Европа.История

TENEBRAE

самото начало западните демокрации били поставени в ролята на сдържащи сили, напълно незаинтересовани от съдбата на източноевропейците, но решени да прекратят нарастването на всяка самонадеяна континентална сила, която по-късно можела да се обърне срещу Запада. Това съзвездие от сили направлявало европейската политика до края на XX век. То лежи в основата на сраженията през двете световни войни и ако не бяха изобретени ядрените оръжия и ако не беше решителната намеса на американците, вероятно щеше да доведе и до трета.

В случая епохата на открит и всеобщ конфликт някак си е ограничена до онези 30 пропити с кръв години. Тя започнала и свършила, доста подходящо, в германската столица Берлин. Започнала на 1 август 1914 г. в имперската канцелария, когато кайзерът обявил война на Русия. И завършила на 8 май 1945 г. в съветския полеви щаб в Берлин-Карлсхорст, където третият документ за капитулация най-накрая завършил германските действия за безусловна капитулация.

Първата световна война в Европа, 1914-1921

Имало всеобщи очаквания Голямата война, започнала през август 1914 г., да продължи не повече от три-четири месеца. Смятало се, че тя ще свърши до Коледа. Конвенционалното мислене поддържало тезата, че модерната война ще бъде по-интензивна, отколкото в миналото, но по-решителна. Онази страна, която успеела да надделее в първите етапи, щяла да притежава средствата за бърза победа. В случая сраженията не продължили четири месеца, а повече от четири години. Дори тогава войната не била решителна: “Големият триъгълник” на военнополитическите блокове не бил разбит до 1945 г., а в някои отношения и до 1991 г. (Виж Приложение III, стр. 1318.)

В своята първоначална конфигурация геополитическите структури от Големия триъгълник били донякъде експериментални. Западните съюзници (Британия и Франция) били силно затруднени от факта, че само франция притежавала голяма редовна армия. Трябвало да преживеят две несигурни години, преди да бъде реализиран пълният им потенциал. Те се държали, първо, като съблазнили Италия да се присъедини към съюзническия лагер през май 1915 г.; второ, чрез сериозното военно строителство в Британия и Британската империя; и трето, чрез намесата на САЩ през април 1917 г. Британският съюзник Япония, който обявил война на Германия на 23 април 1914 г., не изиграл никаква роля в европейския конфликт. За главния партньор на съюзниците, имперска Русия, се смятало, че е затруднена от тромавите си мобилизационни процедури, от широката мрежа на вътрешните комуникации, от съмненията в нейния индустриален капацитет и от разделените мнения по отношение на стратегическите цели. Но Русия започнала ранна офанзива. Тя по-късно се провалила не поради липса на снаряди и войници, а заради политическото си и морапно разложение2.

Централните сили (Германия и Австро-Унгария) можели да спечелят от всички предимства на консолидираната политика и вътрешните линии за комуникация. Из-

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

907

губили един съюзник чрез дезертьорството на Италия, но спечелили неочаквано гъвкав съюзник в лицето на Отоманската империя, която била принудена да вземе страна през ноември 1914 г. заради страх от Русия. През 1914 г. те били ужасени от перспективата за война на два фронта. Но не било необходимо да се тревожат: щели да се докажат като сили, способни да издържат на големи кампании в осем театъра на военните действия - на Западния фронт, в Белгия и франция; на Източния фронт -срещу Русия; на Балканите; в Левант; в Кавказ; в колониите; и по море.

Военните цели на сражаващите се страни не били огласени до избухването на войната. Централните сили започнали войната, като имали наум отбранителни и възпиращи цели. Те се стремели да предотвратят подкопаването на устоите на Австрия, да пробият обкръжението на Германия, както го виждали, и да изпреварят френските и руските претенции. Но и те бързо формулирали каталог от изисквания. Планирали да прехвърлят източните белгийски провинции (Лиеж и Антверпен) към Германия, а части от Сърбия и Румъния - към Австрия; да увеличат германската колониална колекция, за да подкопаят устоите на Британската и Руската империя; и да установят политическа и икономическа хегемония над “Mitteleuropa”, включително над Полша. Само отоманците се стремели просто да оцелеят.

Силите от Entente взели оръжието, защото били нападнати и следователно заради своето неизлечимо чувство за морапно превъзходство. Но Сърбия се надявала да изтика австрийците от Босна, франция се стремяла да си възстанови Елзас и Лотарингия, Британия скоро потърсила колониална и финансова компенсация, а Русия таяла големи планове за териториално разширение. През септември 1914 г. руският генерален щаб публикувал “Карта на бъдеща Европа”, която удивително приличала на онази, която действително се реализирала през 1945 г.3 Освен това Русия изтръгнала тайно обещание от своите съюзници за следвоенен контрол над Проливите. Италия се стремяла да спечели irredenta.

Няколко страни съумели да останат неутрални. Испания, Швейцария, Нидерландия и трите скандинавски страни запазили своя неутралитет през цялото време и спечелили от това. България била въвлечена във войната през септември 1915 г., Румъния - през август 1916 r., Гърция - през юни 1917 г. Китай, въпреки че Япония завладяла китайските анклави, отдадени под наем на Германия, бил атакуван от Япония и влязъл във войната на страната на съюзниците през 1917 г. Няколко стотин членове от Полския легион на Пилсудски открили Източния фронт, прекосявайки руската граница край Краков на 6 август 1914 г. Те носели със себе си кавалерийски седла с надеждата да намерят коне. Стремели се да демонстрират, че Полша все още е жива след повече от век разделение. Отстъпили умно след приближаването на казаците и се обединили с австрийската армия.

Военната стратегия и тактика както винаги били базирани върху уроците от предишните войни, френско-пруската и Бурската войни доказали уязвимостта на пехотната атака. Смятало се, че решението се крие в три области - в използването на масирана артилерия като главно офанзивно оръжие срещу позициите на бойното поле, в използването на железниците за бързо разгръщане на атакуващите сили и в използването на кавалерия за обкръжаване и преследване. На Източния фронт тези предположения се оказали ефикасни. Самолетите, чиито двигатели били слаби и ненадеждни, можели да се използват само за разузнаване, насочване на артилерията и въздушни битки. На повечето места, където имало малко чакълени пътища, конската

908

таМЕВЯАЕ

сила останала задължителна. По море торпедата на подводниците се оказали много по-смъртоносни от 15-инчовите оръдия на тежките бойни кораби.

На Западния фронт германската армия за малко не провела успешна атака още преди да започне войната на изтощение. Докато централната германска атака се хвърлила в сърцето на Шампан, германският десен фланг се отдалечил в огромна кръгова дъга през Северна франция. Стремейки се да повторят триумфа от 1870 г., те тръгнали към Париж от три посоки. Били задържани за кратко от белгийците край Лиеж и от британските експедиционни сили край Еперне. [УМЮЕМАНСК] Централните германски сили били забавени от низините на Еперне. Но до първата седмица на септември 1914 г. френската столица била изправена пред бедствие. В последния възможен момент генерал Жофре реквизирал 600 таксита “Рено”, които да прекарат всички останали френски запасняци до фронтовата линия при Марна. Германският център имал прекалено малка инерция; германският десен фланг бил прекалено далеч. И линията се оттеглила назад. През октомври и ноември фронтът се стабилизирал по цялата дължина на двойната окопна линия от Швейцария до Ламанша. (Виж Карта 24.)

През следващите три години линията почти не се помръднала. И двете страни изразходвали хора и материали в огромни мащаби, за да изправят случайно създадената фронтова линия възможно най-навътре в противниковите позиции или да постигнат пробив. Но никой от “тласъците” не бил сполучлив. Никога преди европейската кръв не била проливана в такива изобилни количества. В трите битки за Еперне, при хребета Вими, на Сона и преди всичко при Вердюн загубите понякога можели да се изчислят на десетки хиляди за един час или на стотици хиляди върху един квадратен ярд. Тук била безумната трагедия, която никой не предвидил и чийто край не бил известен на никого. Планираното германско отстъпление за подготовка на отбранителни позиции между Арас и Соасон през февруари 1917 г. било един рядък акт на рационалност. Обвиненията на обществото неизбежно били насочени срещу некадърните генерали. За британската армия се казвало: “Те бяха лъвове, водени от магарета.” [ооидимогя]

На Източния фронт, който минавал през сърцето на Полша, Централните сили имали много по-голям успех и адът на непрестанната окопна война бил избегнат. През август 1914 г. две руски армейски групировки прекосили границата, едната, влизайки в Източна Прусия на север, а другата, прониквайки дълбоко в Галиция на юг. Имайки предвид, че руският “парен локомотив” се движел бавно, това било значително постижение. Но после шансът се обърнал: в битката за Мазурските езера през септември Хинденберг и Лудендорф разбили тотално северните руски армии, като по този начин отмъстили за германското поражение при Марна. Руската южна групировка била спряна в покрайнините на Краков. През зимата на 1914-15 г. се водили нерешителни битки на германско-руската граница край Лодз и на унгарската граница в Карпатите. Но после, през май 1915 г., край Горлице в Галиция германските войски успели да направят нещо, което се оказало невъзможно на запад: те пробили вражеските линии и се разгърнали в полето отвъд тях. През август окупирали Варшава и превзели обратно Лвов. През есента навлезли в Литва и били готови да прекосят планините и да навлязат в Румъния, [ретяоснао]

Когато Руската империя се изправила срещу евентуално нахлуване на врага по фронтова линия от 1000 мили, царят поел лично командването на своите сили на

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

909