Европа.История

DMSA ET INDMSA

В Източна Европа комунистите използвали чистката на колаборационистите като претекст за елиминиране на собствените си опоненти. Малко нацисти и колаборационисти били дадени за пример: Хес, комендантът на Аушвиц, бил осъден и обесен в Полша през 1946 г. От друга страна, мнозинството можели да оцелеят, ако преминат на другата страна. Болеслав Пиасецки, шеф на полската фашистка фаланга например, излязъл от съветски затвор през 1945 г. като шеф на спонсорираната от комунистите псевдокатолическа организация РАХ. Междувременно голямото мнозинство от източноевропейските политически затворници, които били предадени вкупом на съветския ГУЛАГ или на други комунистически затвори под етикета “фашисти” или “колаборационисти”, нямали нищо общо с това. За нацистките военнопрестьпници било необичайно да споделят едни и същи килии с цвета на антинацистката съпротива6. Нацистките концентрационни лагери, като Бухенвалд, били отворени отново от КГБ, за да смажат ново поколение затворници.

Някак си, насред хаоса, бившият Райх трябвало да бъде администриран. Австрия веднага била отделена. Германия, обезоръжена, намалена и демилитаризирана, била разделена на пет части - четири окупационни зони плюс Берлин, който също бил разцепен на четири сектора (виж Карта 27, стр. 1049). Тъй като в Потсдам било договорено, че няма да има централно германско правителство, група министерства трябвало да рестартират икономическия живот и те трябвало да бъдат организирани под директния надзор на Междусъюзническата контролна комисия (ICC). Всички аспекти на местната администрация били подчинени на комитети, председателствани от британски, американски, френски или съветски офицери. През първите две зими приоритетите били насочени към простото оцеляване. Германските градове били превърнати в отломки; пътищата, жп линиите и мостовете трябвало да се построят отново. Петдесет милиона души, една пета от тях бегълци, трябвало някак си да бъдат нахранени и подслонени.

Германската политика обаче се възродила най-напред в Съветската зона. Една комунистическа инициативна група, ръководена от Валтер Улбрихт (1893-1973), пристигнала от Москва още преди края на сраженията. Когато местните избори през декември 1945 г. показали, че социалистите в Съветската зона имат предимство, комунистите ги атакували открито, арестувайки техните лидери и отнемайки картите им за снабдяване с продукти. Резултатите от единствените свободни избори в Съветската зона били игнорирани; между комунисти и социалисти било извършено принудително сливане. Вече през април 1946 г. новосъздадената Социалистическа единна партия (SED) била под ръководството на Улбрихт и била готова за създаването на еднопартийна държава. При тези обстоятелства трите зараждащи се общо германски партии, които започнали да действат през 1945 г. по предложението на Съюзниците за “демократична трансформация” на Германия - SPD на доктор Курт Шумахер, Християндемократическият съюз (CDU) на доктор Конрад Аденауер и Свободният демократичен съюз, - имали възможност да функционират свободно само в трите западни зони.

Комунистическите машинации били особено отявлени в Полша. Още през 1943 г. западните сили си затворили очите пред разпъването на техния полски съюзник [Katyn]; а в Ялта поднесли Полша на Сталин на блюдо. Резултатите били катастрофални. След Московския процес от юни 1945 r., членове на военновременната съпротива били арестувани en masse\ некомунистическите партии били тероризирани без-

ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА

1065

милостно; жестока гражданска война се водела с останките от нелегалната съпротива; а “свободните, честни избори”, обещани в Ялта, били отлагани многократно. Страната била управлявана от един офицер на НКВД, Болеслав Биеруг (1892-1956), който бил маскиран като “непартиен” лидер. Единственият представител на лондонските поляци, който участвал в управлението в действителност, бил безсилен. Резултатите от съмнителния референдум, проведен през юни 1946 г., били удавени в новините за подлия погром, извършен в Киелце с официалното съгласие на властите. Изборите, когато най-накрая били проведени през януари 1947 г., били толкова явно фалшифицирани, че американският посланик във Варшава бързо си подал оставката в знак на протест7.

Но на този етап цялостните намерения на Сталин съвсем не били ясни. Ако поведението на комунистите било лошо в Полша и Югославия - където Тито унищожил своите опоненти в кървава баня на отмъщение, - то не било толкова лошо в Чехословакия, любимото дете на Запада. Бенеш и неговият външен министър Ян Масарик (1886-1948) все още били начело на държавата. Чешките комунисти имали много последователи; и те, изглежда, били отговорни партньори в управляващата коалиция. Другаде в Източна Европа политическата ситуация била объркана. През 1946 г. в Унгария, България и Албания били приети републикански конституции, в Румъния - през 1947 г. Но изчезването на последните балкански монархии, като всички от тях имали германски връзки, не предизвикало много скръб. Общото нарастване на комунистическото влияние, както във франция и Италия, било възприето като естествена реакция срещу фашистката епоха. Нямало знак за фиксиран съветски план.

Предпазливостта на Сталин може да се обясни лесно. Съветският съюз все още имал изненадващо добра репутация сред западното обществено мнение, особено в САЩ. Той претърпял ужасяващо опустошение и се нуждаел от интервал, за да се съвземе. Съветският съюз анексирал 272 500 квадратни мили чужда територия с допълнително население от 25 милиона души и се нуждаел от време, за да ги прочисти и подготви за съветския начин на живот. И най-важното, Съветският съюз все още не притежавал атомна бомба. Само поради това всяка директна конфронтация с американците би била преждевременна. Най-разумният подход бил да чака и да види дали американците ще изпълнят обещанието си да изтеглят своите войски от Европа или не.

Американските съветници дълго били разделени. В Конгреса имало силно лоби, което твърдяло, че съветската заплаха е много преувеличена и че европейците трябва да бъдат оставени да си решават европейските проблеми. Обратният възглед, поддържан от президента Труман, се припокривал с думите от фултъновата реч на Чърчил: “нашите руски приятели… не се прекланят пред нищо толкова много, колкото пред силата”. Поради това в продължение на две години американската политика поддържала баланса. Защитниците на ангажимента трябвало да се сражават много ожесточено. Тяхната решителност постепенно била засилена от обидното естество на съветската пропаганда, от подривните действия на съветските симпатизанти, от спънките, които създавали съветските администратори в Германия, от отказа на Съветите да приемат американските икономически предложения и от британските съвети. Те накрая спечелили след стратегическото решение, наложено на президента Труман от кризата в Гърция през пролетта на 1947 г. На фона на всичко това американската загриженост се засилила от новините за настъплението на комунистите в Китай.

1066