Европа.История

PENINSULA

на престола на Тутанкамон. Минойците познавали градовете от Източното Средиземноморие - Сидон, Тир и Йерихон, - които вече били древни, а чрез тях и страните от Източното Средиземноморие (Левант). През XVII век пр. Хр. евреите все още били държани като пленници в Египет. Арийците наскоро се преселили от Персия в Индия. Вавилонците властвали над Земята на двете реки, обединена от Хамураби Законодателя. Законът на Хамураби, базиран върху принципа “око за око и зъб за зъб”, бил най-високата цивилизационна точка за епохата. Хетите, след като образували най-силната държава в Западна Азия, започнали натиска си, опитвайки се да влязат в Палестина. (Виж Приложение III, с. 1222.)

Основателно е да се предположи, че минойците са имали контакти с предла-тинските народи от Италия. Не е съществувала никаква пречка за корабите им да доплават до западно Средиземно море. Те може да са се срещали и с Народа със звънливите чаши и със строителите на мегалитите от Малта и Южна Испания, може да са плавали до Черно море, където може би са се срещали с Народа от Триполе. Последните сигурно са действали като посредници върху южния край от търговските маршрути, които водели от господстващия град Унетице и Тумулуските народи към вътрешността. Главната стока била медта, а основният й източник - мините на Доломитите и Карпатите.

Отвъд това булото на минойското директно познание е било плътно спуснато. Докато те се наслаждавали на бронзовата епоха, северните земи продължавали да се бавят в късните стадии на неолита. Маршът към запад на индоевропейците несъмнено е бил започнал. Понякога той се свързва с появата на доминираната от мъжете войнска култура, която покорила както мирните си Предшественици, така и собствените си жени. Авангардът на келтите вече се бил разположил в Централна Европа. Германските, балтските и славянските племена останали някъде назад. Първите северни трапери и търговци отвъд “границата” може би вече са били достигнали до Егея. Кехлибарът и нефритът си проправили път до Крит.

Изригването на Тера (Santorini) било едно от най-големите събития в европейската предистория. С един удар на съдбата, както Кракатау в модерните времена, 30 кубически километра от скали, огън и сярна киселина били издухани на двадесет мили в стратосферата. На разстояние от около сто мили наблюдателите в Кносос със сигурност са видели пушека и блясъците, а после и стълба огнена пепел. С девет минути закъснение те трябва да са чули бученето, тътена и ударите. Те трябва да са видели как морето се отдръпва, когато се е втурнало да запълни бездната на морското дъно, за да се върне отново с мощна приливна вълна, която заляла критския бряг и той останал под сто фута солена вода.

Високо над Кносос, по северните склонове на планината Юктас, жреците от планинската гробница се заели с човешките жертвоприношения, които бедствието изисквало. По този повод ежедневното приношение на плодове, семена, вино или дори заколването на един първокачествен бик не било достатьчно. В тъмната централна зала на храма един мъж подготвял ведрото за кръв, украсено с фигура на бик в бял релеф. Във вътрешния край на западната зала една млада жена лежала по очи и с разтворени крака. На ниска маса лежал младеж със завързани крака - върху гърдите му бил положен бронзов нож, гравиран с глава на глиган. До него стоял силен,

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

115

високопоставен мъж, който носел ценен железен пръстен и ахатов печат, гравиран с фигурата на бог, който тикал лодка. Но земетресението, предизвикано от изригването на Тера, ударило първо. Покривът на храма се срутил. Жертвоприношението никога не било довършено. Телата на участниците останали там, където си били, за да бъдат открити три и половина хилядолетия по-късно23.

Дворецът в Кносос избегнал по-кьсната съдба на Помпей и Херкулан. В деня на изригването духал западен вятър и най-тежките наноси от пепел паднали върху брега на Мала Азия. Но Кносос бил разлюлян от земетресението, което съборило стени и колони; трябва да се приеме, че пораженията върху жизненоважния минойски флот са били значителни, ако не и пълни. В продължение на няколко часа конусът на Тера се смалил до тлеещ пръстен от черни базалтови скали около зловеща сярна лагуна. Като остатък от скала в тази лагуна Крит трябва да е бил оставен изолиран в центъра на една поразена империя.

Археологическите пластове на Източен Крит показват, че един отчетлив интервал от време разделя изригването на Тера от последвалото, все още необяснено бедствие, което превърнало двореца в Кносос в руини, а глинените плочки за писане били изпечени от огъня и станали толкова твърди, че все още могат да се четат дори и днес. Тера не е унищожила Кносос, както се предполагаше някога. Но тя със сигурност е нанесла първия от ударите, които предвещавали края на Минойската цивилизация. Материалните разрушения и човешките загуби трябва да са били огромни, търговията била парализирана. Отслабналият Крит бил оставен открит за милостта на дорийските войни и за известно време бил напълно елинизиран.

Отчаяният край на първата европейска цивилизация неизбежно ни навежда на мисли за възхода и падението на цивилизациите изобщо. Човек се чуди дали оцелелите минойци са изтъквали своите недостатъци като причина за нещастието. Чуди се дали Катастрофичната теория, която се прилага към различни клонове от природните науки, може да бъде приложена със същата сила към дългосрочните модели на човешките дела. Чуди се дали математическата Теория за Хаоса може по някакъв начин да обясни защо дълги, спокойни периоди на растеж могат изведнъж да бъдат прекъснати от интервали на объркване и безпорядък. Възможно ли е изригването на Тера да е било провокирано от трептящите криле на някоя предисторическа пеперуда?

Археолозите и специалистите по предистория мислят в рамките на големи периоди от време. За тях предисторическата цивилизация от бронзовата епоха, която завършва с Кносос и Микена, не е нищо друго освен първият от трите големи цикъла в европейската история. Вторият цикъл съвпада с античния свят на Гърция и Рим. Третият цикъл, който започва с “разпадането на системите” в края на Римската империя, съвпада с възхода на модерна Европа. Той все още продължава.

От разрушаването на Кносос са минали почти 3500 години. През това време лицето на Европа се е преобразявало много пъти. Както Гърция наследи славата на Крит, така Рим бе построен върху гръцките основи, а “Европа” - върху останките от Рим. Енергична младост, уверена зрелост и безпомощна старост - сякаш всичко това е кодирано в историята на политическите и културни общности, както е в живота на всеки отделен индивид. Европа не страда от недостиг на последователи на съдбата на Крит - от държави и нации, които някога са били силни, а сега са слаби. Сама-

116