III декларирал, че ересите са ’предателство срещу Бога”. Целта на тези яростни заплахи били катарите или ’албигойците’ от Лангедок. Духовни наследници на древните гностици, манихейци и богомили, катарите оставили следи от по-ранното си присъствие в Босна и били подсъдими в процес за еретизъм в Милано. После тяхното учение се разпространило бързо, оплитайки градовете Алби, Аген, Памиер, Каркасон и Тулуза, където те си спечелили защита от страна на местните графове. Те вярвали, че преобладаването на злото противоречи на съществуването на един-единствен добър Създател; че поради това доброто и злото трябва да са отделни творения. Те били вегетарианци, аскети и пуритани; прилагали на практика равенството между мъжете и жените; и подкрепяли една каста от perfecti, които ръководели ритуала consolamentum, или ‘лягане върху ръце’. През 1167 г. свикали разколнически събор в Сен Феликс де Караман край Тулуза, който бил във връзка с разколници със същите убеждения от Мала Азия. XI общ събор на Църквата, свикан през 1179 г., за да обсъди проблема, не постигнал никакъв напредък; проповедите на св. Доминик също се оказали безплодни. През 1209 г. убийството на папския легат било използвано като претекст за началото на обща атака. [BOGUMIL]

Инокентий III обявил кръстоносен поход при същите условия като кръстоносни-

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

381

те походи срещу исляма - опрощаване на греховете и неограничена плячка. През първата фаза, между 1209 и 1218 г., 12 000 рицари от Франция и Бургундия под ръководството на Симон де Монфор Старши се сражавали с еретиците, ръководени от Реймон VI и Реймон VII, и двамата от Тулуза. През втората фаза, от 1225 до 1271 г., армиите на френския крал се включили в битката. Катарите били изправени пред избора между молба и смърт. Мнозина избрали смъртта. Светата инквизиция, ръководена от катар-ския отстъпник Робер Содомита *, създала истинско царство на мъченията и терора. През 1244 г. в Монтсегур, свещено място за Съвършените, 200 непокорни били изгорени живи върху голяма клада. Година след година, село след село, с меч и със съд продължавало изтреблението. Замъкът Куерибус паднал през 1255 г. До XIV век оцелелите бивши катари се озовали в римокатолическото паство. Тяхната провинция Лангедок се озовала в кралство Франция. Обединението на франция било изградено върху нещастията на Миди36.

Кръстоносните походи обаче имали и по-широка употреба. Те били използвани като средство срещу неверниците, можели да бъдат използвани и срещу езичниците по-близо до родината. През 1147 г. във Франкфурт св. Бернар открил, че саксонските благородници са по-склонни да нападат славянските си съседи, отколкото да маршируват на поход до Светите земи. Била получена папска була, Divina dispensations, и св. Бернар накарал северните кръстоносци “да се бият с езичниците, докато с Божия помощ те се покръстят или бъдат изтрити от лицето на земята”36. По време на Вендския кръстоносен поход (1147-85) саксонците, датчаните и поляците подчинили упоритите племена от Мекпенбург и Лузатия на католицизма. (Виж Илюстрация 26.)

През 1198 г. Хартвиг II, архиепископ на Бремен, започнал друг “продължителен кръстоносен поход” в Ливония. Подпомогнат от Ордена на въоръжените германски монаси, Братята на меча, базирани в Рига, той създал организация, която постепенно завладяла целия Североизточен Балтийски район и го поставила под католически контрол. Ливония била покорена от Ордена, Естония - от датчаните, а Финландия -от шведите. Техните подвизи били документирани около 1295 г. от неизвестния автор на “Livlandische Reimchronik”, който описва силното желание да се убива и изгаря в името на Господа:

Първият от огньовете, които горяха през този ден,

Бе запален от ръката на Монаха Сив,

А Черният Монах го последва37. [DANNEBROG]

Пруският кръстоносен поход започнал през 1230 г. Прусаците запазили своята независимост до времето на св. Войтех и безпокояли местните полски князе с непрестанните си нашествия. Един от тези князе, Конрад Мазовецки (Конрад от Мазовия), намислил да разреши проблема, като извика на помощ по-малкия Орден, тев-

* Робер ле Бугр. Благодарение на техните връзки с богомилите, катарите били широко известни като bougres, развешено от “българи”. Също така, тъй като perfecti практикували строго сексуално безбрачие, те били широко обвинявани в содомия. Оттук идва и развитието на значението на думата “buggery” - содомия - Б. а.

382